Ростов Велики е разположен на брега на езерото Неро. Един от най-древните градове на Русия. За Ростов се говори в „Повест з аотминалите времена”, като за съществуващ през 862 година град, който се е управлявал от Рюрик и неговите първи заселници са били племето меря. От началото на XII век започнал да се нарича Ростов Велики.
През IX век Ростов заедно с всички владения на племето меря е бил присъединен към държавата на Рюрик със столица Ладога. В похода на княз Олег срещу Цариград ростовците са участвали като съюзници: в текста на договора между Олег и гърците те са се задължавали да плащат данък на отделни руски градове: Киев, Чернигов, Перeславъл, Полоцк, Ростов и Любеч. От 989 до 1010 година Ростов е управляван от младия Ярослав Мъдри. През 1207 година се появява самостоятелно Ростовско княжество, основател на което е Константин Всеволодович, най-големият син на Всеволод Голямото гнездо. През Смутното време Ростов не е избегнал трагичната участ на много руски градове. Бил е опожарен и разграбен от тушинските отряди (1608) , които пленили митрополит Филарет (Романов) – бъдещият патриарх и баща на цар Михаил Фьодорович. В историята на Ростов това е било последното нашествие на завоеватели.
На територията на Ростов се намират 326 паметници на културата. През 1970 година Ростов е бил включен в списъка на историческите градове на РСФР. През 1995 година музеят –резерват „Ростовски Кремъл” е включен в книгата на особено ценните обекти на културното наследство на народите на Русия. В стените на средновековната крепост са заснети много игрални и документални филми. В частност именно Ростовският Кремъл се превръща в основен декор на култовата съветска комедия „Иван Василиевич сменя професията“.
Основната забележителност на Ростов Велики има уникална история. В другите руски градове най-често Кремъл е строен като крепост и е изпълнявал отбранителна функция. Ростовският е построен през втората половина на XVII в. от местния митрополит Йона III Сисоевич като лична епископска резиденция. Той мечтаел да бъде създаден рай, в пълно съответствие с библейското описание: обкръжена със стени и кули райска градина, с езеро в центъра. Оттук идват и нетрадиционните елементи в архитектурата: прозорци с декоратовни рамки на кулите, твърде широка врата и стени без бойници.
Архитектурните паметници на Ростовския Кремъл включват:
Успенският събор, построен през 1508 – 1512 г.
Най-старият паметник на територията на Кремъл е петкуполният Успенски събор. Той е много по-стар от останалата част от архитектурния ансамбъл: сегашната сграда е построена в началото на XVI в. А първата, все още дървена версия на храма се появява на това място през 991 г. – веднага след покръстването на местното население. В събора се съхраняват мощите на някои светци: Леонтий Ростовски, покровител на града и свети Фьодор, племенник на Сергий Радонежски. Запазени са елементи от стенописите, които датират от XVII век. А бронзовите дръжки на вратите с ликове на лъвове се появяват в храма през XII в.! Камбанарията на Успенския събор е построена през 1682 – 1687г. Всички 15 старинни камбани са оригинални и са отлети през XVII век. Най-голямата от тях, „Сисой“, тежи почти 33 тона.
Църквата Одигитрия, построена през 1693
Църквата е издигната след смъртта на митрополит Йона Сисоевич при неговия наследник митрополит Йоасаф. Намира се в северозападния ъгъл на Ростовския Кремъл и се долепя до стената, обграждаща двора. Архитектурата на църквата отразява стила, който идва в Русия и е наречен „ Наришкински барок“. Интериорът на църквата е заслужено известен със своето богатство и художествена украса. Сводът и стените са покрити с орнаменти, изработени със забележително умение.
Църквата Спас Неръкотворни
Построена е през 1675 г. като главна църква на Епископския двор. Тя е на два етажа: на първия етаж са се намирали битовите помещения, а на втория – църквата. Рисунките по стените от XVII в. са отлично запазени до наши дни. Цялата повърхност на стените и тавана е покрита с рисунки, така че изглежда, че това е една голяма фреска. Църквата е изписана от ростовския свещеник Тимофей и ярославските майстори Дмитрий Григориев, Фьодор и Иван Карпови. Интериорът се характеризира с аркада, опираща се на златни колони.
Други забележителности на Ростов Велики:
Спасо-Яковлевский манастир
Основан е през 1389 г. от свети Яков, епископ Ростовски. Изгонен от града от своето паството (за това, че помилвал престъпница, очакваща екзекуция), Яков се заселва на юг от Ростов, недалеч от църквата „Архангел Михаил“ (основана през XI в. от свети Леонтий Ростовски). Скоро в близост до църквата се образува малка общност от съмишленици на изгонения епископ; така възниква нов манастир. Този манастир с право носи гордата титла на една от най-старите манастирски обители в Ростов Велики, където се съхраняват мощите на Св. Дмитрий Ростовски. Старецът Амфилохий служел непрекъснато при мощите на свети Димитър в продължение на 40 години. Той е живял през XIX в. и чрез неговия портрет е увековечен в историята заради удивителната си преданост.
Основан в края на XIV в., манастирът е известен със своите икони, рисувани от местни ярославски майстори. Тази обител играе огромна роля в живота на града. В манастира се молели императрица Екатерина II, императорите Александър I, Николай I, Александър II, Николай II и членове на августейшата фамилия.
Спасо-Яковлевският манастир е перлата на региона, където от древни времена са натрупани ценни знания и умения на местните жители. Именно в този манастир разцъфтява в целия си блясък уникалното изкуство на ростовския финиф (нанасяне на художествен емайл върху метална основа). През XVIII в. това умение е донесено в града от майстори, специално поканени да обновяват икони.
На територията на Манастира се намират три храма:
– петкуполният събор „Зачатие на Света Анна“ (най-старият запазен храм) – Зачатиевски събор;
Най-важният и древен храм на манастира е Зачатиевският събор. Той е първата каменна постройка на манастира. Съборът е построен през 1686 г. по инициатива на Ростовския митрополит Йона Сисоевич.
– величественият Димитриевски събор ;
Дмитриевският събор е изключителен архитектурен паметник от епохата на руския класицизъм от края на XVIII – началото на XIX век. Построен е със средства на граф Николай Петрович Шереметев, изключителен благодетел на своето време, който е бил искрен и дълбок почитател на свети Димитър. На 27 октомври 1801 г. Съборът, посветен на свети Димитър, е осветен от Ярославския архиепископ Павел (Пономарев) в деня на празника на свети Димитър. Специалистите признават храма „Свети Димитър“ за най-добрия образец на руския провинциален класицизъм.
– Яковлевската църква (известна като църквата на Яков Ростовски).
Разположена между Зачатиевския и Димитриевския събори Яковлевската църква завършва стройната и величествена композиция на трите манастирски храма, разположени един до друг. Графиня Анна Алексеевна Орлова-Чесменска дарява 7500 рубли за построяването на църквата. В памет на това, ежедневно се отслужвала ранна възпомемнателна литургия за нейния род. На 14 юни 1836 г. църквата „Свети Яков Ростовски“ е осветена от Филарет, митрополит Московски и Коломенски.
Езерото Неро
Водоемът, който се е образувал преди 500 хиляди години, също е местна забележителност. На брега на езерото Неро през 991 г. жителите на града са покръстени за първи път. В чест на това събитие в близост до Кремъл е издигнат Поклонически кръст. Но езерото е интересно най-вече заради легендите, които го заобикалят. Например вярва се, че древният град Китеж е скрит под водите на Неро. Друга легенда гласи, че на дъното се намират съкровищата на манастирите: жителите на Ростов ги хвърлили в езерото по време на татаро-монголското нашествие, за да не оставят нищо за хан Батий.
Фабрика «Ростовская финифть»
Финифът е технология на т.нар. „огнено писане“, която идва от Византия преди около хиляда години. С прости думи, това е рисуване върху емайл с огнеупорни цветове при периодично изпичане. Резултатът е красиви продукти, които не избледняват с течение на времето. В Ростов занаятът финифти започва да се развива активно през XVIII в. и достига невиждани висоти. Например през 2005 г. местни майстори са поканени в Йерусалим, за да пресъздадат икони в църквата на Божи гроб.
Музей на ростовските търговци
Музеят се помещава в историческа сграда от XIX век – къщата на кекинските търговци. Тук е роден главният ростовски меценат А. Л. Кекин. Богатият индустриалец постоянно подпомагал родния си град: участвал във възстановяването на архитектурния ансамбъл на Кремъл, пуснал водопровод, открил ленена манифактура. А след смъртта си завещава на Ростов баснословна за онова време сума – осем милиона рубли. Благодарение на това дарение в града се появява първата гимназия, която работи и до днес.
