За рублите и ”варягите” – светлото бъдеще на Крим не е настъпило

За рублите и ”варягите” – светлото бъдеще на Крим не е настъпило

Публикувано от:

Светлото бъдеще, на което се надяваха жителите на Крим след присъединяването им към Русия, още не е настъпило. Точно обратното дори: цените растат, туристите ги няма, а Киев отряза полуострова от водите на Днепър.

“Трябва да се възползваме от силната патриотична еуфория – тя ще ни помогне да тръгнем напред”, казва управителят на Крим Сергей Аксьонов. Подобно на своите съюзници в Москва, и той си дава сметка, че когато патриотичната еуфория започне да отслабва, на преден план ще излязат проблемите, предизвикани от анексията: цените растат, туристите ги няма, местните хора не получават визи за Европа, а чуждестранните фирми не инвестират на полуострова, тъй като се опасяват, че ще им бъдат наложени санкции.

На всички тези проблеми Аксьонов отговаря с едно решение: “Трябва бързо да се приемат нови закони”, казва управителят на Крим и посочва, че в момента експерти анализират законите на черноморските държави с цел да осигурят в Крим възможно най-добрите икономически условия. Останалото щяло да се уреди с времето. “Искаме да запазим доброто от Украйна”, казва още Аксьонов и дори говори за “европейския пример”, по който Крим щял да се ориентира.

Неуредиците на новия живот

Фактът, че патриотичната еуфория все още не е отслабнала, се дължи и на продължаващите боеве в Източна Украйна. Аксьонов разказва, че получавал много обаждания от хора, които искали да се включат като доброволци в борбата срещу украинската армия. “Ако тези хора не заемат някакъв официален пост на полуострова, не мога да ги задържа”, добавя Аксьонов, който след присъединяването на Крим към Руската федерация бе назначен за губернатор на полуострова.

В сградата, където се намира кабинетът на Аксьонов, предстои смяна на табелките – от досегашното название “Министерски съвет на автономна република Крим” ще отпадне думата “автономна”. Но да смениш държавата, към която принадлежиш, е нещо много повече от смяната на табелките по обществените сгради. Хората на полуостров Крим вече го осъзнават – от три месеца насам животът им е съвсем друг. Двата милиона жители на Крим трябва да сменят регистрацията на автомобилите си, да се запишат наново в кадастъра и най-важното – да си извадят нови паспорти. В края на април изтече едномесечният срок, в рамките на който руското гражданство можеше да бъде отказано. Само 800 души са се възползвали от тази възможност, казва Аксьонов.

Междувременно книжарниците са пълни не с бестселъри, а с издания на руската конституция и текстове, които обясняват гражданското право и данъчните закони на Русия. В същото време руските СИМ-карти още не са пристигнали, а украинският мобилен оператор продължава да смята в гривни, макар че от първи юни насам официалната местна валута е рублата. Да не говорим, че когато украинският оператор напусне Крим, разговорите с роднините в Украйна ще поскъпнат значително, тъй като се водят за задгранични. И още нещо: радио-контролираните часовници, телефоните и компютрите все още са по киевско време, макар че с присъединяването си към Русия Крим възприе московското време.

“Този път варягите дойдоха сами”

“Крим е като един вид кръговрат, който се нуждае от свежа кръв”, казва политологът Денис Батурин, съветник на кримското правителство. А кръв в случая означава най-вече едно – пари. Възникне ли проблем, той тутакси се решава с рубли от Москва. След като Киев спря да подава на Крим вода от Днепър, правителството набързо отписа оризовата реколта и обеща на селските стопани обезщетения в размер на 6 милиона евро.

Преди референдума, по силата на който Крим стана част от Руската федерация, Путин обеща, че ще увеличи кримските пенсии до руските равнища. За мнозина това беше солидна мотивация да гласуват “за” присъединяването. Пенсиите и заплатите на държавните служители действително започнаха да нарастват, но съвсем бавно. Което обаче е явно достатъчно, за да доведе до ръст на инфлацията – в последните три месеца някои от хранителните продукти поскъпнаха с до 50 процента. От Украйна все още се внасят стоки, но товарите престояват с дни на новопрокараната граница, където проверките се извършват от руските служби. Няма ги обаче украинските курортисти, които в миналото представляваха 70 процента от общия брой на туристите. Крайбрежните алеи в Севастопол и Ялта пустеят, но полетите до столицата и нейните хотели са пълни – с руски консултанти и безчет представители на най-различни ведомства и служби. В Крим са ги кръстили “варягите” – като онези скандинавци, които през девети век били поканени от руските племена, за да им помогнат да установят ред по земите си. “Този път е по-различно – те дойдоха сами”, посочва политологът Денис Батурин.