Николай Шереметиев в едно от писмата си признава:«Няма да се оженя за никоя, освен за нея».
Руската перла. Как крепостното момиче става велика актриса и графиня
Руското театрално изкуство знае много велики майстори на сцената. Споменът за едни живее в продължение на десетилетия, а други помнят и след векове. Една такава звезда за всички времена е Прасковя Жемчугова.
Бъдещата велика актриса е родена в семейството на крепостния ковач Иван Степанович Ковальов. Безрадостния живот той „подслаждал“ с водка, след употребата на която често устройвал сбиване. Но родилата се на 31 юли 1768 година дъщеря Параша обожавала своя баща. Нейното положение на крепостна не й обещавало нищо хубаво в живота.
За първи път те се срещат, когато Параша е на 8 години. Разбира се, младият граф не обръща внимание на крепостното момиче, което е доведено в имението Кусково, за да забавлява с пеене възрастната княгиня Марфа Долгорукая. На 12 години Параша вече владее френски и италиански език, свири на клавикорд и знае правилата на тогавашния етикет. Но тя все още е била крепостна. И след смъртта на благодетелката си, Марфа Долгорукая, съдбата на момичето би била незавидна. Биха я омъжили в селото за крепостен селянин, който би „учил“ „госпожата“ с пръчки или юмруци. Но…
Случайността се намесва в историята и обръща съдбата на Параша към класическия вариант на Пепеляшка. Обаче появил се не принц, а граф Шереметиев-младши. Пристигналият от Европа син на Пьотър Шереметиев – Николай, се интересувал от театър и музика — според слуховете, срещал се с Моцарт и дори му оказал финансова помощ. Върнал се у дома, той решава да се заеме с крепостния театър на баща си. Заменил „мужицкие“ фамилии на актьорите като Ковальова или Шлыкова на Изумрудова, Яхонтова. Параша Ковальова става Прасковя Жемчугова.
Диамант от ръката на Императрицата
Прасковя била на 11 години когато се състоял нейният дебют в ролята на прислужницата в операта на Гретри „Изпитание на приятелството“(L’Amitié à l’épreuve). Дебютантката е приета доброжелателно и тя става постоянен изпълнител на сцената на крепостния театър на Шереметиеви.
През 1781 година Прасковя Жемчугова става не просто обещаваща надежда, а една от най-добрите актриси в Русия, изигравайки Лиза в комичната опера на Монсини „Дезертьор“. През 1785 година е нейната звездна роля на Елиана в операта на Гретри „ Самнитските сватби“(Les Mariages samnites) .
Славата на този спектакъл е толкова голяма, че на 30 юни 1787 година Екатерина Велика пристигнала да го гледа. Операта се играла в наскоро открития театър в имението Кусково.
Прасковя Жемчугова била на висота — възхитената императрица не само я обсипвала с похвали, но подарила на крепостната звезда пръстен с диамант от своята ръка.
Николай Шереметиев истински се влюбил в 19 годишната прима на театъра. Прасковя отдавна не приличала на крепостна — крехката и свенлива красавица с големи и ясни очи притежавала изтънчени маниери, присъщи на благородното съсловие. Той заживял с нея, без да обръща внимание на разликата в годините и предразсъдъците на околните. В тяхната любов не вярвали и обвинявали графа и актрисата в разврат. Роднините го обявили за луд. Останалите прекъснали почти всякакво общуване с него. Свикнал да блести в обществото, графът в очите на своите приближени се оказал персона нон грата.
Животът в Кусково станал непоносим. Графът се страхувал за Пашенка — накалът в московското общество се оказал твърде висок. Николай решил да построи ново имение, а в него — театър, специално за Пашенка.
През 1795 година е открит нов театър на Шереметиев в двореца Останкино, построен от графа за неговата възлюблена. Там тя изпълнила своите последни в кариерата си спектакли. При откриването на двореца Прасковя изиграла ролята на Зелмира в операта „Превземането на Измайл“.
Тайната графиня
През 1797 година Прасковя за последен път изпълнява своята най-хубава роля на Елиана. От преживяванията Прасковя се разболява от туберкулоза. Пашенка губи гласа си и прекратява своята кариера.
Въпреки болестта си, известната актриса, помнейки за своя произход, посещавала Сухаревския площад, за да дава милостиня на бедните. Загрижена за бедните, Прасковя Жемчугова убедила графа да построи общедостъпна болница за бедни — приют за бедни. Той бил заложен на 28 юни 1792 г., на рождения ден на граф Николай Шереметиев.
Този приют днес е известен като Научноизследователски институт за спешна медицинска помощ „Склифосовски“.
През 1798 година 47 годишният граф Николай Шереметиев се решава официално да се ожени за Прасковя Жемчугова. Тайно той поръчал фалшиви документи, съгласно които прадядо на актрисата е бил полски дворянин Ковалевский, който попаднал в руски плен и станал крепостен.
Графът бил подкрепен от митрополит Платон, който благословил брака. Свещеникът се ръководел не от съсловните принципи, а от простата логика – не са грешни многогодишните отношения на двама души, които в същото време са се прославили с благотворителност.
На 6 ноември 1801 година в Москва, в храма Симеон Столпник на Поварска улица, протоиерей Фьодор Малиновский извършил обреда по венчаване на граф Николай Петрович Шереметиев и Прасковя Ивановна Жемчугова.
Венчаването е било тайно, и след него младоженците заминават за Петербург. Графът старателно подготвил света да приеме Прасковя в качеството на графиня.
Когато тя забременяла, Николай Петрович решил да поръча параден портрет, който да засвидетелства пред висшето съсловие нейното утвърждаване като графиня Шереметиева. Този знаменит портрет нарисуван от художника Николай Аргунов се намира в Централния театрален музей „Бахрушин“.
На 3 февруари 1803 година Прасковя подарила на съпруга си наследник- Дмитрий. Но подкопаното здраве на младата майка не издържало — двадесет дни след раждането Прасковя умира на 34 години.
Николай Петрович Шереметиев надживял съпругата си с шест години, посвещавайки се през цялото време на благотворителност. Приютът за бедни (Странноприимный дом) бил частично преустроен, тъй като графът искал да го направи достоен паметник, в чест на своята голяма любов.
Николай Петрович оставил на сина си записки, в които разказал за майка му и тяхната любов. Бащата казвал на сина, че смисълът на човешкия живот не е в знатността и в славата, а в добрите дела и добрите постъпки.
Граф Николай Шереметиев умира на 1 януари 1809 г. на 57 години. Останал кръгъл сирак 6-годишният Дмитрий Николаевич Шереметиев е отгледан от овдовялата императрица Мария Фьодоровна…
Син, с когото можеш да се гордееш
По време на военната служба младият граф Шереметиев през 1825 г. изпада в немилост, отказвайки да стреля в декабристите. През 1838г. Дмитрий Николаевич преминава на гражданска служба, но истинска известност му донася благотворителността.
Заслугите на графа високо са оценени от император Александр II. Съществува легенда, че и проектът за отмяна на крепостното право в Русия, Александр II е написал, когато е бил на гости при граф Дмитрий Николаевич Шереметиев.