За поста

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.

Днес започва Великият пост

Днес, седем седмици преди Възкресение Христово започва Великият пост. Това е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник.

Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение.

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличават с особена строгост, а богослужението – със своята продължителност.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със Заговезни и завършват с причестяване.

Целта на постите е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.

По време на поста са позволени всички храни с растителен произход – зеленчукова и плодна храна (пресни и сушени плодове), ядки, варива. При готвене трябва да се използват растително масло или маргарин. Изключва се употребата на яйца.