Известия: Никога повече няма да бъдем братушки

Известия: Никога повече няма да бъдем братушки

Публикувано от:
Журналистът  Максим Соколов  за това, как турците станаха по-близки на Русия, отколкото славяните.

„Край, проектът е закрит“, констатира шефът на „Газпром“ Алексей Милер. Решението Русия да се откаже от опитите си за реализиране на газопровода „Южен поток“ е доказателство, че изявленията на германските политици за това, че студената война между ЕС и Русия е сериозна и задълго, са самата истина. Москва ги прие за сведение.

Министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер каза нещо от типа на това, че сме свидетели на конфликта на десетилетието – какво означава това?

Упорството на България да откаже транзит за тръбата не е продиктувано от липсата на изгода, ако тя минава през нейната територия. То показва, че Брюксел не се шегува и е готов да притисне всяка малка, контролирана от него държава, само и само да не бъде допуснато строителството на новия руски газопровод.

Че въпросът опира именно до Брюксел и Берлин, доказва сравнението между сегашните колизии и случилото се преди няколко години с Естония, когато се прибегна до екологически и всякакви други аргументи, за да може с цената на всичко да се блокира преминаването на „Северен поток“ през Балтийско море. Тогава Талин не издържа на натиска и естонското правителство взе решение да откаже на компанията Nord Stream AG да проведе морски изследвания в изключителната икономическа зона на републиката, а следователно – да бъде построена каквато и да е част от газопровода в Естония.

През 2008 г. гласът на малцинството беше по-тънък от писък, защото голямото началство реши: „Тръба ще има“.

А през 2014 г. се вслушаха в гласа на малцинството с най-голямо внимание и уважение, защото началството реши: „Тръба няма да има“.

Обявявайки решението за закриване на строителството на газопровода „Южен поток“, Путин се усъмни, че решението тръбата да не минава през България е по волята именно на България:

„Моите български колеги винаги са казвали, че ще участват в реализацията на „Южен поток“, защото това съответства на националните им интереси. За съжаление това не се случи. Ако България не е в състояние да се държи като независима държава, нека да поиска от Еврокомисията компенсации за пропуснатите щети. Защото само преките доходи за българския бюджет от транзита на газ през „Южен поток“ биха били не по-малко от 400 млн. евро годишно.

Е, в крайна сметка такъв е изборът на нашите партньори от България. Те явно имат определени зависимости, но това не е наша работа.“

През септември 1870 година, когато на Запад се ражда Вторият райх, в своите панславистки мечтания поетът Фьодор Тютчев призовава: „Славянски свят, бъди единно цяло…“ / „Единството може да бъде споено само с кръв… / Но ние ще опитаме да го споим с любов. / ‎А тогава ще видим какво ни предстои…“.

Експериментите с цел да се изясни бъдещето продължиха достатъчно дълго и завършиха, общо взето, неуспешно.

При днешния разцвет на „Четвъртия райх“ стана ясно, че готовността на славянските братушки за единство се отклонява в определена посока и е изключение тя да е към Русия.

След което В. В. Путин – в случая с България – напълно скъса с панславизма.

И това важи не само за България, но и за Унгария, и за Германия. Безкрайната епопея с украинския участък от тръбата и украинската кражба на газ се обяснява с това, че Русия повече от всички се нуждае от непрекъснато и все по-голямо като количество снабдяване на Европа с руска газ.

Сега, когато търпението е изчерпано, германците сами обявиха, че между ЕС и Русия се води студена война и Москва е главният виновник за това. Защото казва: „Щом искате да мръзнете, мръзнете. Няма да ви отопляваме насила“.

Тук, разбира се, възниква въпросът дали става въпрос за жалки думи, предназначени да скрият някакво безсилие пред железните подстъпи към европейската интеграция, или за хладнокръвно направена сметка, основана на това, че светът не е свършил и са възможни и други енергийни комбинации, които оставят Берлин с пръст в устата.

Прозападните аналитици очевидно ще настояват, че единственото обяснение е това за жалките думи и жалките заплахи.

Съвсем скоро ще чуем именно такива оценки – при това в големи количества.

Проруските наблюдатели пък ще твърдят, че комбинацията с Турция открива богати възможности – и като по-стабилно стъпване на турския пазар, и като възможност за прехвърляне на тръбата от Турция в Гърция, а по-нататък в Македония и Сърбия.

При съвременното технологично развитие пътят на транзита може да минава не само през България. Затова нейните претенции за водеща роля в такива значими проекти са съвършено безсмислени.

Ще поживеем, ще видим. Във всички случаи с примера с Турция и България руската дипломация показа, че принципът „Англия няма вечни съюзници и вечни противници, има единствено вечни интереси“ може да бъде използван не само от европейските жители на Острова.

Никой няма да заговори за вековна дружба между Русия и Турция – и не е нужно, просто съвпадат текущите ни интереси.  А ако е настанало време да се откажем от панслависткия романтизъм и да признаем, че няма да бъдем братушки с българите – значи няма да бъдем. На фона на останалите проблеми този е най-маловажният. / izvestia.ru

Превод от руски : Елена Дюлгерова