Преди 230 години на 15 януари 1787 година Императрица Екатерина II Велика е предприела пътешествие в Крим.
Само пет години по-рано, след поредното поражение на Турция във войната с Русия е бил приет манифест, който признава присъединяването на Крим към Русия. Това е станало през 1783. Екатерина със своята визита е искала да подчертае не само могъществото на империята, но също така и факта, че Крим е в Русия завинаги.
Пътуване е трябвало да се превърне в триумф на Екатерина и цяла Русия в очите на Европа, в демонстрация пред Османската Порта и нейните съюзници; то е трябвало да внуши страх у противниците на Русия, които възнамерявали да лишат Русия от придобитите земи…
Втората цел на императрицата е била да инспектира земите, под управлението на княз Григорий Потьомкин: контрол върху изграждането на нови градове и преустройството на старите, и по-специално – строителството на на военни пристанища
Григорий Потьомкин Таврический
Накрая, Екатерина II е искала да разбере настроението на населението… Особено важно за Екатерина е било да получи подкрепата на татарите: жителите на полуострова, които са били васали на Турция и са били изнурени от многобройните войни и ханското иго.
По пътя през 10 мили е била поставена „Екатерининска миля“ – колона, в памет на пътуването. Седем „мили“ са се запазили до днес.
За пътуването е била приготвена композиция, съставена от 14 вагона, 124 шейни…Каретата на Императрицата е била теглена от 30 коне. Тя се състояла от гостна за 8 души, малка библиотека, кабинет и всички удобства.
От високопоставените придружаващи, с Императрицата са пътували граф А. Безбородко, граф А. Дмитриев-Мамонов, граф де Сегюр, Фиц-Херберт, принц де Лин, австрийският Император Йозеф II – инкогнито под името граф Фалкенщайн.
Представителят на Франция, Луи-Филип де Сегюр пише в мемоарите си: „Съдено ми беше да наблюдавам ласкателствата и хвалбите на тълпа чужденци, привлечени от блясъка на властта и богатството … “
Луи-Филип де Сегюр
Дневният режим на Императрицата, както де Сегюр пише, не се е променил по време на пътешествието. Тя ставала в 6:00 часа, приемала чиновници, закусвала и се срещала с дипломати. В 9 часа сутринта композицията се отправяла.
Благодарение на пътуването, както Императрицата, така и Западна Европа окончателно се убедили в значението на южните придобивки на Русия и нарастването на нейното могъщество. За самия Крим появата на Августейшата особа е било много значимо, някои дори го сравнявали с посещението на божество.
„Катерина-Падишах“ – я наричали татарите. Щедрите подаръци и парите, които тя раздавала по време на цялото пътуване, само засилили това обожествяване. Тази политика действала по-силно, отколкото всякакви други сили.
Фойерверк в чест, на Екатерина II през 1787 г.
Османската империя, подстрекавана от западноевропейските държави, сметнала пътуването на Екатерина в Крим като предизвикателство и настоявала не само за възстановяване на васалната зависимост на Кримското ханство, но също така Русия да се съгласи да се проверяват руските кораби, преминаващи през проливите Босфора и Дарданелите. На 13 (26) август 1787 на турците е изпратен отказ на тези претенции, и те обявили нова война, която отново завършила с победа за Русия и сключване на Яшкия мирен договор, с който се потвърждавало присъединяването на Крим към Русия.
Юлия Авдеева
ТАСС:
http://tass.ru/v-strane/3939753