Интервю на френското списание „Международна политика” с бившия президент на Франция ВАЛЕРИ ЖИСКАРД‚ЕСТЕН
– Какво мислите за присъединяването на Крим към Русия и дестабилизирането на положението в Източна Украйна от страна на Русия?
– Честно ще ви кажа, че бих сметнал исторически справедливо завръщането на Крим в Русия. Прочел съм много книги по руска история от 18-и век. Крим е завоюван при Екатерина ІІ, предимно с усилията на княз Потьомкин, когато Русия се е разширявала на юг по посока на Турция с намерение да превземе Константинопол. Покоряването на Крим е било доста твърдо. То става не в ущърб на Украйна, която не е съществувала, а в ущърб на местния суверен, който зависи от турците. Оттогава там живеят само руснаци. Когато Никита Хрушчов пожела да придаде на СССР по-голяма тежест в рамките на току-що появилата се Организация на обединените нации, той „изобрети” Украйна и Белорусия, за да добави още два гласа за Съветския съюз, и даде на Украйна властта над Крим, което беше безпрецедентно. Още тогава аз смятах, че тази изкуствена зависимост няма да бъде здрава. Последните събития бяха очаквани. Впрочем, връщането на Крим на Русия се оказа широко подкрепено от населението. И едва когато проблемите се прехвърлиха в Източна Украйна, започнаха да се безпокоят за това…
– Мнозина аналитици и длъжностни лица призовават да се опитаме да разберем Владимир Путин. Но съгласен ли сте вие, че по този начин се нарушава международното право и се дестабилизира страната?
– Предвидените от договорите правила, приети при сключването на Вестфалския мир от 1648 г., въведоха в действие принципа за уважение на националния суверенитет и граници. В съответствие с този принцип някои смятат, че Украйна трябва напълно да запази своята територия, която е заемала в момента на получаване на независимостта през 1991 г. Но да не забравяме, че разпадането на СССР стана хаотично и доведе до нарушаване на граници. Начинът на действие на Владимир Путин можеше да бъде и друг. Но днес разглеждането на въпроса за Крим трябва да бъде оставен настрана. Въпросът за украинския изток е много по-сложен. Не забравяйте, че Украйна дълги години е била руска, Киев е бил руска столица. Когато по молба на генерал Де Гол като министър на финансите аз заминах за Съветския съюз, бях приет от Хрушчов в Киев…
За да разберем ясно ставащото, трябва да си зададем един въпрос — какво всъщност се случи в украинската столица преди година. Каква е ролята на ЦРУ в революцията на майдана? Какъв е смисълът от последователната антируска политика, провеждана от Обама? Защо САЩ поискаха да издигнат своите пешки в Украйна? Съществува ли в САЩ влиятелно украинско лоби? Не искат ли американците да компенсират своята слабост в Близкия изток с провеждане на по-твърда политика по отношение на Русия?
– Наистина ли смятате, че отговорността за украинската криза е на САЩ? Нима чашата на търпението на украинците не се препълни от корупцията на управляващата върхушка?
– Трябва да отчетем два момента. Невъзможно е да се отрече, че украинската власт беше непоносима и корумпирана. Това обяснява отчасти защо президентът Янукович беше принуден да си отиде. Ситуацията обаче оставаше смутна и трябва да признаем, че смяната на властта в Украйна едва ли може да бъде наречена демократична. Играта се води именно от клановете на олигарсите. Що се отнася до САЩ, те вероятно са подкрепили и вдъхновили въстаническото движение. А след това оглавиха политиката на санкции срещу Русия — политика, която се превърна в нарушаване на международното право. Кой може да си присвои правото да съставя списък на граждани, върху които се разпростират санкции, дори без да е говорил с тях, без да им е дал възможност да се оправдаят или да прибегнат до помощта на адвокати? Такъв подход предизвиква загриженост. Що се отнася до икономическите санкции, насочени не срещу отделни лица, а срещу руската държава, не може да се игнорира фактът, че те носят загуби и на двете страни — и на Русия, и на Запада, като вредят на търговския обмен.
– Какво решение бихте предложили, за да бъде намерен изход от кризата?
– Във вида, в който съществува сега, Украйна е неспособна да функционира по демократичен начин. Необходимо е тя да се реорганизира. Иска ми се френската дипломация да оглави усилията на европейците, насочени към търсене на политическо решение в Украйна. Налага се впечатлението, че такова решение може да стане многонационалната конфедерация по образа на швейцарските кантони, обединяваща рускоезичната, полската и централната част. Това е система едновременно федеративна и конфедеративна, финансирана от Европа и подкрепяна от ООН.
– Какво ще стане с Крим при такова развитие на събитията?
– Ще повторя, че Крим е завоюван във времена, когато там е управлявал суверен, подчинен на турците, а не на украинците. Това е място, където съюзниците от последната война проведоха Ялтенската конференция. Крим трябва да остане руски!
– На майдана в киев украинците загиваха, защитавайки европейските ценности и развявайки знамена на Евросъюза. Нима тези надежди на хората, които толкова много вярват в нас, ще бъдат излъгани?
– Сремежът на Киев беше мечта. Тъй като не виждаха никакви перспективи, украинците трябваше да мечтаят за нещо. Но нека бъдем реалисти: унгарците, които са в Европа, не искат повече това, а вече седем години Евросъюзът не може по удовлетворителен начин да интегрира България и Румъния… За хората, които се чувстват захвърлени, Европейският съюз изглежда привлекателен. Това е мирна зона. Всичко това обаче е недостатъчно за обосноваване на членството. Като бивша част от Русия, Украйна не може да стане член на Европейския съюз./в. Русия днес
(Със съкращения)