…Първият лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата е връчена през декември 1901 година на френския поет Рене Франсуа Арман Сюли-Прюдом…
….През януари 1902 година след първото присъждане на Нобеловата награда по литератора, Лев Толстой е получил писмо-протест от група шведски писатели и художници:
« Предвид състоялото се за първи път присъждане на Нобеловата награда ние, долуподписаните писатели, художници и критици на Швеция, искаме да изразим пред Вас нашето преклонение. Ние виждаме във Вас не само дълбоко уважавания патриарх на съвременната литература, но така също един от тези могъщи, проникновени поети, за които в настоящия случай би трябвало да си спомним преди всичко, въпреки, че Вие по свое лично убеждение никога не сте се стремил към такъв род награди. Ние чувстваме потребност да се обърнем към Вас с това приветствие, тъй като по наше мнение, институцията, на която е било възложено присъждането на литературната награда не представлява в своя настоящ състав нито мнението на писателите-художници, нито общественото мнение. Нека знаят в чужбина, че даже в нашата далечна страна за основно и най-силно изкуство се смята това, което се основава на свободата на мисълта и творчеството». Писмото е било подписано от над четиридесет видни деятели на шведската литература и изкуство.
На всички е било известно: в света има само един писател, достоен първи да бъде удостоен с най-високата в света награда. И това е бил писателят Лев Толстой. На границата на двата века излиза новото гениално творение на писателя – романът «Възкресение», който впоследствие Александър Блок ще нарече «завещание на отиващия си век към новия»…
Известният датски литературен критик Георг Брандес написал: «На Лев Толстой принадлежи първото място сред съвременните писатели. Никой не внушава такова чувство на почит както той! Може да се каже: никой, освен него, не внушава чувство на почит. Когато при първото присъждане на Нобеловата награда тя беше връчена на благородния и изящен, но второразреден поет, всички най-добри шведски автори изпратиха, подписано от тях обръщение към Лев Толстой, в което протестираха срещу такова присъждане на това отличие. Общото чувство е, че то е трябвало да принадлежи само на един – на великия писател на Русия, на когото те единогласно признават правото за тази награда»
Многочислените писма и настоявания за възстановяване на поруганата справедливост, принудили и самия Толстой да вземе перото: «Скъпи и уважавани събратя! Аз бях много доволен, че Нобеловата награда не ми беше присъдена. Първо – това ме избави от голямо затруднение да се разпореждам с тези пари, които, както и всички пари, по мое убеждение, могат да носят само зло; а второ – това за мен е чест и голямо удоволствие да получа израз на съчувствие от страна на толкова хора, въпреки че не ги познавам, но дълбоко ги уважавам. Приемете, драги събратя, моята искрена благодарност и най-добри чувства. Лев Толстой».
Узнавайки, че Руската академия на науките е издигнала неговата кандидатура за Нобеловата награда по литература, на 7 октомври 1906 година в писмо до своя познат, финландския писател и преводач Арвид Ярнефелт Толстой помолил да не му се присъжда наградата. «Ако това се случи, ще ми бъде много неприятно да се откажа и затова много Ви моля, ако имате, както смятам, някакви връзки в Швеция, да се постараете да стане така, да не ми присъждат тази награда. Може би, Вие познавате някои от членовете, може би, е възможно да напишете на Председателя, като го помолите да не разгласява това и да не ми се присъжда. Моля Ви, да направите всичко възможно, да не ми се присъжда наградата и да не ме поставят в твърде неприятното положение да се отказвам от нея» – написал авторът на «Война и мир». Ярнефелт изпълнил молбата и наградата била присъдена на италианския поет Джозуе Кардучи.
Със съкращения.
http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Pochemu-Lev-Tolstoj-otkazalsya-ot-Nobelevskoj-premii-37218