ЗА КАКВО СИ МЕЧТАЯ?  или…  МАДОНАТА ОТ ГОРЛОВКА

ЗА КАКВО СИ МЕЧТАЯ? или… МАДОНАТА ОТ ГОРЛОВКА

Публикувано от:

МАДОНАТА ОТ ГОРЛОВКА

Роман Носиков

За какво си мечтая днес?
Съвсем точно си спомням за какво си мечтаех вчера.
Вчера исках мир. Мирът е хубаво нещо. Мирът – това е слънце, лято, деца. Мирът означава любима работа. Мирът е, когато се разхождаш със семейството си.
Но това беше преди бомбардировката на Горловка.
По-точно, преди да видя мъртвата млада майка, прегърнала мъртвото си бебе.

GORLOVKA-1

Кристина и дъщеря й Кира – убити от наемниците на киевската хунта

 

Сега, след това, имам само едно желание.
Искам да видя черни, овъглени трупове на войници на хунтата, от „националната гвардия“ и „десния сектор“.
Искам Порошенко с откъснати крака.
Искам да видя мозъка на Ирина Фарион.
Мечтая си да зърна червата на Турчинов.
Искам Яценюк да е мъртъв.
Искам да видя главата на Кличко, срязана наполовина от снарядно парче.
Обесеният Аваков – какво по-прекрасно може да има от това?
Искам развалините на техните резиденции.
Искам да видя как тълпата разкъсва на части трупа на Коломойски.
Не ми останаха хубави мечти.
Отне ми ги вашата мръснишка „Единаяукраина“. Евросертифицирана, западностандартизирана, в сукмани, с перчеми и шевици.
Аз повече нищо не искам от „украинските патриоти.
По-рано исках те да се вразумят. После исках поне да се изплашат.
Сега нищо не ми е нужно от вас – освен смъртта ви.
… Не зная защо точно сега се случи това с мен.

ГОРЛОВКА2

Мадоната от Горловка


И преди имаше трупове.
И в Мариупол, и в Одеса, и в Луганск.
Имаше го и това лицемерно лъготене, че „те сами са се запалили“, „те сами са се удушили“, те сами са се разстреляли“, примесено с подла радост. Имаше го и лицемерното свиване на устни на „нашата“ „Съвест на нацията“. Всичко това беше.
Но, кой знае защо, можех повече или по-малко хладнокръвно да разсъждавам, да говоря за политика, за целите и задачите на Русия, за някакъв преговорен процес.
А сега не мога.
Не ми се мисли. Не ми се говори.
Непрекъснато виждам мъртвата жена, виждам и нейното дете.
Уважаеми единоукраински патриоти! Уважаеми единоукраински политици!
Много ви моля!
Не искам от вас да се страхувате. Не настоявам да мислите.
Няма нужда да се ужасявате от делата на ръцете си.
Аз нищо не искам от вас.

POROSHENKO

Вляво: адресатите на постинга на Роман Носиков, вдясно – техните жертви.

Само едно ви моля: умрете!!!
Много ви моля.

Умолявам ви.
Пукнете от най-страшната и позорна смърт. Мъчете се, преди да умрете. Гърчете се в агония. Напикайте краката си и изпразнете червата си. Давете се в собствената си кръв, пикня и лайна.
Нищо друго не искам от вас.

Източник: http://www.odnako.org/

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.