„Златни“ орехи в изумрудна елха
Празничните приготовления понякога носят много повече радост от самите празници. Ето защо за Нова година и Коледа в семейството на Лев Толстой започвали да се подготвят предварително. Ръководила подготовката съпругата на писателя – София Андреевна.
„Примерно около месец започвала подготовката. Децата с гувернантките под ръководството на София Андреевна създавали украси за елхата – позлатени орехи. На децата раздавали тънки четчици и орехи, които трябвалое да бъдат „позлатени“. Черупките покривали с лепило и ги увивали в тънка златиста хартия. Такива „скъпоценни“ играчки били окачвани на коледната елха.
„Искрящите в злато“ орехи изглеждали разкошно сред гъстите изумрудени лапи на новогодишната красавица, но това не били единствените й украшения.
Както и сега, през XIX век един от най-разпространените материали била цветна хартия или картон.
Децата в семейството на Толстой правели играчки от цветни картони – малки декоративни кошнички, чашки и кутийки с и без капаци, украсени със звезди и различни фигури.
Кутия с кукли
Друга традиционна украса за коледната елха в къщата на писателя са били кукли-скелети. София Андреевна обикновено купувала цяла кутия с тези кукли. Господарката на къщата, заедно с децата, сядала под голяма лампа в гостната и всички започвали да шият дрехи за куклите. Така неугледните дървени фигури се превръщали в пременени момчета и момичета, войници, селяни, царе, царици и ангели.
На Бъдни вечер винаги идвал свещеник, всички обитатели на къщата били пременени, в гостната се поставяла голяма ела донесена от гората. Задължителните ястия за празничната трапеза били пуйка и пламтящ пудинг с ром.
След обяда всички деца се отправяли в гостната – там чакали кога коледната красавица ще се „облече” в празничната си премяна. Освен играчките, на елхата окачвали сладкиши, бонбони, кримски ябълки, фигурки на лебеди, хартиени пеперуди, детски флакончета с парфюм.
Когато приготовлението на коледната елха завършвало, в стаята от двете страни се отваряли вратите, за да влизат както децата на собствениците и гостите, така и децата на слугите и на селяните. След съзерцаването на коледната елха, децата започвали да разопаковат подаръците. Жената на писателя раздавала на селските деца кукли и лакомства.
Мечок на колелца, играчка с навиващ се механизъм
Самият Лев Николаевич е бил доста безразличен към празника и бил против голям брой подаръци за децата.
Той смятал, че колкото повече играчки има едно дете, толкова повече се ограничава въображението му по време на играта., Запасът от играчки се попълвал веднъж годишно при коледната елха. Най-хубавите играчки носели гостите.
Сред гостите е бил приятелят на Лев Николаевич – Дмитрий Дяков, кръстникът на дъщеря му Татяна. Той винаги донасял нещо необичайно за децата на писателя – или голяма кукла със затварящи се очи, или медни детски съдове, или мечка на колела,.играчка с навиващ се механизъм….или кутия с различни шевни принадлежности.
Децата на Л. Н. Толстой, 1870г.
Всичко това се възприемало от децата като нещо наистина магическо и прекрасно. Още по-загадъчният и дългоочакван ставал празникът и за тях, и за възрастните. В края на краищата, по това време човек може да забрави за грижите и да се потопи в света на детските радости и „коледните” лакомства.
Източник:
http://www.tula.aif.ru/ny/zolochyonye_orehi_i_skeletcy_kak_gotovilis_k_rozhdestvu_v_seme_tolstyh