Истинският руски кошмар на Барак Обама

Истинският руски кошмар на Барак Обама

Публикувано от:

“Русия е регионална сила, заплашваща някои от непосредствените си съседи не от сила, а от слабост”. Тези думи на Барак Обама, изречени в Хага обиколиха световните агенции тези дни. Веднага започнаха и коментарите. “Дойче веле”, които иначе се стремят да бъдат обективна медия, веднага извадиха няколко статии във възхвала на психологическия подход на американския президент. Той (Обама), твърдяха тези статии, ударил Путин, където най-много го боляло – в неговото самочувствие. Действията дори бяха сравнени с “психологическо оръжие”, все едно стопанинът на Белия дом е някакъв последовател на Фройд, чиято единствена цел е да изобретява ментални бомби с които да плаши противника. Изобщо да четеш западна преса тези дни е все едно да те насилят да четеш стихосбирка на поетеса, която е прекалила с прилагателните в своята романтична лирика.

В световната политика е ясно едно – прибегнеш ли до поетичните метафори, за да твърдиш, че си надделял над противника, значи яко си зациклил на дипломатическия фронт. Поради цяла поредица от недоразумения, откровено неразбиране на ситуацията и ярко непознаване на реалното състояние на света, това, което наричаме “западен свят” изпадна в остра нужда да замести неуменията си със силни думи и виртуално размахване на юмруци.
Думите на Обама са откровена измама. Ако Русия наистина бе само регионална сила, която действа от слабост, нима САЩ щяха да зарежат целият си вътрешен дневен ред, за да почнат совалки и дипломатически обиколки само и само да се чудят как да се справят с новата ситуация. Регионалните сили рядко стават световна тема номер 1. Ако Русия също така действаше от слабост, едва ли Обама щеше да запали двигателите на Еър форс 1, за да ходи на спешно посещение в Брюксел, където да се опита да убеди европейците, че САЩ е техен съюзник, а между другото в световния хаос да пробута и идеята за Трансатлантическото споразумение като новото лекарство на кризисния свят. Знаете как е – тези, които ви продават дрога никога няма да ви разкажат за страничните ефекти и за съсипването на цели животи, защото маркетинговата стратегия е такава.
Изявленията на американския президент, внезапната смяна на политическите регистри, прибягването до “психологически оръжия” обаче може да ни накара да преосмислим изобщо цялата идея за това, което се случва в света. Версията, че Русия е агресор, който нагло погазва световни правила, международно право и спогодби, може да върви на някой вашингтонски коктейл на неправителствена организация с десен уклон, но истината е, че от 2008 година, когато грузинската агресия срешу Русия не успя, стана ясно, че политическият елит в Кремъл (пък бил той добър, лош или никакъв) всъщност е елит в състояние на защита, защото срещу него се води тиха, подмолна и упорита война.
Искам да изчистя тезата си от емоционални оценки. Забравете за момент прилагателните, емоционалните нагласи и политическите си проклятия. Как трябва да реагира една страна, когато всички обещания, които са й дадени се нарушават едно след едно, когато грузинската агресия и до днес съществува в западните медии като “руска агресия”, когато пред очите й се води политика на разполагане на ракети точно по нейните граници? Разбира се, че Украйна има право на своя демократичен избор и още по-важно – на своето европейско развитие. Този път нито зависи от Путин, нито пък Путин трябва да има думата за него. Но Путин е представител на политическа класа, която е получила уверения за едно, а наблюдава как край страната му се стяга военната прегръдка на един нов политически кордон. Тези, които твърдят, че “регионалната сила” действа от “слабост” май всъщност твърдят това, защото са очаквали съвсем друга, именно реална слаба реакция. Русия обаче изненада всички и със скоростта на светлина реагира превантивно в Крим и на практика поправи една историческа несправедливост с трайност от 60 години. Когато днес се говори за “териториална цялост на Украйна” и, когато Обама върви из света, за да продава своите психоатаки като реална сила, трябва да се има предвид, че това е защита на едно Хрушчовско статукво и именно този факт показва, че историята обича да ражда черни вицове.
Всъщност прибягването до подобен тип психологиески техники и тяхното медийно възпяване, обяснява едно ново състояние на света. Тук не става дума за това, че еднополюсният свят катастрофира с всичките си плюсове и минуси, дори не става дума за това, че виждаме мъчителното раждане на многополюсна планета, а за нещо съвсем друго. Връщането на Крим в пределите на Русия освен чисто емоционално желание към завръщане в родния дом, беше и първи опит в новия свят едно население да избяга доброволно от наказаталнтите икономически отряди на МВФ, които чакат именно такава ситуация на криза, за да настъпят като черни пълчища на смъртта.
А междувременно останалата част от Украйна усети инвазията на политическите хлебарки. От Варшава се чу гласът на Лешек Балцерович, който обявил, че Киев може да повтори “икономическото чудо” на Полша. Всички гурута на неолибералното талибанство бяха пуснати в политическата битка, защото те са големи магьосници на думи и са класически терористи в своите действия. Фактът, че в самата Полша днес името Балцерович звучи като тлъста псувня, трябва да я достатъчно ясен знак какви “спасители” започнаха да кръжат към Украйна и как се опитват да я оплетат в своите подли и вампирски мрежи. Именно свободното нахлуване на икономическите ястреби, подсказа отново голямата тема, че властта в Киев няма необходимата легитимност да предприема каквото й да е от тези действия. Но МВФ винаги идва преди каквито й да е избори, за да е сигурен, че след тях няма да бъде прогонен. Яценюк и сие се опитват да се справят с “Десен сектор” в Киев и да разоръжат бандеровските групировки, но това, което ще обрече истински тяхната власт на социален срив не са фашистите, а алчните неолиберали, които точат радостни лиги за пресушаване на икономиката на Украйна.
По границите на Русия се е струпала и невероятно количество медийна бойна технология. Ако слушате анализатори, особенно от “голямата сила” разтревожено можете сами да се диагностицирате с шизофрения. От една страна Русия е някакво си незначително там петънце на картата, някаква дребна силичка с регионални слабости, а от друга страна сатанизацията на лидера на тази държава тече с темпове достойни за Холивуд. В ситуация в която журналистиката вече се е превърнала в пропаганда дори най-мислещите хора трудно могат да се ориентират в световната мъгла, но в залпа на всички заглавия, в минните полета на всички анализи, се чете един страх от бъдещето. Страхът, че Русия, която в момента не е начертала някаква алтернатива на американския модел за развитие на света, евентуално може да го направи. Прословутото евразийство е само фантазия по зададена тема. Всъщност опитът Русия да бъде видяна като по-добрата алтернатива на МВФ, въпреки, че говорим за една изключително пазарна страна, е истинската заплаха за Обама и за неговия поглед върху света, защото е ясно, че всяка страна би избрала вампира, който би й изсмукал по-малко кръв. Това е истинската болка на САЩ и заради това американският президент побърза да навести Брюксел, защото за господарят на Белия дом сигурно съществува някакъв вид кошмар в който един ден ЕС ще види, че истинската сила, която не й позволява да се развие като световен фактор е именно голямата сила зад океана, а не регионалната сила на изток. Нали така?
Как могат някакви си там регионалните силички да въздействат над политически мастодонти?
През 2009 година Барак Обама бе обявил, че сяда да учи руски пред тогавашния президент Дмитрий Медведев. Грешката му е, че не седна да го учи. Щеше да си изясни доста работи за регионалната сила. Вярно е – можеше да не му харесат.
Ама поне щеше да е наясно.
Автор: Александър Симов