Иранецът, който доведе Русия в Сирия

Миналия месец се навърши точно една година от началото на руската военна намеса в гражданската война в Сирия. С тази операция тясно е свързано името на иранския генерал Касем Сулеймани, шефа на иранското спецподразделение „Ал Кудс“ от Корпуса на стражите на ислямската революция. Този човек бе един от хората, които успяха да убедят Кремъл да се намеси с военни средства в сирийския военен конфликт.

Именно Сулеймани описал подробно на военното ръководство в Москва сценарий на военните действия в Сирия и възможните действия на Русия. Първи затова гръмнаха западни медии, които съобщиха, че неговата първа визита се е състояла в Москва на 24-26 юли 2015 г., като редица високопоставени източници заявиха, че иранският генерал се е срещал лично с руския президент Владимир Путин и министъра на отбраната Сергей Шойгу.

„Сулеймани разгърна на масата картата на Сирия, тъй като руснаците бяха много притеснени от влошената ситуация за режима на Башар Асад. Иранците успяха да ги убедят, че има възможност да се отнеме инициативата от бунтовниците и екстремистите. Именно Касем Сулеймани изигра най-важната роля, като успя да ги убеди, че не всичко е загубено“, съобщиха редица анонимни източници. Малко по-късно за Сирия тръгнаха първите бойни кораби и към средата на миналия септември вече стана ясно, че Русия е решила да се намеси по военен път в конфликта със своята бойна авиация и спецчасти. За момента са известни четири посещения на Сулеймани в Москва – в края на миналия юли, в началото на август м.г., през декември 2015 г., както и в средата на април т.г. Това потвърждават източници от американските спецслужби и съобщения на иранското правителство, иранската агенция „Фарси“, както и американската телевизия „Фокс нюз“.

Информиран източник на Газета ру също потвърди, че
иранският генерал е бил на няколко пъти в Москва, включително и миналата зима. „Касем се ползва с доверие, с него са обсъждани доставки на оръжия“, разказа той. Стана дори известно, че Касем е обсъждал сирийската операция с руските си колеги още през 2013 г., но кризата в Украйна спряла тези консултации и те били възобновени две години по-късно. В Кремъл тези съобщения биват определяни като поредната провокация спрямо Русия. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков отговори на въпроси на журналисти, че Сулеймани не се е срещал с Путин, и че той не разполага с информация за това дали иранският генерал е бил въобще в Москва. По същия начин реагираха и в Министерството на отбраната на Русия. Представителят на Държавния департамент на САЩ Марк Тонер заяви, че във Вашингтон са по-склонни да вярват на медийните съобщения. Тези реакции са очаквани, тъй като Касем Сулеймани е в черния списък на ООН от 15 високопоставени военни и политически лидери на Иран, на които им е забранено да пътуват на Запад заради разработването на иранската ядрена програма. По отношение на Сулеймани и „Ал Кудс“ действат също така едностранни санкции от страна на САЩ, които определят генерала и неговата организация като терористи.

Иранският военен, който е изкарал по-голямата част от живота си в секретни операции в чужбина, в момента е с авторитет на национален герой в Иран. За него се снимат документални и игрални филми, пишат се песни, на него се посвещават награди и спортни събития. Първият тираж с речите на Касем бяха продадени за няколко часа в цялата страна. Сред политиците на съседните на Иран държави и в САЩ той е известен като „проницателен и плашещ с ума си стратег“, организатор на диверсии и разузнавателни мисии, който е успял да създаде успешна широка агентурна мрежа, която се опира на шиитските общности в целия регион. Бившият сътрудник на ЦРУ в Ирак Джон Макгуайер го описа пред в.“Ню Йорк Таймс“ така: „В наши дни Сулеймани е най-мощната фигура в Близкия изток, при положение че никой не го познава отблизо“. Информацията за миналото на Касем Сулеймани е много оскъдна.

Той произхожда от бедно семейство

(известно време работи като зидар) и влиза в Корпуса на стражите на ислямската революция още при създаването му през 1979 г., след победата на Ислямската революция в Иран. Бойните подвизи на Сулеймани в бурната Иранско-иракска война през 80-те години обаче, макар и впечатляващи, далеч не са нещо уникално. Всъщност мнозина негови съвременници са допринесли повече за Иран на бойното поле, но или тънат в неизвестност, или не се радват на системно благоприятно медийно отразяване.

Генералът оглавява „Ал Кудс“ през 1998 г., след което именно той го реорганизира като инструмент на външната политика на Иран и го превърна в нещо като специална част, която се занимава и с външно разузнаване. Благодарение на това Касем има свои шпиони дори при такива заклети врагове като сунитските кралски династии в Саудитска Арабия и Бахрейн, където живеят и голям брой шиити. Това спецподразделение изигра важна роля при свалянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин през 2003 г., след като снабдяваше с оръжия местните кюрди и шиитските бунтовници. Сулеймани лично командваше действията на иракските си бойци, което му позволи да установи близки отношения с повечето политически партии и организации в страната. Той дори се смята от някои като реалния стопанин на Ирак, тъй като след падането на Саддам страната се ръководи от представители на шиитското мнозинство. Иранецът подкрепи идването на власт на премиера Нури ал Малики, който обаче с авторитарните си действия настрои срещу себе си сунитското малцинство, което първоначално подкрепи идването на „Ислямска държава“(ИД) от Сирия в Ирак заради шиитския терор срещу тях. Именно с новата война срещу джихадистите ролята на Касем Сулеймани стана незаменима за водещите лидери и играчи в региона.

По данните на израелския сайт DEBKA, известен с добрите си връзки в спецслужбите на Израел, иранските военни специалисти на практика

ръководят основните действия на сирийската армия

на Башар Асад срещу ИД на повечето фронтове. Те също така кородинират действията на хилядите бойци от ливанската шиитска организация „Хизбула“ срещу джихадистите и техните съюзници от други бунтовнически групи. Официален Иран постоянно отхвърли обвиненията, че негови бойци се сражават в Сирия. През април т.г. иранскоезичният портал „Ал Алам“, цитира шефа на иранското разузнаване Махмуд Алави, който съобщи, че Касем Сулеймани и Башар Асад имат много близки лични отношения. Когато за Асад беше най-опасно да бъде в Дамаск, генералът дори предложил да откара семейството му в Иран, но сирийският лидер отказал. Според друг ирански опозиционен сайт – Name Sham, сирийският президент заявил на едно съвещанията на кабинета си: „Генерал Сулеймани заема особено място в сърцето ми. Ако беше тръгнал на президентските избори срещу мен, то сигурно щеше да ги спечели. Ето колко много го обича сирийският народ“.

В самия Иран Касем имаше голямо влияние, още преди сирийската гражданска война да го превърне в политическа „суперзвезда“. Генералът се ползва с доверието на върховния лидер на страната Али Хаменей, на който Касем се подчинява лично. Хаменей го нарича „живият мъченик“ (тоест, че е достоен за висшата награда в Рая) за делото на ислямската революция. Джон Макгуайер допълва, че иранският генерал, независимо от отсъствието на формално образование, е много начетен и ерудиран. Според него той е много по-интелигентен, отколкото неговото обкръжение и има „сдържано обаяние“. Със своя авторитет Касем Сулеймани напълно би могъл да се включи в борбата за власт в Иран. В социалните мрежи има призиви той да се кандидатира на следващите президентски избори догодина. Първият зам.-председател на парламента Мохамед-Реза Бахонар дори заяви, че е готов да подкрепи подобна инициатива. „Неговият политически анализ не отстъпва на върховния лидер или на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала“, каза той. Но през септември т.г. Сулеймани заяви, че няма политически амбиции и иска да остане войник до края на живота си. Очевидно неговата основна цел в момента е успешното завършване на сирийската военна кампания. Ако генералът постигне в Сирия поредната си победа, няма да има нужда от никакви избори в Иран.