Ищенко: Русия направи всичко възможно, дори повече

Ищенко: Русия направи всичко възможно, дори повече

Публикувано от:

Днешна Украйна – объркана плетеница от глобална борба и вътрешни противоречия. По този въпрос разговаряме с ръководителя на Центъра за системен анализ и прогнозиране Ростислав Ищенко

– Измина повече от половин година от началото на евромайдана. Промени ли се вашето отношение и разбиране относно това събитие?

– Не, не се е променило. Аз още от самото начало изхождах от това, че «майданът» щеше така или иначе да се състои, само че се подготвяше за 2015 г. Предполагаше се, че Янукович ще подпише договора за асоцииране на Украйна към ЕС, ще понесе негативите, свързани с разрушаването на икономиката и обедняването на народа (свързани с подписването на този договор), ще изгуби изборите, но няма да иска да си тръгне и ще бъде свален от «народната революция», загубил за това време подкрепата дори на своя верен югоизточен електорат. След всичко това Украйна може да се превърне в антируски таран (всички «шистов газ» и прочие «икономически» проекти не биха изиграли никаква съществена роля, например като гозопровода «Набуко», който вече 20 години се канят да започнат да строят и така и няма да го направят). Заради това Янукович отказа да подпише договора за асоцииране и планът трябваше да се промени в движение. Затова се състоя не «сваляне на тиранина», а нацистки преврат (в обществото не бе натрупана критическа маса на недоволство за народна революция и ударна сила станаха нацистките активисти с всички произтичащи от това последствия). В резултат от фалстарта на «майдана» в Украйна в момента се води гражданска война и тя на практика престана да съществува като държава.

– «Путин чака от Порошенко преговори с терористите» – така украинските медии озаглавиха стъпката за мир: страните вече и за временното примирие обявиха, но в същото време съдът в Киев одобри ареста на десетки представители на републиките, в това число и на премиера на ДНР Александър Бородай, който по време на преговорите представлява позициите на Югоизточна Украйна. Как да разбираме всичко това?

– Никой не очаква нищо от Порошенко. Просто в Европа започна да прониква информация за зверствата на украинските нацисти в Югоизточна Украйна. Невъзможно бе повече да се игнорира и да се дава вид, че нищо не се случва. Германия, Франция и ОССЕ започнаха все по-настойчиво да изискват от Киев да разреши ситуацията по мирен път. Санкции срещу Порошенко, разбира се, те не са възнамерявали да въвеждат. Но трябваше да бъдат съблюдавани правилата на играта. Порошенко заяви за «прекратяване на огъня», който така и не се прекрати, а след това и дори удължи «прекратяването». В отговор Путин заяви отказа от разрешаване за въвеждане на руски войски, които никой не е възнамерявал да въвежда. Що се отнася до перспективите от преговорите, можем да съдим по това, че те се водят между Медведчук и Кучма – хора, които нищо не решават и които не се ползват с авторитет нито в Донбас, нито в Киев.

Какво ще се случи с  Новорусия и нейните лидери?

– Новорусия ще победи заедно с голяма част от Украйна. Лидерите, които успеят да останат в политиката – ще останат. Болшинството от тях ще остане в частния живот. Надявам се. Русия няма да забрави да ги възнагради.

– Между другото, с какво е обусловена нееднозначната позиция на Лукашенко по повод събитията в Украйна?

– Лукашенко се стахува, първо, от усилването на Русия, тъй като от година на година все по-често се налага да гледа на нея отдолу нагоре, а той е амбициозен човек и това не му харесва. Второ, Лукашенко разбира, че след победата в Украйна, ценностите на Беларус за Москва рязко ще се снижат, а това означава, че ще стане много трудно (дори по-скоро, невъзможно) изтъргуването на безвъзвратните кредити и икономически отстъпки в обмен на политическа подкрепа на действията на руското ръководство. Като цяло, той се страхува от рязкото понижаване на своята капитализация.

-Какво бъдеще очаква днешна Украйна?

Бъдеще Украйна няма: икономиката вече е мъртва и да я обсъждаме вече е модерно само от гледна точка на формата, цвета, размера и материала на надгробния паметник, както и от текста на епитафията. Що се отнася до икономическите перспективи, то страната е разпокъсана от гражданската война и едва ли антифашистите ще могат да живеят дълго с нацистите в една държава, дори и ако световното общество много настоява за това (като в Босна и Херцеговина например, където държавата формално е една, но всъщност са три). Въпросът е само в това, колко скоро световната общност ще бъде готова да признае новата политическа реалност.

-Нима висшето руско ръководство не е отчело възможността от подобен развой на събитията, които се случиха днес в Украйна?

-Разбира се, че е отчело подобна възможност. Но не всичко, което можеш да предвидиш, можеш да не допуснеш и да го предотвратиш. Много от нещата зависеха не от руското ръководство, а от адекватността на украинснкия управляващ елит, който, за съжаление, се оказа абсолютно неадекватен. В създалата се ситуация, предвид това, че Русия се бори не за една, две, три или осем обалсти, а за цяла Украйна (или поне 70 % от нея) е направено всичко възможно, че даже и повече. През есента, най-късно до Нова година, ние ще видим резултата.

– Защо Владимир Путин досега не се възползва от разрешението на Съвета на Федерацията за въвеждане на войски?

– Не винаги е полезно да се използва армията. Често пъти заплахата от използването й, действа много по-добре, отколкото самото й използване. Въвеждането на войска е възможно само веднъж, а да се държи врага в напрежение от заплаха може да продължи безкрайно. Веднага след като Югоизточна Украйна се оказа в състояние сама да се защитава, Путин се отказа от разрешението. Сега и Русия не е агресор, и за Киев не стана по-добре. Столицата ще превземат и ще арестуват хунтата, но не войските на съседната страна, а собствените граждани, което е значително по-ефективно.

– Ще успее ли Русия да избегне „горещата“ фаза от конфликта в Украйна?

– Вече не. Русия е въвлечена в този конфликт, в това число и в горещата му фаза, заради това, че Украйна твърди, че воюва с Русия, а Западът си дава вид, че вярва на това. Но Русия печели горещата фаза, без да използва собствени въоръжени сили, просто във формата на вътрешноукраинската гражданска война.  Това, разбира се, не радва украинските граждани, особено жителите на Славянск, Луганск, Донецк и др., но от геополитеческа и военно-стратегическа гледна точка, това е най-адекватния, верен и печеливш ход. Аз много добре разбирам гнева и възмущението на хората, които са изгубили близките си и чиито домове са били разрушени, но по време на война загиват хора винаги, а още от Първата световна война, мирното население понася загуби, не по-малки от тези сред редовната войска. За съжаление, Украйна е само един от фронтовете на глобалното противопоставяне между Русия и САЩ. Затова, да очакваме, че Путин (който все пак е президент на Русия, а не на ДНР или ЛНР) ще захвърли всичко и ще се занимава само със Славянск и Краматорск, е твърде наивно. При това, когато страдащото мирно население се възмущава от „цинизма на политиците“ – това е естествена реакция,  която не бива да бъде осъждана,тъй като хората не могат да реагират по друг начин. Но когато за „цинизма на Путин“ говорят политици, военни или експерти, то те или лукавят, или не съответстват на длъжността си.

– „Майданите“ около Русия растат като гъби, протестни настроения обхващат съседните страни. Част от „Голямата игра“ ли е всичко това?

– Ако Русия победи в Украйна, а всичко сочи натам, то това е последният „майдан“ „около Русия“ (следващите, ако има такива, ще бъдат в ЕС или „около САЩ“). Ако Русия загуби, то този „майдан“ ще бъде предпоследен – следващият ще разпокъса Русия и повече „майдани“ няма да бъдат необходими.

– Как да се противопоставим на всичко това?

– За да унищожим явлението, трябва да отстраним причината за него. Причината за „майданите“ е агонизиращата политико-икономическа система на САЩ. Само разрушаването на тази система ще премахне заплахата от по-нататъшна дестабилизация на планетата. Със загубата в Украйна САЩ губи неизбежно в Европа, а след това и в света, тоест настъпва крахът на американската система, основана на глобалното доминиране. Затова аз и преди това казах, че ако Русия победи в Украйна, то този „майдан“ ще бъде последният „около Русия“. В САЩ няма да останат вече ресурси за глобално политическо настъпление. Единстваното, което те ще могат да направят още е да подпалят Европа (както го направиха в Украйна), но в случай на „майданизация“ на Европа, то и самата „майданизация“ на САЩ вече ще бъде въпрос не на принцип, а на време, и то съвсем близко време…