ПОКЛОН ПРЕД ПАДНАЛИТЕ ЗА НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ!!
На 3 март 2025г цяла България тържествено празнува 147 години от нашето Освобождение!
НД “Русофили“- Казанлък, клуб „Туристи-ветерани“ и много граждани се събраха край паметника на генерал Михаил Скобелев, на малкото площадче в града!
3-ти март не е само една дата на подписване на историческия Санстефански договор! Той е еманация на дългогодишната съпротива на българския народ срещу 5-вековното турско робство и особено на историческото Априлско въстание, което е потушено е потушено по особено жесток начин! Жертвите са между 30000 и 40000 души! По време на въстанието са разрушени над 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени! Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.
На 12/24 април 1877 г руският Император Александър Втори обявява на Османската империя война, която става освободителна за България! Точно над Казанлък, през м. август 1877 г. се разразява Шипченската епопея и българското опълчение, под ръководството на ген.Столетов, не допуска армията на Сюлейман паша да премине прохода и да отиде на помощ на обсадения в Плевен Осман паша!
Но Плевен не пада веднага след тази битка. На 2 ноември 1877г. победеният Сюлейман паша замисля нов план! С мощни удари в направление Стара Загора – Сливен – Елена – Златарица -Търново, да се озове в гръб на руската армия край Плевен и заедно с войската на Осман паша да прогони руските войски зад Дунав! Но той отново търпи поражение от руската армия в тежка битка край Елена – Златарица и Миндя! Битка, в която участва и полк. Александър Александрович Пушкин – син на великия руски поет!
Само 4 дни след това, на 28 ноември 1877г. Осман паша разбира,че вече няма никаква надежда за него, сдава сабята си на руския генерал Ганецки и Плевен пада!
Пътят към 3-ти март 1878г. и Свободата е открит!
На 3 март дължим признателност, историческа благодарност, синовен поклон на всички онези знайни и незнайни воини, загинали за свободата на България. Дължим им идеята, че не са живели и загинали напразно.
Ако не беше 3-ти март, какво щяхме да обединяваме на 6 -ти септември 1885-та година?
А защо се събрахме пред паметника на ген. Михаил Скобелев? Той е роден на 29 септември 1843 г. в Санкт – Петербург в семейство на военни – баща и дядо – генерали. По време на Освободителната война той е най – младият генерал в руската армия. Известен е с прозвището „Белият генерал”, защото винаги влизал в сражение, яздейки бял кон и облечен в бяла униформа.
По време на Руско-турската война генерал Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. Командва Кавказка-казашка бригада при обсадата на Плевен, разработва плана на атаката на Ловеч, участва в третата атака на Плевен и в зимното преминаване през Стара планина. След битката при Шейново на 27/28 декември 1877г. със стремителни действия осигурява разгрома и пленяването на турската армия на Вейсел паша.
Паметникът на генерал-майор Михаил Скобелев в град Казанлък е открит на 7 септември 2013 г. Той е единственият в света паметник на генерал Скобелев в цял ръст. Затова точно пред този паметник ние почетохме паметта на всички, които са жертвали живота си за нашата Свобода!
Иван Велчев
