Резолюция №2118 на Съвета за сигурност на ООН стана исторически пробив в международните отношения. Тя показа, че главните играчи на световната арена са способни да се договарят по най-тежкия злободневен въпрос – войната в Сирия.
Москва преценява резолюцията, като безусловна победа на руската дипломация. А какво ли мислят в Европа, по дунавските брегове? Обадихме се в Братислава на известния тукашен политик и бивш член на Словашкия Национален Съвет (парламента) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, руския писател, живеещ в Словакия, Сергей Хелемендик:
– Това е без съмнение дипломатическа и информационна победа на Русия, която не за първи път в историята играе ролята на добрата сила, защитаваща мира. Днес това го разбират значителна част от словаците и чехите, въпреки онова, което бяха рисували водещите чешки и словашки медии. А те всъщност се бяха присъединили към военната пропаганда на САЩ, нажежавала истерия около „злодейския” режим на Башар Асад, който следвало да бъде наказан. През тези дни ми се случи да давам много интервюта на различни големи издания в двете страни и получих многохилядни отклици в подкрепа на своето мнение. Искам да привлека вниманието и към официалната позиция на Братислава. Обикновено словашки и чешки политици не бързат да реагират на едни или други събития. Но премиерът на Словакия Роберт Фицо постъпи нехарактерно за него. В момента, когато се водеха преговорите между Русия и САЩ по Сирия, той направи неочаквано заявление, че Словакия няма да подкрепи силовия вариант за уреждане на сирийския проблем и ще се обяви против военните действия. Незнам, кой друг лидер на посткомунистическа страна е изказвал такава самостоятелна от САЩ гледна точка…
КОРЕСПОНДЕНТ: Смятат ли в Словакия, че с приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно химическото оръжие на Сирия вероятността от военен удар ще отпадне?
Сергей Хелемендик: Да, част от нашите експерти и политици са сигурни, че за определено време силовият вариант в развитието на събитията е предотвратен. Но самата причина, провокираща войната, според мен, остава. Тя беше точно формулирана от президента на Русия Владимир Путин в статията му в „Ню Йорк таймс”. Става дума за самочувствието на американците като изключителен народ. А щом е така, значи му било позволено да решава свои проблеми за сметка на чужди интереси и дори с помощта на война. При това тези проблеми са от икономическо свойство. Огромното производство в САЩ на всъщност фалшиви пари, заливащи света и контролиращи го, иска постоянни войни. И това, че по предложение на Русия в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН няма механизъм за автоматично наказание на Сирия (чети – военна намеса), поставя Америка на своето място. Такова решение предизвиква уважение от страна на словаците. Оттук нараства и личната популярност на Владимир Путин в Чехия и Словакия, каквото се наблюдава сега.
Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.