Ипатиевският манастир „Света Троица“ заема специално място в славната редица от духовни обители. Основан в началото на XIV в. в чест на Светата Троица и на името на свети Ипатий, епископ на Гангра, манастирът с право се смята за един от най-старите в Русия. Светият мъченик Ипатий, чието име носи манастирът, е живял на границата между трети и шести век и е бил епископ на град Гангра (Пафлагония, Мала Азия, сега Чанкири, Турция). Участник в Никейския събор през 325 г., той е убит от арианите при завръщането си у дома. Той не е бил широко известен в Русия, но Божият промисъл е отсъдил Ипатий да бъде помнен и прославян в далечна от родината му страна.
Според общоприетата версия древният манастир е основан от татарина Мурза Чет, който приема християнството. Преданието разказва, че през 1330 г. Чет е напуснал Златната орда, за да служи на московския княз Калита. По време на пътуването Мурза се разболява тежко и спира на брега на река Кострома при вливането й във Волга. Тук, намирайки се в тежко състояние, той е удостоен с явяването на Пресветата Богородица заедно с апостол Филип и светия мъченик Ипатий. След това събитие Мурза бил изцелен и в знак на избавлението от смъртта основал на мястото на видението манастир с църква, в името на Животворящата Троица. Чет е покръстен в Москва с името Захарий.
Манастирът процъфтява по време на управлението на Годунови – в края на XVI век. Представител на този род е цар Борис Годунов. Манастирът забогатява благодарение на даренията не само на Борис Годунов, но и на неговия чичо, колекционера и мецената Дмитрий Иванович Годунов, както и на царица Ирина Фьодоровна. През 1595-1596 г. Дмитрий Иванович изпраща майстори от Москва да изпишат Троицкия събор.
В библиотеката на манастира се съхраняват Ипатиевският летопис и Холмогорският летопис от XVI в., както и богато украсените евангелия с миниатюри и Псалтирът, поръчан от Д.И.Годунов. Постепенно манастирът се превръща в един от най-големите манастири в Московската държава и се нарежда на четвърто място по брой на дворовете сред манастирите, притежаващи земя.
Камбанарията, построена от Д.И. Годунов през 1603-1605 г., представлява галерия с камбани под горния свод.
С края на „Годуновския период“ обителта получава нови покровители – представителите на Романови – в лицето на митрополит Филарет. Така Ипатиевският манастир се превръща в „царско владение“. По време на Смутното време манастирът сериозно пострадал от един от отрядите на Лъжедмитрий II. Силно били повредени част от манастирската стена, съборът и църквите .
През тежките години на изпитания Романови се чувствали в безопасност в укрепения Ипатиевски манастир. В килиите на манастира, построени през 1583 г., от есента на 1612 г. са живели младият Михаил Романов и майка му, монахинята Марфа. По-късно тук Михаил Романов е избран за цар.
Първият руски цар от династията Романови, Михаил Фьодорович Романов, разширява територията на манастира (40-те години на ХѴІІ в.), като добавя Нов двор (Нов град). Новият двор представлява квадратен участък, заобиколен от стена с две ъглови кръгли кули и една квадратна кула с осмоъгълна каменна шатра в центъра на западната стена. Смята се, че централната кула е построена в чест на изпращането на Михаил Романов в Москва след избирането му за цар.
По времето на Алексей Михайлович след експлозията е построен нов Троицки събор (1650-1652 г.) – един и половина пъти по-голям от предишния. Северната фасада на храма е украсена с висока и богато украсена веранда, която води към покритите галерии. През 1684 г. известните изографи Гурий Никитин и Сила Савин изписват Троицкия събор.
Интериорът на Троицкия събор
Килиите на настоятелството, построени много преди 1613 г., са разширени и изрисувани в началото на XVII век. По-късно килиите са наречени палати на болярите Романови.
През XIX в., по решение на Александър II, зданието е преустроено в съответствие със стила на Московския болярски дом.
По времето на Петър Велики манастирът преживява нелеки времена. Той се превръща в място за изгнание. Братята Йоаникий и Софроний Лихуди, които основават Славянско-гръко-латинската академия в Москва, са изпратени зад стените на манастира. През първата половина на ХѴІІІ в. на издръжка на манастира са били инвалиди и ветерани от войните.
Манастирът постепенно губи своите владения, но продължил да се благоустроява. Пристигането на Екатерина Велика в манастира през 1767 г. възвръща славата му на „люлка на дома Романови“. Специално за преминаването на императрицата, в северната стена е поставена врата. На картуша (винетката над портата) е изобразен монограмът на императрицата. Днес тук се намира главният вход на манастира.
През 1913 г. в рамките на честването на 300-годишнината на рода Романови, манастирът е посетен от последния Монарх от династията – Николай II.
Впоследствие манастирът е превърнат в музей-резерват
Тихвинската икона на Богородица
Тихвинската икона на Божията майка, съхранявана в Троицкия събор на Ипатиевския манастир, е сред най-почитаните светини на костромската земя. Иконата е точно копие на чудотворната Тихвинска икона на Божията майка и според легендата е нарисувана от свети Петър, митрополит Московски. За първи път е донесена в Кострома през 1613 г. от посолството на Земския събор, което съобщава на младия болярин Михаил Фьодорович Романов за избирането му на всеруския царски престол. През 1619 г. тя е подарена от цар Михаил на манастира и в продължение на векове остава в иконостаса на Троицкия събор.
През 1919 г. иконата е иззета от църквата и в продължение на много години е недостъпна за вярващите. На 13 април 2004 г., в деня на паметта на небесния покровител на манастира – свещеномъченик Ипатий Гангрски – светинята е върната на Костромската епархия на историческото си място.
Източник:
https://moyway.ru/zolotoe-kolco/ipatevskiiy-monastir.html
https://vlade-mir.livejournal.com/316283.html
https://ipatievsky-monastery.ru/
https://ipatievsky-monastery.ru/istoriya-monastyrya