„Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън и президентът на САЩ Барак Обама са твърдо убедени, че предлаганият референдум в Крим е нелегитимен, а всеки опит за неговото легитимиране ще доведе до нови последици за Русия”, съобщи говорител на британския премиер след края на преговорите между Камерън и Обама, без да уточнява, какви ще са точно последиците.
Освен това в телефонен разговор с китайския председател Си Дзинпин Обама отбеляза, че смята „възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна за своя първостепенна задача”. При това президентът на САЩ потвърди намерението си да способства за това „украинският народ да може самостоятелно да определи бъдещето си без чуждестранна намеса”, пише руското издание „Взгляд”.
Съдейки по всичко, намесата на САЩ и Запада в Украйна не се възприема от Обама като чуждестранна, и лидерите си позволяват открито да изразяват протест срещу референдума и да заплашват със санкции.
За това, че референдумът противоречи на украинското законодателство и международните норми, и затова е нелегитимен, заявиха и Обама, и канцлерът на Германия Ангела Меркел в телефонен разговор с Путин.
Но да припомним, че в Международния съд в Хага през 2009 г., когато се обсъждаше, доколко е легитимно от гледна точка на международното право отделянето на Автономната област Косово от Сърбия, тогава западните лидери бяха на противоположна позиция. Косово до ден днешен остава независимо, а значи принципите за отделянето му съответстват на всички норми.
Даниел Бетлехем, представител на Великобритания, бе сравнил Косово и Сърбия с враждуващи съпрузи: „Сърбия никога няма да се съгласи да признае независимостта на Косово, а Косово се отказва да бъде част от Сърбия. Съдът не може да накара враждуващите страни да останат в брак”.
Защитаващият целостта на Украйна президент на Чехия Милош Земан призна, че събитията в Крим не биха били толкова драматични, ако не беше „прецедентът Косово”.
Руският парламент е готов да оспори заявленията за нарушаване на международното право в случая с Крим: „Референдумът се основава на общопризнатото (Устав на ООН, Всеобща декларация по правата на човека от 1948 г., Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1951 г.) право на народите за самоопределение, – заяви за изданието „Взгляд” депутатът от Държавната Дума Василий Лихачов. – В съответствие с чл. 1 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, чл. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права от 1966 г., всички народи имат право на самоопределяне. По силата на това право те са свободни да определят политическия си статут и свободно да осигуряват икономическото, социалното и културното си развитие”.
vz.ru