Защо “бежанците” са необходими за “Западната демокрация”

Защо “бежанците” са необходими за “Западната демокрация”

Публикувано от:

Автор: Maya Devi Dasi, Поглед Инфо.

“Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).

Под народ в горната дефиниция се имат предвид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в древна Гърция например притежава само част от народа)” (Wikipedia).

Както съм имала повод да пиша и друг път – големият проблем на демокрацията по гръцки модел (а това е моделът на така наречената “Западна демокрация”) е, че тя е робовладелска. Няма друг вид строй, в който този тип демокрация да успява да съществува. Неминуемо е и в някакъв момент от развитието си да “еволюира” в тирания или да излъчи “император”, което е на практика едно и също. Доказателствата ги има в цялата история на древногръцките полиси и Древен Рим. Изключително погрешно се смята, че тази практика е ограничена в дълбока древност. Свенливо се премълчава факта, че САЩ са, в сравнително ново историческо време, робовладелска република. Всъщност никога не престават да бъдат такава. Северът воюва срещу Юга не в името на някакви абстрактни ценности като “свобода” (въпреки че, кой знае защо, статуята на богинята на подземния свят Хеката в САЩ се величае като “Статуята на свободата”. Явно цинично напомняне, че само гробът ни прави свободни). Та, Северът воява срещу Юга поради факта, че робският труд е станал изключително неефективен. Необходима е била промяна. Робите са освободени и заменени от китайски и латиноамерикански (по-късно от всякакви други емигранти), които в стадия на нелегалност са безправни роби, готови да преследват илюзията, че в някакъв момент ще получат заветното американско гражданство, ще влязат в класата на привигелированите и ще имат собствени роби. Но, за да не ме обвини някой, че пристрастно пак давам за отрицателен пример САЩ, въпреки, че имам всички основания да го правя, тъй като там виждам чистата еманация на всичко най-зло в управленските и социални практики, нека се върнем към епицентъра на сегашните събития – Германия.

Всички знаят за “немското икономическо чудо”, за “изключителната дисциплинираност и трудолюбивост на немците”…. “Всички знаят?”А защо го знаят? Единственото ми обяснение за такова “знаене” е:

1. Че никога в живота си “знаещият” не е виждал жив немец.

2. Прилежната работа на пропагандната машина.

Дисциплината и законопослушанието на немците са на такова ниво, че на Хитлер му се е наложило да заплаши подопечните си със смъртни присъди, за да се научат да си купуват билети за градския транспорт. Само заплахи не помогнали, трябвало няколко присъди да бъдат изпълнени, за да се наложи като практика уж очевидното, че трябва да си платиш, за да ползваш някаква услуга. Но това за “икономическото чудо” не било достатъчно. То е осъществено единствено поради достъпа до безплатен робски труд. Цялата антисемитска истерия в Германия обслужва интересите на големите концерни, за които е доказано, че са ползвали в предприятията си труда на концлагеристите – много добра сделка: никакво заплащане, храна, колкото да не умрат от глад, а и да умрат – новото попълнение е на път. Като евреите свършат, има славяни (трудно е да се каже кои са били повече, доколкото няма точна статистика колко от гражданите на СССР умират в робовладелските лагери на нацистите, където “Работата прави свободни”). След войната идва демокрацията, във ФРГ, американската окупационна зона, планът “Маршал” се предполага, че е в основата на немското икономическо чудо. Добро предположение. Да, помага. Извиват се ръцете на държави, реални жертви на войната, да опростят дълговете на държавата – агресор (колко благородно!), но, това, разбира се, не е достатъчно. Трябват роби, иначе демокрацията не може да функционира. Правата и привилегиите на “гражданите” в демократичното общество са гарантирани от липсата на такива на “негражданите”. Ролята на робите в този случай играят турците. Думата “гастарбайтер” става нарицателна и се интернационализира. Е, звучи по-политкоректно от “роб”. Полезно е да се захаросват горчивите думички, за да се приспи съвестта на привилегированата публика. Разбира се, с времето гастарбайтерите придобиват статут на “граждани” и поколението им ляга на социалната система. Принципът е: “Аз работих и за теб, татковото, ти сега си поживей”. И икономиката почва да буксува. Защото се оказва, че немците съвсем не са толкова добри работници, особено новите поколения (сравнете с новите български поколения – малообразованост и липса на дисциплина, проблемът е световен, следствие от възпитание в “ценностите на неолиберализма”). Тоест – спешно ни трябват нови роби, за да рестартираме икономиката. И изключително удобно възниква “бежанската криза”. Оказва се, съзнателно провокирана и добре организирана. Тук, обаче, има една уловка. Масмедиите зомбират наивната публика, че “бежанците” са новите турци, че те, “изстрадалите”, ще са непретенциозните работници… В същото време обаче, тези “бежанци” от първия ден получават статут на привилегирована класа, преките помощи за бежанец в Германия са около три пъти по-високи от социалната пенсия, с непреките става около пет пъти повече и са малко над нивото на най-стандартната заплата за пълен работен ден. Първият въпрос, който възниква у мен при тази ситуация е – кого си внасят САЩ в централноевропейската си колония – новите роби или новите надзиратели?

ПП Не искам да звучи като антиутопия и дано съм много, ама много лош пророк, но немците изглежда в близко историческо бъдеще ще преведат българските народни песни за “Три синджира роби”, ще гледат с тъга на Изток и ще молят Бог да им прати на помощ Белия Цар-освободител.