Когато искаме да изразим силното си впечатление от това, което сме прочели, видяли , слушали или просто ни е развълнувало силно казваме „класика в жанра“. Нещо, което успява да премине границите на времето си и оставя трайна следа в културния живот. В случая става дума за анимационната поредица “ Ну, погоди!“- смятаме, че с пълно право можем да я наречем класика в жанра.
Първата прожекция е през 1968 година. Досега са направени 20 епизода. Идеята за филма е на руския режисьор Вячеслав Котьоночкин. Той решава да развие темата “Не обиждай малкия, защото ти сам можеш да попаднеш в глупаво положение”. Режисьорът споделя мислите си с писателите – сатирици Аркадий Хайт и Александър Курляндский и не след дълго сценарият на филма е готов.
Анимационата поредицата е колективна творба и не можем да не споменем за художниците и озвучаването. Един от художниците на филма е Светозар Русаков. Силно впечатление прави изражението на вълка, начинът, който гледа в различните ситуации, неговата походка и цялостния образ. Заслугата за това е на Виктор Лихачев. Много от сцените са на художника -аниматор Владимир Крумин.
Озвучаването също е въздействащо, въпреки, че било трудно намирането на озвучители на филма. Създателите са смятали, че изключително подходящ за вълка е бил гласът на Владимир Висоцки, но неговата кандидатура не е одобрена от художествения съвет. Все пак в един от по-късните епизоди е включен макар и за малко гласът на Висоцки. Вълкът става озвучаван от Анатолий Папанов, а заекът- от Клара Румянова. Сериалът е построен на шлагери, които Котьоночкин сам подбира. Композиторът Генадий Гладков написва песента за Снегурочка. Няколко песни са композирани от Зацепин и Мигул. Това е екипът, който под ръководството на Вячеслав Котьоночкин ни радва с всеки епизод.
http://www.youtube.com/watch?v=n3_1Dnz4-SU
Първоначално идеята е била за един филм, но след големия интерес, се появяват и останалите 15 серии. Поредицата спира за известно време след смъртта на Анатолий Папанов. Режисьорът решава да прекрати сериала, заради озвучаването. Зрителският интерес обаче е огромен. Намират се стари записи на гласа на Антолий Папанов и на базата на него се правят следващите два епизоада – 17 и 18. Последният се излъчва през 1992г.
През 2000 година Русия загубва и Вячеслав Котьоночкин. Липсват още Антолий Папанов, Клара Румянова. И като че ли със създателите си отива и поредицата. Популярността обаче на персонажите е огромна, те се използват във всички сфери на живота. Водят се различни битки за авторските права на филма. Правата в момента принадлежат на компанията “Агроторг”. Тя ги купува от наследниците на режисьора и художника и поръчва продължение на филма на Студиото “Кристмас фильмс”. 19 и 20-та серия се появяват под ръковосдството на сина на режисьора Вячеслав Котёночкин – Алексей. Автор на сценария е отново Александър Курляндский. Новите имена в озвучаването са Игор Христенко и Олга Зверева.
Режисьорът Котьоночкин за филма получава редица престижни награди. Издадена е книга с мемоарите му “Ну, Котьоночкин, погоди!”
Има и игра “Ну, погоди”. “Това е най-яката игра, която съм играл” 
, цитат от социалната мрежата.
Хубаво е,че имаме тази поредица за да можем да й се радваме от сърце .