Дмитрий Иванович Менделеев руски учен-енциклопедист

Дмитрий Иванович Менделеев руски учен-енциклопедист

Публикувано от:

Продължение .Част 2

През 1850 година той постъпва в Главния педагогически институт (днес Санктпетербургски държавен университет) и през 1855 година завършва неговия физико-математически факултет, след което става учител по естествени науки в Симферополската мъжка гимназия. На следващата година преподава в Одеса. През 1856 година защитава дисертация, след което му е дадена степен Магистър по химия. На следващата 1857 година става доцент в Петербургския университет в катедрата по химия. През 1865 г. става професор, преподава в Петербургския университет и едновременно в Петербургския технологичен институт. През 1876 г. е избран за член-корреспондент на Императорската Санкт Петербургска Академия на науките.През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.

Член е на много академии на науките и научни дружества. Оставя над 1500 печатни научни трудаи на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица. Умира на 2 февруари 1907 година.

Личен живот

Женен е два пъти и има общо 7 деца. В 1862 г. сключва брак с Феозва Никитична Лещевая (Физа), която е 6 години по-възрастна от него. От този брак има 3 деца: Мария (1863) — умира като бебе, Володя (1865—1898) и Олга (1868—1950). В края на 1870-те той страстно се влюбва в Анна Ивановна Попова. От този втори брак има четири деца: Любов, Иван и близнаците Мария и Василий. Д. И. Менделеев е тъст на руския поет Александър Блок, който се жени за неговата дъщеря Любов Менделеева.

Научни открития

Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за химичните елементи (1869 г.). На основата на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на елементите и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи — скандий („екабор“),германий („екасилиций“) и галий („екаалуминий“).

Създава също и химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето. Установил общото уравнение за състоянието на газовете и коригирал уравнението на Бойл-Мариот при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието наметрологията и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.

Менделеев е един от основателите на съвременната агрохимия — пропагандира и химизацията в селското стопанство. От 1860 г. до края на живота си се занимава с нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.

В чест на големия принос на Менделеев в областта на химията и физиката в Русия се учредява награда на негово име.