Еднопосочен билет. Животът на французина в Русия напомня романите на Достоевски

„Всичко, с изключение на любовта, не е вярно” «Всё, кроме любви, — неправда» — тези думи на свети Симеон Атонски станали едни от най-любимите на французина Жан-Мишел Коснюо.

Когато любимата  му съпруга, която той срещнал в Русия, поискала да живее в манастир, той построил наблизо къща и започнал да помага на монахините.

Жан-Мишел Коснюо пристигнал в Русия от Париж в средата на 90-те години на миналия век, за да започне нов живот на 40 години. Самолетът, с който Мария се връщала от Ню Йорк в Париж, катастрофирал над Атлантическия океан. Тя била рускиня. Навярно затова, той решил да замине за Русия и билетът се оказал еднопосочен.

През 2001 година, работейки над следващ проект, Жан-Мишел се запознава с пейзажния дизайнер Алина. За първи път след загубата на Мария неговото сърце силно забило при обичйно ръкостискане.  Двойката обиколила много страни. Алина узнала, че нейният избраник е от богато семейство, че се е родил и израснал в замък, който някога е принадлежал на знаменития персонаж от френската история – Дантон.

Алина, която не е излизала през последните 6 години от селцето Златоуст, намиращо се в Ивановска област споделя, че Жан Мишел е осъществил всичките й мечти. След бурния живот, те решили да помагат на възрастните хора. Храната, за която отивало по 5-6 тона продукти ежемесечно, се разпределяла чрез няколко  московски православни енории.

През 2005 година Алина, която израстнала в  семейство на татари-мюсюлмани, а Жан-Мишел се обучавал в йезуитско училище, решили да приемат православието. Жан Мишел споделя, че когато е четял Достоевски е стигнал до извода, че за да разбереш Русия, трябва да опознаеш православието.

2

Един от своите ресторанти Жан-Мишел нарекъл „Нормандия-Неман” в чест на авиоескадрилата, в която френските летци са воювали с фашистите в редовете на Червената Армия до победата през 1945 година.  За Жан Мишел „Нормандия-Неман” е символ на дружбата  между Русия и Франция.

През 2009 година 29-годишната Алина постъпва в манастир. Жан-Мишел построил до манастира къща с 12 стаи, където се настаняват поклонници и бежанци от Украйна с деца.

„Село Златоуст, където живеем, постепенно се преобразява – казва Жан Мишел. – ….Именно там аз си почивам душевно. Там е истинският, а не  измислен живот. Във Франция външно всичко е много красиво, но вътре – мъртво. В Русия всичко е  различно. Да, руснаците могат да бъдат много твърди, но ако са разкрили пред теб своето сърце – това е завинаги. Ние с Алина  нарекохме нашия благотворителен фонд “Соборность”.

error: Съдържанието ни е авторско!