Как Путин спаси Русия?

Как Путин спаси Русия?

Публикувано от:

Дори онези български читатели, които си дават сметка, че за 15 години Владимир Путин буквално спаси Русия от разрушаване и унищожение, нямат достатъчно ясна и конкретна информация как по-точно се е случило това.
Статията на Виктор Саулкин хвърля светлина върху основните жалони в този процес…

През март 2015 г. си спомнихме годишнината от Руската пролет в Крим.
Спомнихме си и това, че преди 15 години, през март 2000 г. Владимир Путин за пръв път официално застана начело на Русия.
Руската пролет ни даде надежда, че Русия ще започне да се възражда и е дошло време за строеж.
По време на катастрофата през 1991 г. руската държава се оказа изтласкана в границите си от ХVІІ век, а милиони руснаци, без никъде да емигрират и намирайки се в историческите територии на Руската империя и на Съветския съюз, внезапно се оказаха граждани на други независими държави.

През пролетта на 2014 г. за пръв път в Русия започнаха да се завръщат нейните исторически светини и руските хора в Крим отново получиха родина. За това си мечтаеха не само севастополци и кримчани, но и всички онези наши сънародници, които не се примиряваха с обстоятелството, че градът на Руската слава Севастопол внезапно се оказа в друга държава. Мисля, че Владимир Путин през всичките тези години се е надявал и чакал, че Крим ще се завърне у дома си и Севастопол ще остане руски. И като държавен глава се е стремял да ускори настъпването на Руската пролет.

На 26 март 2000 г. Владимир Владимирович Путин за пръв път беше избран за държавен глава на Русия. Ако си го кажем направо: беше назначен на този пост от Борис Николаевич Елцин, който избра за свой приемник никому неизвестния тогава Путин. Беше назначен от „цар Борис“, както подигравателно наричаха Елцин либералите, които разбираха, че този вечно полупиян „цар“ не може да направи и крачка без разрешението на назначения от Вашингтон „надзирател“ на Русия Анатолий Чубайс и на представителя на олигархията – всемогъщия Березовски.
Така и възприемаха отначало Владимир Путин – обикновен изпълнителен чиновник, назначен от Елцин, за да запази политическия курс без промени и да подсигури безопасността на олигархията.Затова днес руските либерали са така озлобени – понеже очакванията им бяха измамени.
Затова и отправят към Владимир Путин всякакви обвинения: възраждане на „имперски амбиции“, „тоталитарна диктатура“, „настъпление срещу демокрацията“ и прочее подобни глупости…
А за руските задокеански „заклети приятели“ Путин стана „последният тиранин“, който се стреми да възроди „зловещия СССР“, да изпрати танкови армади в бившите съветски републики, заплашва света с ядрено оръжие и шантажира Европа с „газова примка“.Интересното е, че подобно отношение към Путин имат и някои руски националисти. Отделни дейци на патриотичните движения благополучно забравиха какво представляваше Русия само преди 15 години. Затова се отнасят към Путин като към „по-малкото зло“ в сравнение с Елцин. Упрекват Владимир Путин, че като президент се грижи главно за материалното благополучие на руските олигарси и е равнодушен към обикновените хора. Не бил спазвал, значи, мъдрите съвети на истинските патриоти, не защитава националните интереси и води Русия към пропаст.

Да, вярно е, че през последните 15 години може да се открият доста негативи. Либералните реформи в социалната сфера и образователната система, странни решения по националния въпрос, неконтролирана миграция, и много друго…
Но, така или иначе, завръщането на Крим вкъщи и Руската пролет се състояха именно благодарение на това, че преди 15 години начело на Русия застана Владимир Путин.
Хайде да си припомним какво представляваше Русия в края на 90-те години на миналия век, когато Путин застана начело на държавата…

Кръвопролитна война на Кавказ – умело организирана от „геополитическите партньори“ на Русия, трябваше да продължава максимално дълго време, за да обезкръви страната. Затова и тези „партньори“ не разрешаваха войната да приключи, като използваха своята „агентура за влияние“ в Кремъл.
Да си спомним как в решаващите моменти не позволяваха на нашите войски да довършат разгромените бандитски групировки, като устройваха поредното „примирие“. А всички разбираха, че това се прави, за да могат „борците за свобода“ да се съвземат, да попълнят редиците си с чужди наемници, да се запасят с боеприпаси и да продължат бойните действия.
Бойците и офицерите разбираха, че предателите седят в Кремъл, а всички руски медии дружно и целенасочено удрят в гърба собствената си армия – но, въпреки това, продължаваха да се сражават и да защитават в Кавказ цяла Русия.

Да си спомним как целият Кавказ тогава гъмжеше от мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, от разни „лекари без граници“ и всякакви други „хуманисти“ – и да сравним тогавашното им поведение с днешното спрямо Новорусия.
А колко умело Березовски управляваше този конфликт, като едновременно си правеше сделките, продавайки оръжие на чеченските терористи и забогатяваше чрез кръвта на руските войници и офицери.
И в края на краищата съвсем нагло предадоха армията, когато Березовски подписа в Хасавюрт капитулация пред международните терористи.
Така върху територията на Чечня („независима Ичкерия“) се появи съвсем истинска терористична държава. Уахабитите се канеха да създадат ислямски халифат на руския Кавказ. Не в Ирак – а в на руския Северен Кавказ тогава организираха държава, подобна на днешната „Ислямска държава“. Отначало ислямистите се канеха да „освободят от властта на неверниците“ целия Кавказ и Южна Русия, после да разпространят „територията на исляма“ върху Поволжието и Урал. Анклавите Чабанмахи и Карабанмахи на територията на Дагестан, където бяха построени укрепени линии, заедно с „Ичкерия“ бяха първите територии на този световен халифат. Хатаб и други ислямски терористи, нахлули в Чечня от цял свят, трябваше да създадат в Южна Русия мощна държава на радикалния ислям. А тогава руските Въоръжени сили бяха в плачевно състояние – офицерите, които по половин година не получаваха заплати, правеха в дворовете си зеленчукови градини, за да изхранят своите семейства.Първото значимо действие на Владимир Путин като министър-председател беше да разгроми нахлулите в Дагестан бандитски групировки. Спомням си как младият Путин, след унищожението на бандите на Басаев и Хатаб и превземането на уахабитската укрепена линия Чабанмахи, вдигна в походна палатка тост за победата заедно с генерали и офицери. Но ги помоли да отпият само малка глътка, като напомни многозначително, че има още много работа за вършене.
Втората чеченска кампания беше не по-малко тежка – но вече никой в Кремъл не предаваше руската армия.
Тогава Путин на погребението на генерал Малафеев, загинал при щурма на Грозни, каза:
– Когато Русия става слаба, се опитват да я поставят на колене. Но винаги срещу тези замисли се изправя руският войник!“
Втората чеченска кампания беше много трудна – врагът беше силен и добре подготвен. Нещо обикновено бяха бандитски групировки по 500 терористи, великолепно въоръжени и екипирани, обучени с техниките на командосите, при това подсилени с професионални чуждестранни наемници и инструктори.
Путин лично долетя при Улус-Керт, на кота „776“, където 90 псковски парашутисти от 6-та рота начело с комбата Марк Евтюхин успяха с цената на живота си да спрат 2500 такива главорези. Там той изрази почитта си към паметта на героите.Да, и през Втората чеченска кампания не всичко беше просто и лесно. Като тъмни и позорни петна завинаги ще останат в историята заведените дела срещу руските офицери Буданов, Улман, Худяков и Аракчеев. И все пак тежката война на Кавказ, която, според плановете на нашите „задокеански приятели“ трябваше да продължи още дълги години, приключи. На Чечня дадоха огромни суми, за възстановяването се изразходваха колосални ресурси. Това беше несправедливо спрямо бедстващите руски губернии.

Но чеченците сравниха мирния си живот в Русия с онова, което донесоха на тяхната земя „шейтаните“ от Йордания и Саудитска Арабия. И когато днес Рамзан Кадиров е един от най-изявените патриоти на Русия, когато той в качеството си на ръководител на Чечня лети в Крим, за да успокоява кримските татари със своята тежка дума, руснаците разбират, че политиката на Владимир Путин в онези години се е оказала мъдра и далновидна. Ако погледнем историята, ще видим, че точно така са постъпвали московските князе и руските императори. Именно затова сега Русия владее 1/6 част от света.

Лесно можем да се убедим, че плановете на руските „геополитически партньори“ по онова време въобще не включваха край на войната в Кавказ. Да си спомним „Норд-Ост“, Беслан – лесно е да се разгадае кои западни служби стоят зад тези терористични актове. Очевидно е, че чрез тях се опитваха да подкопаят авторитета на Владимир Путин, да го накарат да отстъпи.
Русия водеше войната на Кавказ по времето, когато много региони използваха предложението на Елцин: „Вземайте суверенитет, колкото поискате!“. И те вземаха…
Не само Татарстан и Башкирия, но и Екатеринбург по времето на губернатора Росел все повече приличаше на отделна „Уралска република“. Икономическите връзки между регионите се разпадаха, някои въвеждаха „ембарго“ върху износа от тях на собствена пшеница – както, например, в Краснодарския край.
В Приморието въведоха собствена парична единица.
По онова време възможното разпадане на Русия беше съвсем реална заплаха. Либералите открито говореха, че огромните размери на „тази“ грамадна и непохватна страна пречат да се построи истинският „пазарен рай“ – и, че е много по-лесно да се управляват и благоустройват неголеми „нормални“ територии.
Обясняваха как дори злато е „нерентабилно“ да се добива в такава страна.
Изобщо, цялата огромна Русия, според либералите, се оказа „нерентабилна“, затова те бяха готови да я „оптимизират“.

Путин постави точка на тези планове за по-нататъшното разрушаване на Русия, като твърдо и решително укрепи властовата вертикала в страната. Но все пак либералите оставаха във властта. Можеше ли Путин бързо да отстрани либералите от Кремъл и напълно да промени държавната политика?
15 години Русия беше управлявана от олигарси, които дори не смятаха да нужно да крият това. Тяхната откровена наглост сочеше, че не се съмняват в дълготрайността на своята власт над „тази страна“. Слугите на олигарсите в медиите и шоу-бизнеса с не по-малко нахалство и злоба се гавреха с народа, ограбен от техните господари.
Защо беше възможно това?
Защото и олигарсите, и гелманите, и шендеровичите бяха сигурни, че зад тях стоят САЩ с цялата си мощ – единствената могъща свръх-държава, на която никой не може и не смее да се противопостави.
За втори пък след 1917 г. тази публика реши, че Русия е изцяло в тяхна власт.

И за втори път ги подведоха тяхната наглост и самоувереност. На времето за Сталин имало следната шеговита реплика: „Мойсей изведе евреите от Египет – Сталин ги изведе от Политбюро“.
Путин пък изхвърли олигарсите от коридорите на властта в Кремъл. Всевластните Гусински офейка в Израел, Березовски в Лондон, а Ходорковски директно замина да шие ръкавици в затвора. Другите олигарси разбраха урока и се съгласиха с положението си на „дистанцирани“ от властта.
Може би някой смята, че е било лесно да бъдат изхвърлени олигарсите от Кремъл? И, че всеки на мястото на Путин щеше да се справи с тази задача? Ами, да си смята… Няма смисъл да се спори с такива хора.
В онези години Путин реши още една много важна задача: принуди Запада да се примири с отмяната на закона за дележа на продукцията.
Според този закон, приет по времето на Елцин, всички ресурси и полезни изкопаеми на Русия ставаха плячка на транс-националните корпорации. Точно както е било през 20-те години на ХХ-ти век – когато болшевиките предали всичките полезни изкопаеми на Русия на концесия на западни компании. Троцки и неговата компания строго изпълнявали плановете на „лихварския интернационал“, който именно ги бил изпратил в Русия да извършат „пролетарска революция“.
Но Сталин изритал Троцки от Русия и върнал на страната нейните природни богатства.

Путин остави нефта и газа в собственост на олигарсите – но ги принуди да плащат данъци на хазната.
Можеше ли по онова време той да извърши национализация?
По всяка вероятност това щеше да означава негова война срещу всички олигарси накуп. Но не бива да се забравя, че тогава Путин решаваше и още много други важни задачи. Трябваше да се осигури елементарното оцеляване на страната.
След 1991 г. в Русия беше създаден определен държавно-политически и икономически строй. Не говите рамки се образува управляваща класа от олигарси и свързани с тях корумпирани чиновници.
А в края на 90-те години в Русия не само бяха разрушени армията и военно-промишленият комплекс, но след многобройни „реформи“ беше нанесен и тежък удар по специалните служби и правоохранителните органи. Неслучайно наричат процесите през 90-те години „великата криминална революция“. Значителна част от служителите в прокуратурата, МВР и дори ФСБ бяха свързани с олигарсите и чиновниците, като обслужваха техните интереси.
Нерядко олигарсите бяха едновременно с това и държавни служители с висок ранг. Например, Березовски. Олигарси, чиновници и криминални „авторитети“ твърде често представляваха една общност, която управляваше цели региони.

Да си спомним класическата схема на реалната власт по места в Русия през 90-те години:
– губернатор ли кмет;
– криминален „авторитет“;
– главен прокурор;
– началник на местното МВР;
– началник на местното ФСБ.
Трябва още да се помни и, че преди 15 години Русия беше принудена да изплаща огромен дълг към МВФ и други кредитори, изцяло зависеше от внос на храни, заплати и пенсии не се изплащаха по 6 месеца, а всички медии принадлежаха на олигарси.

Можеше ли Путин по онова време, отчитайки състоянието на Въоръжените сили, специалните служби и правоохранителните органи, да започне открита борба с управляващата класа и „задокеанските партньори“, които стояха зад нея?
Разбира се, може да се предположи, че Путин би могъл да оглави народно-освободително анти-олигархично въстание, да върне собствеността на народа, да възстанови промишлеността и за кратко време да върне силата и световното влияние на Русия.
Но лесно е да си представим как щеше да приключи този опит да бъде отнета властта от новата управляваща класа. Западът щеше веднага да обяви, че в Русия се е състоял „комуно-фашистки преврат“ и са „нарушени демократичните ценности“. Може би нямаше да се реши на открита военна намеса, защото Русия все още притежаваше ядрено оръжие. Но щеше да обяви икономическа война и международна блокада.
Можеше ли Русия по онова време, като отчитаме пълната й зависимост от вноса на храни, да издържи такъв натиск? Да, днес тя може да отговори на западните санкции със свои санкции и да забранява вноса на западни стоки. Но по онова време за това не можеше дори да се помисли.

Трябва да се помни и това, че тогава значителна част от народа се намираше в дълбоко потиснато състояние. Руските медии, всичките собственост на либерали и олигарси, методично и старателно внушаваха и поддържаха у хората чувство за безизходност и национално унижение. И това не е чудно: руските медии бяха част от глобалната медийна машина, един от нейните ресурси. Те действаха точно и безпогрешно, като добре настроен механизъм. По всички правила на информационната и психологическа война руските медии действаха, за да разложат морално своя противник и да потиснат волята му за съпротива – а като свой противник те се бяха прицелили в обикновените руски хора, в руския народ. В Русия функционираха едновременно ХИЛЯДИ „неправителствени“ организации, финансирани от западни фондации. И дейсдтваха също така ефикасно, както и в Украйна, което пролича неотдавна – методично „преформатираха съзнанието“. С други думи: строяха „демокрация“ и насаждаха „европейски ценности“.

В края на 90-те години ВСИЧКО в Русия: финанси, медии, контрол върху държавния чиновнически апарат – ВСИЧКО беше в ръцете на олигарсите.

А самите руски олигарси освен, че в мнозинството си бяха обвързани с Израел и неговото лоби в САЩ и парите им се намираха в западни банки, изцяло се контролираха от западни международни финансови и организационни структури.
Фактически, руските олигарси и тяхната прислуга – чиновници, политици, политолози, социолози, журналисти и т. н., бяха чисто и просто представители на тези структури. Истинските господари бяха поверили на онези, които през 90-те години бяха назначили за руски олигарси, да управляват тяхната, господарска, собственост в Русия. И докато господарите изнасяха с помощта на олигарсите стотици милиарди във вид на природни ресурси, не се тревожеха особено. След 1991 г. Русия бе успешно включена в глобалната система.

Ето защо, ако искаме да разберем действията на Владимир Путин по онова време, трябва да разберем и помним кой притежава реалната власт в целия свят и кой управлява световната икономика. В новия глобален световен ред на Русия беше определена ясна роля, с която се опитваха да я принудят да се примири.
Но изминаха само 7 години – и Владимир Путин през 2007 г. в прочутата си Мюнхенска реч хвърли откровено предизвикателство към онези, които бяха решили, че най-после са успели да се справят с „руския проблем“. И те веднага опитаха да проверят доколко са сериозни намеренията на Русия – като накараха Грузия да нападне Южна Осетия на 08.08.08. Отговорът на Русия беше достоен. Независимо, че американците няколко години бяха обучавали, снабдявали и екипирали грузинската армия, тя беше разгромена тотално и само 5 дни след началото на бойните действия престана да съществува.

Саакашвили дъвчеше вратовръзката си и молеше „по-големите“ за помощ. Но Вашингтон не посмя да ескалира конфликта. Очевидно в Белия дом не бяха очаквали толкова решителни действия от страна на Русия и такъв светкавичен разгром на своите марионетки. Явно беше, че зад този твърд и решителен отговор против грузинската агресия личи волята и решителността на тогавашния министър-председател Владимир Путин, а не на президента Дмитрий Медведев. Трябва да е ясно, че всъщност разгромът на американската кавказка „Джорджия“ беше всъщност поражение на САЩ.
След това решиха да бъде направено всичко, та Путин да не бъде избран отново за президент на Русия. Но през 2012 г. „блатото“ с белите ленти на ръкавите се провали с гръм и трясък. И в своята Валдайска реч Владимир Путин хвърли нова ръкавица на „новия световен ред“. Той заяви, че Русия – това е самостоятелна Руска цивилизация, която, за разлика от Запада, е готова да защитава традиционните човешки ценности и никога няма да позволи Доброто и Злото да бъдат поставени наравно.
Путин каза важно изречение, което нямаше как да не развали настроението на „архитектите на новия световен ред“– Русия се завръща в своята история!Така Русия влезе в конфликт със САЩ в Сирия – като защитаваше законната власт на президента Башар Асад в борбата му против терористите, подкрепяни от Вашингтон. В този конфликт Обама отстъпи, американското нахлуване в Сирия не се състоя. Авторитетът на САЩ, като световен хегемон, беше поставен по заплаха.
Тогава вече на Запад решиха да пречупят Русия на всяка цена. Ударът беше нанесен в Украйна. Информационната война, водена от западните медии по време на триумфалната за Русия зимна Олимпиада, се отличаваше с изключителен цинизъм и подлост. В Киев скалъпена от американците хунта от откровени неонацисти извърши държавен преврат.
Отговорът на Русия беше незабавен: Крим се завърна у дома, започна Руската пролет.
Дори най-непримиримите противници на Путин от патриотичния лагер не отричат, че за завръщането на Крим у дома си решаваща роля са изиграли волята и решителността на Владимир Владимирович Путин да върви докрай и твърдо да отстоява националните интереси на Русия.
През пролетта на 2014 г. ние видяхме резултатите от 15-годишната работа на Владимир Путин на поста държавен глава на Русия.

И не само „вежливите хора“, които демонстрираха новия облик на Руската армия и твърде неприятно изненадаха военните експерти на НАТО. Но също и блестящо проведената операция по блокирането на 20-хилядната групировка украински войски, прехвърлените в Крим брегови ракетни комплекси „Бастион“ и прочулият се Су-24 с най-нова система за радиоелектронна борба, която заглуши американската система „Иджис“ и принуди „Доналд Кук“ на бърза ръка да избяга по-далеч от бреговете на Крим.Това са и постоянните проверки на бойната готовност на руските войски, мащабните военни маневри, някои от които по обхват и количество войски надминаха дори ученията в съветските времена.
И най-съвременните подводни ракетоносци клас „Борей“ от Военно-морските сили на Русия.
И най-новата междуконтинентална ракета „Ангара“, изцяло произведена в Русия – което означава премахване на зависимостта от украинските предприятия.
И дивизионите нови ракети „Ярс“ и „Тополь-М“, които са вече на бойно дежурство.
И дивизионите ракети „Искандер“ – кошмарът на НАТО.
И най-новите изтребители и вертолети, и модернизираните „бели лебеди“ – стратегическите ракетоносци Ту-160, на които вече им стана навик да летят до Южна Америка.
Сравнете всичко това с неизплатените 6-месечни заплати на офицерите, които преди 15 години садяха картофи, за да оцелеят семействата им…На 16 март се състоя поредната внезапна проверка на бойната готовност на Въоръжените сили. По заповед на Владимир Путин бяха вдигнати по тревога Северният флот, някои части от Западния военен окръг и Въздушно-десантните войски. В бойните учения бяха задействани 80 хиляди военнослужащи, десетки надводни кораби и подводници, стотици самолети, вертолети и бронирана техника.
Задачите, които отработваха войските, доста разтревожиха военните експерти на НАТО. Десантниците, стоварени на Земята на Франц-Йосиф и Нова земя, тренираха завземане на летища на вероятния противник, корабите на Северния флот установиха контрол върху „коридора на Горшков“, като решаваха задачи по осигуряване на излизане на руските сили в Атлантика. Само допреди няколко години такива мащабни учения на руските Въоръжени сили не можеха да се присънят и в най-страшните кошмари на „геополитическите партньори“ на Русия.Във филма „Крим. Пътят към дома“ Владимир Путин ясно казва, че Русия е готова да стигне докрай, за да защити своите национални интереси. Путин обясни на „геополитическите партньори“:
– В Крим ние подкрепихме свои, руснаци. Но къде се намирате вие? На хиляди километри от вашите страни. А ние сме тук. Това е наша земя. За какво искате вие да се борите тук? Не знаете. А ние знаем. И сме готови на това!
Не за пръв път Путин търпеливо и популярно обяснява, че Русия никого не заплашва, но защитава своето право на суверенитет и съществуване. Путин каза:
– Мечката няма да позволи на друг да се разпорежда в нейната тайга.
Ето защо е време нашите „партньори“, които си мечтаят за богатствата на тайгата, да забравят своите планове „да изтръгнат ядрените зъби и нокти на мечката, а после да окачат кожата й върху стената“. Не ще успеят. Това е нашата родна земя, нашата Родина. И ние сме готови на всичко, за да я защитим.

Но не само новият облик на Руската армия и Военно-морския флот ни дава възможност да защитим твърдо нашите интереси. Неслучайно противниците ни плашат европейците с „енергийното оръжие“, което бил използвал Путин, за да утвърждава влиянието на Русия в Европа. Неслучайно толкова много искаха да провалят „Южен поток“. „Газпром“ и нефтената промишленост не само дават печалби на олигарсите – но сега вече служат и на самата Русия, попълват бюджета й и са важен аргумент в отношенията с другите държави. Завоят на Изток, завръщането на Русия в Южна Америка, отношенията със страните в рамките на БРИКС, създаването на Митническия съюз – без цялата тази активна външна политика ние не бихме издържали през 2014 г. натиска на „колективния Запад“.

Но главното е, че за тези 15 години атмосферата в страната се промени из основи. Не само, защото материалното положение на хората се подобри в пъти – днес руските туристи са най-търсените клиенти на световните туристически агенции. Обаче най-важното е в друго: че думата „ПАТРИОТ“, която през 90-те години в руските медии звучеше само като псувня, сега възвърна своя уважаван и висш смисъл.

В съзнанието на хората се възроди уважението към историята на тяхната страна.

А нали именно срещу историята на Русия либералите водеха особено ожесточена борба още от времето на „гласността“ и „перестройката“, като използваха за това цялата мощ на медиите, киното и литературата. Не остана нито един период от Руската история, който те да не оплескаха с кал. Всъщност, останаха такива периоди: палеолита и неолита – макар, че ако си бяха поставили и такава задача, либералните историци непременно щяха да убеждават хората, че още в каменния век във Великата Руска равнина са живеели хора с „тоталитарно съзнание“, които са били изостанали от своите западни съседи в разбирането за „демократичните ценности“.

Особена злоба у либералите предизвиква съветският период от историята на Русия и Великата Отечествена война. Многобройни телевизионни сериали и филми, книги и вестникарски публикации трябваше да внушат мисълта, че няма нищо по-страшно от тази „черна дупка“ в руската история. Сталин, значи, бил още по-свиреп тиранин от Хитлер, а СССР и Третият райх са две „тоталитарни чудовища“, еднакво виновни за Втората световна война. А пък ние, видите ли, трябва вечно да се каем и да молим прошка от „цивилизования свят“, за да се избавим от това „тежко съветско наследство“.

Именно при Путин започна постепенно да се възражда свещената памет за Великата Победа през 1945-та, която се опитваха да ни отнемат.
Путин постепенно възстанови връзката между времената.
Да си спомним как ругаеха либералите, когато за държавен химн се върна вдъхновената и тържествена музика на Александров. Впрочем, за пръв път този химн на Съветския съюз, написан от бившия регента на Храма „Христос Спасител“, е прозвучал на 15 март 1944 г. – на празника на Державната икона „Пресвета Богородица“.
Народът постепенно си възвърна чувството за собствено достойнство и самоуважение. Затова и стана възможно възвръщането на Крим и удивителната радост от Руската пролет – която обля цялата страна от Калининград до Владивосток.

Дълги години упорито ни внушаваха, че руските хора не са способна да се самоорганизират. Това го говореха и либералите – със злорадство, и някои патриоти, претендиращи за ролята на вождове на народната съпротива против компрадорския режим. През последните 20 години неведнъж чувахме от някои политици-патриоти, че народът е словен, затънал е в битовите си проблеми и не желае да се бори за свободата си. И либералите, и тези претенденти за вождове на съпротивата, бяха убедени, че не са извадили късмет с народа си. Либералите се жалваха, че с такъв „архаичен“ и „с неизтребимо тоталитарно съзнание и имперски комплекси“ народ не могат да построят демокрация и да се влеят в „семейството на цивилизованите народи“.
Претендентите за вождове път хленчеха, че апатичният и равнодушен народ не желае да се надигне на активна борба срещу режима, не иска „да грабне брадвите“. Оплакваха се, че прословутото „руско търпение“ всъщност било „жалко покорство“.

Събитията от Руската пролет през 2014 показаха, че руските хора, когато е необходимо, проявяват чудесна способност за самоорганизиране. Но, както винаги в Русия, това става не заради недоволство от трудно материално положение, корупция и тям подобни неприятни неща.
Например, на майдана в Киев украинците излязоха не само, за да победят корупцията и кражбите. Те искаха да влязат в Европа, където цари железен ред и текат реки от мед и мляко.

А в Севастопол руските хора се надигнаха, когато новата власт реши да им отнеме правото на своя история, на своя памет, на руско слово. В Крим народът се надигна и излезе на площадите не заради материални блага – а за да защити своята душа, своите светини. Наследниците на победителите във Великата Отечествена война надигнаха против наследниците на палачите от наказателните взводове и полицейските подлоги на немците.
И се появиха достойни вождове: Алексей Чалий, Сергей Аксьонов. Един от главните уроци на Руската пролет: когато властта и народът действат в единство, руските хора са способни да решават най-сложни задачи. Стига само целта да е справедлива и висока.
Казват, че безкръвното завръщане на Крим у дома било чудо. И наистина, неслучайно референдумът се състоя на празника на Державната икона „Пресвета Богородица“. Но чудото стана възможно, защото молитвата се сля с готовността на севастополци и всички кримчани самоотвержено да защитават своите светини.
Ние видяхме как единно действат Владимир Путин и Алексей Чалий, кримските опълченци и кубанските казаци-доброволци, „вежливите хора“. Цялата страна, от Калининград до Сахалин, изпита чувството за единство.

Но, когато в Кремъл Владимир Путин подписваше Указа за възсъединяване на Крим с Русия, то, според точното наблюдение на писателя Юрий Поляков, „някои чиновници имаха такова изражение на лицето, сякаш беше умряла любимата им баба в Америка“.
От няколко години насам Светейшият Патриарх Кирил и Владимир Путин говорят за Руския свят.
По време на Руската пролет през 2014 г. всички имаха възможност да се убедят, че Руският свят е реалност. Тогава всички жители на Крим: руснаци и украинци, арменци и гърци. Дори и много кримски татари, които западни емисари толкова дълго настройваха против руснаците, умело припомняйки стари рани и обиди.
В Новорусия, сражавайки се срещу неонацистките убийци на жени и деца, се почувстваха част от Руския свят и жителите на Донбас, независимо от своята националност, и доброволците от Русия, сред които също има хора от различни националности.

Руската пролет утвърждава реалността на Руския свят. И се възражда онова имперско чувство за единство, характерно за Руската империя – когато Багратион и Барклай-де-Толи, Тотлебен и Цицианов, и мнозина други се смятали за руснаци.
Руският свят се възражда. Руските хора възвръщат чувството си за собствено достойнство и уважение към своята Родина. Затова към Русия се стремят казахи, киргизи и арменци.

Какво виждаха в Русия бившите народи от Империята през 80-те и 90-те години на миналия век?Пещерна русофобия по всички телевизионни канали, постоянни гаври с Руската култура и Руската история. Тогава руснаците сякаш бяха загубили самите себе си. Изпитваха чувство за национално унижение, равнодушие към изопачаването на историята си и гаврата с паметта на прадедите, дълбоко униние и потиснатост – всичко това са признаци на болно съзнание, на шизофрения. Е, кой иска да общува с човек, който сам себе си не уважава, ругае всички свои близки, не почита паметта на родителите си?Руската пролет постави всичко на мястото му. Затова и се промени отношението към Русия и към руснаците. През пролетта на 2014 година навсякъде проехтя:
– Руснаците не изоставят своите!
Разказваха ми, че тогава в републиките на Северен Кавказ забележимо се променило отношението към руснаците. Към онези, които притежават чувство за собствено достойнство и знаят силата си, които са готови да помогнат на своите близки и приятели – към такива хора отношението е съвсем друго. Руската пролет показва, че ленинската политика за „борба срещу великоруския шовинизъм“, която успешно копираха либералите след 1991 г., трябва да бъде захвърлена на бунището на историята. Желателно заедно с онези, които я провеждаха.

Но, за съжаление, чиновниците, които през март 2014 г. в Георгиевската зала имаха по лицата изражения, „сякаш погребваха любимата си баба от Америка“, остават по местата си. И можем да не се съмняваме, че ще положат всички усилия народът да забрави великото чувство за единство, което ни подари Руската пролет. Защото либералният проект и Руската пролет са несъвместими.
Възраждането на Руския свят погребва надеждите на либералите успешно да се впишат в „новия световен ред“, да заемат своето топличко лакейско местенце в „цивилизованата общност“.
Когато Владимир Путин говореше за завръщането в Русия на Крим – древната Таврида, подчерта, че Херсонес-Корсун-Севастопол, където е приел Свето кръщение светият равноапостолен княз Владимир за нас е също такава светиня, каквато е за юдеите Стената на плача, а за мюсюлманите – Мека.

За пръв път след 1917 г. главата на Руската държава каза, че за страната най-важното са не икономиката и геополитиката – а нейните светини. И ние видяхме как възвръщането на Крим раздели нашето общество. Всички русофоби бяха сякаш напръскани със света вода от Херсонеския купел – такъв изплашен вой и истерични вопли се разнесоха откъм либералния лагер. Но те не мислят да напускат територията на Руския свят, вкопчили са се с всички сили за нея.

На Запад вече отдавна са отговорили на въпроса, прозвучал преди 15 години: „Кой сте Вие, мистър Путин?“ 

За тях Путин е „последният тиранин“, който иска да възстанови „империята на злото“ СССР и е готов а-ха да изпрати танкове в бившите съветски републики. Обявен е като заплаха за демокрацията и мира по цял свят.
Постепенно обаче в самата Русия хората разбираха как на практика се отнасят към нас нашите „западни приятели и партньори“. Обаче, ако се вгледаме внимателно в действията на Владимир Путин през тези 15 години, ще забележим, че неговата главна цел е възстановяването на независимостта и суверенитета на Русия, нейното освобождаване от мрежите, в които „архитектите на новия световен ред“ бяха хванали нашата страна през 90-те години.От възраждането на Руския свят зависи съдбата на цялата Християнска цивилизация – което означава: и бъдещето на света. Преди година ние видяхме единството на народа и върховната власт в лицето на Владимир Путин, когато се защитаваха националните интереси на Русия.
По всичко личи, че сме на прага на сериозни изпитания. Войната, която Западът води срещу Руския свят в Новорусия чрез напъните на киевската хунта, може да прерасне в пряк военен сблъсък с „геополитическите партньори“.Днес всичко зависи от нашето единство в молитвата съм Бога и Пресветата Богородица, и от готовността ни също така твърди и самоотвержено да стоим за правдата – както беше през Руската пролет 2014 година.

Послепис от преводача:  6 април 2014 г., агенция „Блумбърг“ заяви, че рублата е най-доходната световна валута. 

Автор:Виктор Саулкин 

Източник: http://www.ruskline.ru
Превод: Любомир Чолаков