Иван Тургенев

Иван Сергеевич Тургенев [28.10 (9.11.) 1818, Орел – 22. 08. (3.09.) 1883, Буживал, до Париж; погребан на Волковото гробище в Сан Петербург] е руски писател – класик, член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките (1860). По баща принадлежи към старинния род Тургеневи, известен от XV в. Родоначалник на рода се смята татарския княз (мурза) Турген, преминал на служба на Великия московски княз Василий III, баща на Иван Грозни. По майка е от рода Лутовинови, водещ началото си от XVII в. Детството му минава в имението Спаское-Лутовиново до град Мценск, Орловска губерния. От 1827 г. семейството живее в Москва. Учи в частни пансиони, при домашни учители, завършва историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет. Започва литературната си дейност като поет. Първите му стихотворни опити датират от 1834 г. Дебютира със стихотворението „Вечер” (в „Съвременник”, №11, 1838). През 1840 година стихотворения и поеми на Тургенев се появяват на страниците на „Съвременник”, „Отечествени записки”, „Петербургски сборник” на Некрасов, в сборника „Вчера и днес”. Поезията му привлича вниманието на композиторите – за 34 негови произведения е написана музика. По негови текстове са писали романси А. Рубинщайн (”Есен”, “Пролетна вечер”), Н. Соколов, Г. Катуар и др. За певицата Полина Виардо-Гарсия Тургенев създава цял цикъл стихотворения, за които тя пише музика и са отпечатани в отделен свитък с ноти (1864 – 1874). А. Касталски включва някои стихотворения на Тургенев в операта „Клара Милич” (1907) – „Пролетна вечер”, „Преди лов”, „Отрова от горчивата сълза…”. Върху последните му стихове също има романс – на Н. Дингелщед, който е включен в песенниците. „Серенада” от пиесата „Невнимание” е по музика на Одолеев. Музика по стихове на Тургенев са писали и други композитори. През 1838-1839 г. живее в Германия и Италия. В януари 1843 г. постъпва на служба в Министерството на вътрешните работи. От 1845 – в оставка, пак живее в Германия, Франция, а от 1858 г. – в Европа и Русия. Създава цикъла реалистични разкази „Записки на ловеца” (1847 – 1852), социално-психологическите романи „Рудин” (1856), „Дворянско гнездо” (1859), „В навечерието” (1860), „Бащи и деца” (1862), „Дим” (1867), повестите „Затишие” (1854), „Яков Пасинков” (1855), „Преписка”, „Фауст” (1856), „Ася” (1858), „Първа любов” (1860), „Пролетни води” (1872), лирико-философските „Стихотворения в проза” (1882) и мн. др. През 1878 г. на международен литературен конгрес в Париж е избран за негов вицепрезидент, а в 1879 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Създава мемоарни произведения „Литературни и житейски спомени” (1869-1880). Изтъкнат реалист, майстор на психологическия анализ и пейзажната живопис, Тургенев оказва сериозно влияние на развитието на руската и световна литература..