Кашира – тихо и спокойно градче на брега на река Ока с църкви и параклиси, историята му наброява шест и половина столетия.
Центърът на града се състои от тихи улички със старинни дървени къщи, буквално потопени в зеленина през лятото.
Ниските здания хармонично се вписват в пейзажа, създавайки картина на оразмерен и небързащ, идиличен живот, ориентиран не към стремеж за пари и успех, а към прости човешки радости. Кашира посещават тези, които преди всичко искат да се насладят на красотата на истинската руска природа.
Наблюдавайки при залеза или изгрева на слънцето Ока, ти се струва, че авторите на песента за подмосковните вечери са имали предвид каширската природа. „Не слышны в саду даже шорохи, всё здесь замерло до утра. Речка движется и не движется, вся из лунного серебра“.
Околностите на Кашира имат историческа привлекателност: недалеч от града се намира най-древното градище на дяковската култура.
Дяко́вската култу́ра принадлежи към желязната епоха от 8-7 в. пр. н.е. до 7 век н.е., която е заемала Горното Поволжие и почти цялото междуречие Волга -Ока.
Един любопитен детайл – според едно предание Сергий Радонежски се възхитил от красотата на тукашните места и казал: „ Да бъде тук манастир“. И действително – в самия град и в неговите околности се намират огромен брой храмове и църкви.
В тихия център на Кашира е пълно с дървени къщи с дърворезба по корнизите и рамките на прозорците. Тук практически напълно се е съхранила планировката от епохата на класицизма. Хубаво е да бродиш безцелно по уличките, оказвайки се ту на стръмния бряг на Ока,
ту на Търговския площад около високата камбанария на Веденската църква (1817),
ту на Соборния площад пред Успенския събор (1842).
В западните покрайнини на града са се съхранили няколко постройки на Никитския манастир с огромния еклектичен Преображенски събор (1894) и храма Великомъченик Никита (1855).
Имението Лида е създадено след 1915 година по образец на старите „дворянски гнезда“, в духа на романтичните паркове от края на XVIII – XIX в.
Богоявленската църква в село Басками (1752) е построена по заповед на владелите на селото -князете Мещерски. Архитектурата на храма, съчетаваща методите на допетровото строителство с декоративните мотиви на новото време, служи като оригинален образец на провинциалното култово строителство от епохата на барока.
Сред паметниците на архитектурата на Кашира е съхранилият се до наши дни дом на Зубови, построен през 1801 година. Особеност на архитектурата е своеобразният композиционен стил без сложни архитектурни форми.
История на града
Първото писмено споменаване на града е в духовната грамота на московския княз Иван II Красни през 1356 година. През XV е бил стратегическа крепост за защита на Московското княжество. Нееднократно е бил унищожаван от татарите. През 1571 година Кашира е опожарена от хан Девлет-Хире. През размирните времена Кашира е унищожена от полско-литовските войски.
Кашира (Кошира) е възникнала на левия бряг на река Ока, където се влива река Каширка, която , вероятно, е дала името на града. Намирайки се между Серпухов и Коломна, градът многократно е подлаган на вражеско разоряване.
През 1480 година хан Ахмат предприел нов военен поход срещу Рус. Великият княз Иван III не успял да задържи войската и заповядал жителите на Кашира да се евакуират, а дървеният град да се опожари, за да не се допусне да бъде разграбен от врага. Така древната Кашира станала последната жертва, принесена от Рус на многовековното татарско иго. В края на XV век недалеч от Кашира е бил основан Троицкият Белопесоцки манастир, новата отбранителна крепост, защитаваща Москва от ханските набези.
Нашествието на Девлет -Хирея през 1571 година е имало най-тежки последствия за Кашира. Градът е бил напълно опожарен. През 1592 година Кашира е подложена на ново разорение от кримските принцове. Бедствието е задълбочил гладът през 1601-1603 година.
В размирните години ( годы Смуты ) Кашира е станала място на ожесточени стълкновения. Тук отрядите на Иван Болотников се сражавали с царските войски, а по-късно в града се установил Лъже-Дмитрий II. Всичките тези събития от края на XVI – началото на XVII век опустошили старата Кашира. Между 1613 и 1624 години градът е преместен на десния бряг на Ока.
Населението на града активно се противопоставило на политиката на поощряваното от властите алкохолизиране на гражданите на Кашира. Правителството изисквало от търговците да откриват заведения за алкохол. След пожара през 1784 година, в Кашира били построени 8 заведения за продажба на алкохол, при население 1500 души. Само за 1789 година в града били продадени 264 бурета и 10 834 ведра вино. Масовото недоволство на гражданите по-късно се изразило в така наречените «трезвенные бунты», разпространили се по цяла Централна Русия.
Ярко събитие в Кашира станало строителството през 1919-1922 г. на Каширската хидроелектростанция (ГРЭС). В момента на пускането в експлоатация тя е била втора по мощност в Европа.
Началото на Великата Отечествена война (1941-1945 гг.) пробудило в гражданите на Кашира патриотичния дух, те си спомнили за вековните традиции. В предверието на настъплението на фашистките войски градът се превърнал в истинска крепост: на улиците се строили барикади, в покрайнините се съоръжавали отбранителни линии. Гражданите масово се включвали в изтребителните батальони. На 27 ноември последвало контранастъпление на кавалерийския корпус, под командването на генерал П.А.Белов. Фашистите били окончателно отблъснати от Кашира.
Танк Т-34. Здесь, у д. Зендиково, 28-29 ноября 1941 г. были остановлены и разгромлены фашисты, рвавшиеся к Москве