Кашира е един от най-старите градове в Московска област и е един от малкото древни руски градове, които са запазили своята първоначална живописност и просторност.
Първото писмено споменаване на града е в духовната грамота на московския княз Иван II Красни през 1356 година. През XV е бил стратегическа крепост за защита на Московското княжество. Нееднократно е бил унищожаван от татарите.
Кашира (Кошира) е възникнала на левия бряг на река Ока, където се влива река Каширка, която, вероятно, е дала името на града. Намирайки се между Серпухов и Коломна, градът многократно е подлаган на вражеско разоряване.
През 1480 година хан Ахмат предприел нов военен поход срещу Рус. Великият княз Иван III не успял да задържи войската и заповядал жителите на Кашира да се евакуират, а дървеният град да се опожари, за да не се допусне да бъде разграбен от врага. Така древната Кашира станала последната жертва, принесена от Рус на многовековното татарско иго.
През 1483 г. по договор между князете на Рязан и Москва Кашира окончателно преминава под властта на Москва.
В края на XV век недалеч от Кашира е бил основан Троицкият Белопесоцки манастир, новата отбранителна крепост, защитаваща Москва от ханските набези. Манастирът е разположен на брега на река Ока и заема важно стратегическо място. Московските князе и царе са разбирали това и щедро дарявали манастира, за да се превърне не само в място за поклонение, но и в отбранителна крепост. Първоначално всички постройки в манастира са били дървени. Към края на XVI век много от сградите на територията и част от стените стават каменни. За основател на манастира се счита преподобният Владимир Белопесоцки – първият, който издига храм в името на Светата Троица. Преданието свързва основаването на манастира с имената на благоверния велик московски княз Дмитрий Иванович Донски и преподобния Сергий Радонежски.
Нашествието на Девлет -Хире през 1571 година е имало най-тежки последствия за Кашира. Градът е бил напълно опожарен. През 1592 година Кашира е подложена на ново разорение от кримските принцове. Бедствието е задълбочил гладът през 1601-1603 година.
В Смутното време Кашира е станала място на ожесточени стълкновения. Тук отрядите на Иван Болотников се сражавали с царските войски, а по-късно в града се установил Лъже-Дмитрий II. Всичките тези събития от края на XVI – началото на XVII век опустошили старата Кашира.
Между 1613 и 1624 години градът е преместен на десния бряг на Ока. През втората половина на XVII век значението на Кашира като крепост отстъпва място на търговското значение на града.
Центърът на града се състои от тихи улички със старинни дървени къщи.
Околностите на Кашира имат историческа привлекателност: недалеч от града се намира най-древното градище на Дяковската култура.
Дяковската култура принадлежи към желязната епоха от 8-7 в. пр. н.е. до 7 век н.е., която е заемала Горното Поволжие и почти цялото междуречие Волга – Ока.
Според едно предание Сергий Радонежский се възхитил от красотата на тукашните места и казал: „Да бъде тук манастир“. И действително – в самия град и в неговите околности се намира огромен брой храмове и църкви.
Църквата „Света Троица Живоначална“ (Свети Никола Ратни)
Веденската църква,
Успенския събор (1842).
Съборът „Успение Пресвятой Богородицы” е построен през 1842 г. в стил ампир на територията на бившата крепост. Голям и красив храм, чиито златни куполи се виждат от далеч. В комплекса е вградена триетажна четириъгълна камбанария.
Никитския манастир
В западните покрайнини на града са се съхранили няколко постройки на Никитския манастир с огромния красив Преображенски събор (1894) и храма Великомъченик Никита (1855).
Църквата „Флора и Лавра“
Много красива и благочестива църква. Църквата е построена през 19 век на мястото на по-древна постройка. Това е единствената църква в Кашира, която не е била затворена по времето на Съветския съюз и в която не са прекъсвали богослуженията.
Архитектурни забележителности на Кашира
В града са запазени няколко интересни сгради от XVIII—XIX век
Сградата на Градската дума.
Краеведчески музей
Имението Лида
Водонапорна кула
Кинотеатър „Родина”
Исторически обекти и паметници
Паметник на стрелците
Паметник на децата – затворници във фашистките концентрационни лагери
Паметник на жертвите на политическите репресии
Началото на Великата Отечествена война (1941-1945 гг.) пробудило в гражданите на Кашира патриотичния дух, те си спомнили за вековните традиции. В предверието на настъплението на фашистките войски градът се превърнал в истинска крепост: на улиците се строили барикади, в покрайнините се съоръжавали отбранителни линии. Гражданите масово се включвали в изтребителните батальони. На 27 ноември последвало контранастъпление на кавалерийския корпус, под командването на генерал П.А.Белов. Фашистите били окончателно отблъснати от Кашира.
Място за памет с вечен огън
Алея на славата
Алеята на славата е предназначена за увековечаване паметта на ветераните от Втората световна война и за културен отдих на жителите.
В дните на празнуване на Победата и в дните на Памет и Скръб тук идват ветерани и хора, които не са безразлични към събитията от Великата отечествена война.
Каширската хидроелектростанция (ГРЭС)
Ярко събитие в Кашира станало строителството през 1919-1922 г. на Каширската хидроелектростанция (ГРЭС). В момента на пускането в експлоатация тя е била втора по мощност в Европа.
Източник:
https://ru.wikipedia.org/wiki/
https://www.tripadvisor.ru/Attraction_Review-g2394592-d11670917-Reviews-Nikitsky_Monastery-Kashira_Moscow_Oblast_Central_Russia.html#/media/11670917/?type=ALL_INCLUDING_RESTRICTED&albumid=-160&category=-160