Институтът по социология „Иван Хаджийски“ публикува част от традиционния си месечен анализ – с акцент върху предстоящите парламентарни избори в Германия. Анализът е под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев. В дискусията за него участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.
Лошата безкрайност в международните отношения
Ключовото напрежение САЩ–Русия ескалира. През декември 2016 г. – дипломатически санкции на САЩ; през юли 2017 – контрасанкции на Русия; през август – контраконтрасанкции на САЩ. Русия подготвя контраконтраконтрасанкции…
Докъде? В логиката това се нарича лоша безкрайност. В политическата игра се стига до лоша крайност. Остава шансът: рискът от военна катастрофа да стимулира политически диалог.
Без аналог е откритото обсъждане на апокалиптични варианти на война (САЩ–КНДР; САЩ–Русия; САЩ–Русия плюс Китай…).
Изявлението на Тръмп, че САЩ остават в Афганистан и са сторили грешка, напускайки Ирак, е не просто поредна ревизия на геополитическото наследство на Обама, но и принудителен ход, самопризнание за провала на „държавното строителство“ в региона. Става публично ясно, че без американска подкрепа управлението в двете държави е трудно удържимо, но самата американска подкрепа не дава трайно решение.
В Сирия, на свой ред, правителствената армия вече контролира огромната част от територията. Свалянето на Асад добива статут, подобен на връщането на Крим на Украйна – Западът формално го поддържа, но на практика спира да бъде реалистично намерение.
Украинският конфликт се движи с „променена геометрия”. Порошенко обяви, че ще освободи Донбас по мирен път.
В САЩ – милитаризация и смяна на фокуса?
Налице са признаци на милитаризиране и втвърдяване на американската външна политика, в разрез с предизборната платформа на Тръмп. Европейската реакция беше изразена от Германия с ясно нежелание да се влезе в „нов ледников период”.
Перспективата за търговска война на САЩ с Китай беше посрещната в Пекин без паника, с предупреждение за тежки последици и за САЩ при високата степен на взаимна икономическа обвързаност.
Вътрешната битка срещу Тръмп пък се пренесе от „руската връзка” към расовите отношения в САЩ. Това задълбочава разделението в американското общество, идеологизира и усилва натиска срещу президента и заедно с това консолидира неговите привърженици. Тръмп навлиза в новия сезон едновременно повече мразен и повече печеливш.
Европа – в очакване на немските избори
Относителното затишие в Европа има два допълнителни мотива: 1. Преговорите за Брекзит през месеца не завършиха с напредък и Великобритания все още изработва линията си; 2. Германия е в голяма степен ангажирана в предизборна кампания и ограничава външнополитическите си инициативи.
„Инструкцията“ на Ердоган как да се гласува на немските избори разбираемо предизвика бурни негативни реакции в Берлин, но тя е израз на последователно поведение. Турският президент спечели референдума си благодарение преди всичко на гласовете от Европа и иска да изтъкне отново влиянието си върху този електорат.
Полуофициалните германски изявления, че Турция няма място в ЕС с този държавен глава, биха могли да изпълняват и мобилизираща функция на етническа основа, да се използват и за вътрешна употреба в самата Турция, а при всяко положение наливат вода в мелницата на Алтернатива за Германия, чието по-силно представяне би означавало съответно по-слаб резултат за фаворита в лицето на коалицията ХДС/ХСС.
Трите основни теми – Европа, мигрантите и Русия, на които залагат християндемократите, имат за цел да нанесат удар по техния основен противник – ГСДП. По първите две социалдемократите изразяват сходни позиции и трудно могат да се откроят като алтернатива. А критиките за проруска линия визират влизането на бившия канцлер Герхард Шрьодер в ръководството на „Роснефт“ и вечерята на вицеканцлера Зигмар Габриел с Путин в Санкт-Петербург. Всъщност това може да се окаже и печелившо за ГСДП, доколкото отчетливо доминиращите настроения в германския бизнес са в посока подобряване на отношенията с Русия.
Визитите на френския президент в Централна и Източна Европа пък приличат на „измиване на ръцете“ преди издаване на „присъдата“: да се върви към „Европа в няколко формата“. Макрон пряко оповести това на 30 август и дори назова стартовия момент: 24 септември, изборите в Германия.
Българската ситуация: лице и „опако”
Статистиката и социологията едновременно сочат оптимизъм за състоянието на българската икономика. Всъщност от десетилетие насам, още от първите притеснения от задаващата се световна криза, по-голямата част от данните не са изглеждали толкова добре.
Ниските стойности на безработицата, положителните ефекти от лятото и пика на сезонната работа, предвидимостта в политически план – това са все аспекти, които рефлектират върху позитивните очаквания на обществото. Успех на кабинета „Борисов-3“ е, че съумя публично да представи въпроса за властта в България като решен, с което политическата картина за определен период от време напред сякаш се проясни.
Налице са обаче симптоми на напрежение „под политическата повърхност“, най-високо след времената на конфликта Пеевски–Василев и падането на кабинета „Орешарски“. Откъслечните информации за скандали и конфликти по висшите етажи на политиката и бизнеса, съчетани с щедри количества слухове и предположения, като че ли говорят за своеобразно „мъртво вълнение“.
„Бурен застой“ в политическия процес
Думата „застой“ звучи парадоксално на фона на конфронтацията в политическия процес. Но точно зациклянето на този конфронтация създава усещане за стабилност. Челните сблъсъци на управляващите с левицата, играта на пресконференции и контрапресконференции (както по времето на Орешарски протести и контрапротести) укрепват и двуполюсното противопоставяне. Мобилизира и двете партии, но и не допускат вътрешни противоречия да излязат наяве.
Борисов без съмнение насърчава тази линия, защото не вижда опасност за себе си отляво, поне засега. Породилата се конфигурация го удовлетворява.
БСП: опозиционно самоутвърждаване?
Вече има два проектозакона за борба с корупцията; БСП разработва алтернативен проект за Бюджет 2018. Постоянните нападки на Нинова срещу ГЕРБ, освен всичко друго, поддържат образа на БСП като единствена политическа алтернатива на управляващите. Антикорупционното и анти-ГЕРБ говорене изпълняват и конкретна прагматична цел. Предстои избор на парламентарна квота във ВСС, която няма как да бъде излъчена без определени компромиси и съгласия между ГЕРБ и БСП. „Позитано“ отсега взима мерки да неутрализира бъдещите критики.
Обединените патриоти: стабилност и/или проблеми?
„Обединените патриоти“ са изправени пред постоянните си задачи: 1. да доказват своето различие от ГЕРБ, без да създават изпитания за стабилността на правителството, и 2. да укрепват системни позиции във властта, пазейки имиджа на радикалност и антисистемност. Докато Красимир Каракачанов показва системност, радикалната позиция на ВМРО е все по-отчетливо изразявана от евродепутата Ангел Джамбазки.
Сидеров пък е почти невидим. В най-трудно положение е Валери Симеонов. След като изпъкна като най-активен представител на управлението – на фона на по-скоро външнополитическите акценти на Борисов. Въпреки всичко Симеонов остава най-рисковото звено в кабинета – действията му продължават да бъдат потенциален източник на бъдеща криза.
ДПС: вътрешни проблеми и външна линия
Слуховете за конфликт между почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски принудиха движението рязко да засили критиките си срещу управлението. В противен случай самò би дало опасно основание за потвърждение на евентуална симбиоза с властта. Лидерът Мустафа Карадайъ се застъпи за нова управленска формула. По всичко личи, опозиционната радикализация на ДПС ще се пренесе и в есенния сезон.
Източник: Епицентър