Западът прекара Украйна към Африка

Западът прекара Украйна към Африка

Публикувано от:

Освен Ирак, Либия, Сирия, оказва се, че Западът доведе до разруха още една държава, само че този път европейска – Украйна. Тази констатация изскача, като се тегли чертата на прозападния преврат в Киев, чиято 2-годишнина бе отбелязана миналата седмица. Отбелязана обаче с траурни изводи и мрачни предчувствия (дори в западните медии), а не с фанфари и майдановско въодушевление.

Известно е, че на 22 февруари 2014 година силово бе отстранен законния президент Виктор Янукович с намесата на САЩ и одобрението на ЕС. Той изобщо не бе президентът мечта, но бе законно избран. А най-важното бе, че това отстраняване изобщо не бе наложително, защото часове преди преврата бе постигнато споразумение за разрешаване на бушуващата политическа криза, предвиждащо предсрочни президентски избори още същата година – именно това бе основното политическо искане на Майдана. След 22 февруари Украйна смени цивилизационния си избор, съответно в геополитическия вектор на своето развитие направи изцяло завой към ЕС, САЩ(съответно и НАТО). Тя подписа споразумението за асоцииране с ЕС и създаване на зона за свободна търговия с общността, а във вътрешната си политика мина изцяло на ръчно управление от посолството на САЩ, което стана нещо като център на властта в Киев. Твърди се, че министерските и други възлови назначения трябва да бъдат одобрявани от посланика Джефри Пайът, понякога и от вицепрезидента Джо Байдън.

И така какъв е резултатът от събитията на 22 януари 2014 година. Най-общо казано – икономиката на страната рухна. Редица украински политици и наблюдатели признават, че в резултат на евроинтеграцията банкрутираха или се закриват стотици предприятия, а средния и малкият бизнес са принудени да се изтеглят в сивата икономика. Съкращава се производството на високотехнологичната металургична продукция, напълно е спряно машиностроенето и автомобилния отрасъл – количеството произведени автомобили е сведено до минимални бройки. Намаля обемът на товарните превози, паднаха показателите и в аграрния сектор. Жертви на новия цивилизационен избор станаха текстилната и дори хранителната промишленост. Фактически спряни са цели отрасли на промишлеността.

Оттук дойде и морът във финансовата сфера. Ако при управлението на Виктор Янукович страната отчиташе излишък от 2 млрд долара в платежния си баланс(2013), след Майдана и смяната на геополитическия вектор тя може да се „похвали“ с дефицит от 13,3 млрд долара(за 2014 година).Златновалутните пък резерви се стопиха над 2 пъти. От срива на икономиката нямаше как да не изтънее националния бюджет, нямаше и как страната да не стъпи в капана на дълговете, които според експертите вече са повече от БВТ-то на страната. Всяка гривна е или заемна, или напечатана, а инфлацията пък стигна 300 процента. Според други експерти страната би могла да разкъса оковите на задлъжнялостта чак някъде след 2040-та година.

„По-лоши резултатите ние имахме само след разпада на СССР, когато Украйна загуби 65 процента от своя БВП“. Това са думи на Николай Азаров, премиер по времето на Янукович. Той подаде оставка през януари 2014 година, след като отказа да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. Той няма как да е безпристрастен, но поне цифрата не е пристрастна.

Резултатът от т.нар. цивилизационен избор е и масовото обедняване на украинците. Виктор Медведчук е лидер на движението „Украинският път“. За дрогирания с тежко русофобство премиер Арсений Яценюк той е проруски политик. Всъщност обаче Медведчук е просто проукраински политик – той дори участва от украинска страна в преговорите по регулиране на конфликта в Донбас. Медведчук нямаше нищо против да се отвори вратата към Запада, но не и да се хлопне вратата към Русия и исторически създали се връзки с нейните пазари и пазарите на в бившия бившия СССР. Та той на страницата с в Туитър изнесе в края на миналата година цифри убийци за украинската евроинтеграция. По думите му средната заплата в Украйна е 3 500 гривни – 160 долара или почти 143 евро. „…доходите на хората паднаха под нивото на традиционно бедни страни като Етиопия, където средната заплата е 240 долара, или като Гана, чийто средностатистически гражданин получава 316 долара. Реформите на „правителството камикадзе“ не само че не приближава Украйна към европейските стандарти на живот, но я отдалечават…дори от африканските“, написа той.

Миналата година една пенсионерка от провинция се самоуби, защото не могла да си плаща сметките и да издържа повече на мизерията. Тя обаче бе оставиха бележка, в която написа, че отговорни са нейната смърт са президентът Петро Порошенко и Яценюк. Това несъмнено е така, но тези двамата са само марионетки. Всъщност жената обвинява за своята смърт и самите кукловоди ЕС и на САЩ – не е тайна, че най-високопоставените им хора в Киев са съответно президента и премиера.

„Галъп интернешънъл“ направи допитване за настроенията на украинците през 2015 година и резултатите му също са убийствени. Броят на хората, оценяващи положението в страната като „бедност“ е нараснал от 62% през 2014 г до 79% през миналата година. На въпроса за качеството на живота 36% са отговорили „страдаме“, а със „процъфтяваме“ отвърнали само 9 процента. „Доволните“ пък намалели от 27 на 17 процента.

Казано символично, украинците писаха двойки и тройки на САЩ, ЕС и на управниците си, които им слугуват толкова разрушително.

Да, лошите икономически показатели на Украйна се дължат и на конфликта в Донбас, но той не падна от небето, а бе пряка последица от евроатлантическия избор на Киев.

У нас комай не се знае, че в момента управляващите в Киев пропагандират зона за свободна търговия с…вижте само с кого: с Африка и Близкия изток. И това става само месец и половина, откакто влезе в сила споразумението за зона за свободна търговия с ЕС. Вместо да ликува, че тази зона е заработила, Киев иска да върти свободна търговия с Африка. А през зимата на 2013-2014 г. вулканът на Майдана изригна именно заради отказа на Янукович-Азаров да създадат такава зона с Европа. И защо ли сега Киев се преориентирани към континент, в който са едни от мизерстващите страни в света?

Ами макар и със закъснение, на евроинтеграторите в Киев им светна, че са изиграни от Евросъюза. Заради сляпото хвърляне в еврообиятията, те хлопнаха вратата на руския пазар, който поемаше 30% от украинския износ, а сега този износ е сведен до трохи – 8 процента. И това, че заплатите на украинците паднаха под нивото на Египет и Гана е пряка последица от цивилизационния избор, който украинците направиха преди две години. Пак заради евроинтеграцията Украйна принуди Русия да се откаже от действащата между двете страни зона за търговия и да прибегне до оправданото затваряне на пазари за украинските стоки. Москва с основание се опасяваше, че в страната щяха да нахлуят европейски стоки, макар и с украинска опаковка, а това би могло да срине цели отрасли на Русия.

С една дума, Украйна остана без руския пазар, надявайки се, че европейският пазар широко ще отвори вратите за нея. Само че се натъкнаха на ниски квоти за износа на украински стоки и услуги. Тези квоти изобщо не можеха да компенсират загубите, понесени от отказаот руските пазари. Освен това ЕС наложи ограничения върху доставките на 36 (!) вида украински стоки(докато Киев наложи ограничения само за три вида стоки от ЕС).

Ето и самоубийствената равносметка на евроинтегратора Юрий Косюк, който впрочем е президентски съветник и селскостопански магнат, той е собственик на агрохолдинга „Мироновски хлебопродукт“: „Не се случи никакво отваряне на пазарите. Европа говори за зона за свободна търговия с Украйна и заедно с това подписа купища изключения и ограничения за износа на украински стоки…Това е измама на Украйна“. Повтарям, това е констатация не на украински русофил, а на еврофил, при това от властта.

„Украйна стана суровинен придатък“, безпомощно констатира друг евроинтегратор и също представител на властта – председателят на парламентарния комитет по промишлеността Виктор Галасюк.

Критично настроените фигури сред украинския елит смятат, че наложените на страната условия като квоти за стоките, забрана да се използват наименования, патентовани от други страни-членки, и много други условия са били въвеждани именно, за да бъде ограничен украинския износ в общността, а също за да попадне страната в клопката на кредиторите, най-вече на МВФ. Западът уж даваше кредити на страната за реформи на икономиката и банковия сектор, но в крайна сметка с тези кредити и с цялото си отношение ЕС и САЩ източиха силите на Украйна и я направиха зависима. И сега страната е принудена да се преориентира към цивилизационен избор с Африка – логично, впрочем, нека стигне заплатите поне на Египет и Гана.

Пълен провал претърпя и друг аспект от цивилизационния избор – борбата с корупцията. Майданът прокламираше, че иска да се отскубне от Русия и да поеме по пътя на евроинтеграцията, за да пречупи олигархичната система и корупцията, които били привнесени от Русия.

Какво е положението сега? Олигархичната система нямаше как да се разбие, защото от историята знаем, че концетрацията на капитала е неизбежен етап на ранния капитализъм, през който в момента преминава Украйна(и не само тя). Впрочем тази система е белег и на развития капитализъм, включително и на САЩ и Запада като цяло. Миналата година доказателство за това бе представено от бивш висш служител във Вашингтон – Лоурънс Уилкинсън, който е бил шеф на канцеларията на един от предишните ръководители на американската дипломация Колин Пауъл. Та Уилкинсън разкри, че властта в САЩ е в ръцете на 400 олигарси. Това впрочем прави 0,001% от населението на страната. Белият дом гордо развява байрака на борбата срещу олигарсите в Русия, Украйна(и България впрочем), но интересно защо пасува за собствената си олигархия. Този извод нека се разглежда не като адвокатство на олигархията, а като осветяване на съсловния егоизъм на американската геополитика и на мътилката, който се крие под иначе кристално чистата й повърхност.

Отделно от това в самата Украйна смяната на геополитическия вектор изобщо не само че не разклати олигархичната система, ами дори засили някои нейни съставки. Президентът Петро Порошенко например забогатя най-много от всички олигарси. Той, да речем, си построи дворец в участък край река, заграбен с уж за „наблюдение върху бреговите съоръжения“. От медиите може да се научи, че депутатите вземат пари за оказване на услуги, прокурори масово взимат подкупи в долари скъпоценности, а високопоставен местен ръководител използвал най-безцеремонно Фонда за отбрана на страната за лични цели.

Годишният обем на подкупите и присвояванията достига 4 млрд. долара, написа в. „Файненшъл таймс“, позовавайки се на местен бизнесмен, който има връзки с олигархичните среди.

Как обаче да се иска от Украйна да се справи с корупцията, след като „светъл пример“ й дава не кой да е, а един неин ментор, който иначе непрекъснато й набива канчето за честен и прозрачен бизнес – за американския вицепрезидент Джо Байдън става дума. Именно неговият син влезе след Майдана в управлението на една от големите частни газови компании в Украйна Burisma Holdings. Това е класически случай на конфликт на интереси, както писаха някои независими американски издания. Нещо повече, това е геополитически конфликт на интереси, което прави случая още по-неприемлив. Излиза, че Белия дом е работил за незаконното изритване на президента Янукович, за да се намести вицепрезидентския син на едно доходно място. Излиза, че заложници на едно американско семейство станаха няколко държави(Русия, Украйна и страните от ЕС, които губят от стоварените им от САЩ антируски санкции)и няколко региона(Източна Европа, Черноморският регион, също и Евразия). Но нито Вашингтон, нито евровърхушката в Брюксел намират в това нещо нередно.

Наскоро в агенция Bloomberg се появи статия на коментатора Леонид Бершидски, че Украйна е застрашена да се превърне в пропаднала държава. Без да подценявам нивото на агенцията и на автора, позволявам си да се усъмня в обективността на такава оценка. Защото Украйна е направо разрушена държава според европейските стандарти. Няма друга държава на европейския континент в такова сринато състояние, с такива руини на нормалността. Дори Сърбия е в далеч по-запазено състояние въпреки историческите земетръси, през които мина. В този смисъл от гледна точка на западния стандарт Украйна е като една Сирия или една Либия – всеки срещу всеки, разпад на управлението, законност в развалини, въоръжен конфликт. За Европа тя излиза нещо като Арабската пролет за ислямския свят.

И до това състояние тя бе доведена от ЕС и САЩ. От ЕС заради меркантилността му да осигури пазари и печалби на компаниите си за сметка на цял един народ, както и заради геополитическата му нарцистичност да разшири сферата си на влияние.

От САЩ заради геополитическия им хегемонизъм и цинизъм, които изискваха да се противопоставят Европа на Русия, за да не възникне конкурент на Америка в комбинация от европейския корпоративен опит и руски ресурси. Които изискваха също да се спрат руските енергийни потоци за Западна Европа, Русия да бъде наказана заради независимата си политика, да бъде изтикана извън европейското политическо и бизнес пространство и натикана обратно в онези мразовити земи, откъдето се е била пръкнала преди векове. За тези си планове Вашингтон разчиташе на ЕС, чиято върхушка обидно безгръбначно изпълнява ролята на американска марионетка.

За сегашното си обаче дередже Украйна трябва да се сърди и на себе си. Украинците се дрогираха с евроидеята до степен да не мислят трезво и да изгубят разсъдък. Вижте само какво казва Арсений Яценюк в едно телевизионно интервю по повод годишнината на Майдана: „Замислете се само какви фундаментални промени станаха в Украйна през последните 24 месеца. Украйна стана наистина независима държава. По-рано ние бяхме фактически по външното управление на Руската федерация“. По думите му голямото постижение на страната е, че сега Украйна не зависи „от Русия нито за газа, нито в икономиката, нито в политиката“.

Неволно се питаш този човек не страда ли от умствено разстройство. Каква независима държава е Украйна, след като посланикът на САЩ одобрява назначенията, а в правителството има министри чужденци! Може ли да бъде независима една държава, чиято икономика се съсипва от правила отвън(на ЕС)и която обеднява от тези правила, от квоти, ограничения и други антиукраински мерки! Що се отнася пък до това, че страната не зависи от Русия за газа и икономиката, то тъкмо тази независимост се оказа историческата катастрофа за Украйна. Именно заради тази „независимост“ украинците загубиха пазари, обедняват, мизерстват или се самоубиват и сега се виждат принудени да търсят Африка.

Проблемът е, че умопомрачението бе характерно не само за Яценюк, не само за политическата опозиционна върхушка по време на Майдана, но и за значителна част от украинското общество. Да, то имаше основания да недоволства от управлението на Янукович и да изисква основен ремонт на държавата. Евродрогата обаче така му бе размътила мозъка, че под ремонт то имаше пред вид да се сринат основни носещи колони на икономиката. В крайна сметка вместо да задържат питомото, сега украинците гонят дивото. А преди, по време и след Майдана те бяха предупреждавани от свои сънародници (от Медведчук и такива като него), че евроидеята може да се окаже една илюзия. Красива наистина, но все пак илюзия. И то така излезе с една само добавка – злокачествена илюзия. Покрай Украйна неволно се питаш дали красивата илюзия не е толкова разрушителна или дори по-разрушителна от злото.

Автор: Юри Михалков
Източник:  Поглед Инфо