На 25 юни славяните в цял свят отбелязват Деня на славянската дружба и единение, предаде РИА Новости.
Славяните са най-голямата езикова и културна общност от народи в света. Общият брой на славяните е 300-350 млн. души. Те биват западни (поляци, чехи, кашуби и лужичани), южни (българи, сърби, хървати, босненци, македонци, словенци и черногорци) и източни (белоруси, руснаци, украинци и руси).
Славяните съставят основната част от населението на Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Хърватия, Словакия, България, Сърбия и Черна гора, както и във всички постъветски републики, Унгария, Гърция, Германия, Австрия, Италия, Америка и Австралия.
По-голямата част от тях са славяни, с изключение на босненците, които приемат исляма по времето на османското владичество над Южна Европа. Българите, сърбите, македонците, черногорците и руснаците са православни християни. Хърватите, словенците, поляците, чехите, словаците и лужичаните са католици, а сред украинците и беларусите има много православни, но има и католици и униати.
През втората половина на XIX в. славянските народи влизат в състава на три империи: Руската, Австро-унгарската и Османската. Изключение правят само черногорците и лужичаните. До края на ХХ в. всички славянски народи, освен руснаците (считащи се, обаче, за държавообразуващ етнос) и населяващите съвременна Германия лужичани, получават държавна независимост.
Идеята за единството на славянските народи влиза дълбоко в историята, към създаването на общата писменост от светите равноапостолни Кирил и Методи, които се почитат в много от славянските държави.
Съвместното празнуване на Деня на славянската писменост и култура, свързани с честването на просветителите Кирил и Методий, способстват за укрепването на връзките между славянските народи и съхраняването на духовната общност на източните и западните славяни.
Голям принос за единството на славяните внасят областните национално-културни обединения. Благодарение на тяхната дейност се предават от поколение на поколение самобитните традиции, многовековната култура на славянските народи, обичаите и обредите и се укрепват гражданският мир и съгласие.
В Деня на славянската дружба и единение в различните страни се провеждат културни мероприятия, насочени към възраждането на традициите и културата на предците ни.
На границата Русия, Беларус и Украйна се провежда фестивалът „Славянско единство“. За първи път той се провежда през 1969 г.. През 1975 г. е изграден монументът на Дружбата (известен още със символичното название „Три сестри“) на мястото, където се съединяват границите на трите страни. През последните десетилетия тържествата се провеждат в широк кръг около паметника и в тях участват десетки хиляди души.
По традиция веднъж на три години, приемащата страна, отговорна за провеждането на фестивала е една от трите области – Брянска (Русия), Гомелска (Беларус) и Черниговска (Украйна).
През 2014 г. поради съображения за сигурност фестивалът е преместен от граничната зона в град Климово в Брянска област, а през 2015 г. – в беларуския град Лоев.
Тази година фестивалът „Славянско единство“ няма да се състои. Украинската страна, чийто ред е да проведе мероприятието, го игнорира.
Фестивал, посветен на единството на славянските народи, ще се проведе в края на юни в Брянск. Ще бъдат поканени официални делегации от Украйна и Беларус и творчески колективи от трите страни.
Въпреки всичко, традицията на провеждането на фестивала на славянските народи на границата на трите области няма да бъде прекъсната. Следващата година правото за провеждането му се пада на Русия и тя със сигурност ще го проведе.
За първи път този празник ще бъде почетен и в България – на едно изключително място, показващо ролята на страната в развитието на славянската култура, пише bgr.news-front.info.
„Дворът на Кирилицата“, където оживява духът на славянската писменост, където днес е увековечена българската азбука, за да ни напомни отново, че „и ний сме дали нещо на света“.
В старопрестолната Плиска – мястото, от където започва България и там където някога хан Аспарух казва : “Тук ще бъде България“.
Именно за това, на този ден в „Двора на Кирилицата“ празникът ще бъде почетен за първи път с водосвет, за да продължи като традиция във България.