На 30 километра западно от Москва, на левия бряг на Москва река, се намира неголямото градче – Звенигород. Според една от историческите версии, той е получил своето име заради звъна на камбаните, който тук може да се чуе доста често. Това е един от най-старите градове в Подмосковието с интересни забележителности, неповторими пейзажи, полета, гори и водоеми. „Руската Швейцария“ е второто име на този малък град.
Най-напред Звенигород е споменаван в духовната грамота на московския княз Иван Калита около 1339 г. Но археологическите данни сочат наличието на укрепено селище на мястото на градчето през втората половина на XII — началото на XIII век. В редица изследвания се твърди, че Звенигород е основан през 1152 г. от Юрий Долгоруки.
Звенигород се слави с красотата на природния ландшафт и с най-ценните паметници на древноруската архитектура. Името на града се свързва с легендата, че той със своите камбани предпреждавал Москва за приближаващи опасности. В древността на града била отредена ролята на страж на Московската земя. Неговият разцвет настъпва по време на управлението на княз Юри Звенигородски, втория син на княз Дмитрий Донской.
Юрий е бил мъдър владетел, за кратко време е успял да нареди търговията и да привлече отвъдморски гости. В първата четвърт на XV в. Звенигород станал крупен търговски център. Даже печатал свои монети. През XVI-XVII в. Звенигород представлявал твърде добре благоустроен град.
Юрий Звенигородски неуморно се е грижил за своето наследство, кръщелник на Сергий Радонежки, той е издигал храмове и основавал манастири, укрепвал своите градчета и крепости.
На западния край на града се намира Кремъл, който по-рано е бил център на селището. Исторически, жителите на Звенигород го наричат Градчето (Городок), построен от княз Юрий Звенигородски. Тук се намира и най-старият храм в Подмосковието, Успенският събор, разписан от самия Андрей Рубльов.
Успенският събор
През 1390 г. започва строителството на църквата с необикновена красота – Успенския Събор. Строили я талантливи майстори. Самият собор е бял. Прост. На гладките стени има три непрекъснати ленти от каменна резба. Мотивът е цветя и растения (като в древните руски народни приказки). Пропорциите на силуета на Успенския Събор са на принципа на „златното сечение“.
Строителите на Успенския собор са надминали себе си в своето изкуство: сложните архитектурни хитрости са позволили на древните майстори да постигнат удивителен ефект. Малката по същество църква изглежда много по-голяма, отколкото е в действителност. Големите елементи от външната украса на Събора създават впечатление за поразителна величественост при сравнително малките размери на сградата.
Интериорите на Събора са изписани от гениалните майстори от древността – Даниил Чорни и Андрей Рубльов. Уникалната църква е под защитата на ЮНЕСКО. В Събора за поклонение на вярващите е представен покров с мощите на главния светец на Звенигородската земя — преподобния Сава.
Савино-Сторожевски манастир
Главната забележителност на Звенигород е известният далече зад неговите стени Савино-Сторожевски манастир – най-древният в цялото Подмосковие. Мъжката обител, която днес е известна с красивите си храмове и множество православни светини, е основана през 1398 г. от Сава Сторожевски. Ученикът на Сергий Радонежки е избрал за манастира мястото, където река Сторожка се влива в Москва река, недалеч от Звенигород. По това време Сава е бил духовен наставник на княз Юрий Дмитриевич.
Първият, дървен храм в пустинната територия се появява в края на XIV век и е осветен в чест на Рождество Богородично. Скоро тук започват да се строят килии, а територията е оградена със стена. Още приживе на настоятеля, на мястото на дървената църква се появява каменен храм със същото име, към който след смъртта и канонизирането на преподобния Сава е пристроен придел в негова чест. През следващите векове манастирът придобива известност. Тук идват великите князе, за да се молят и да получат благословия, но в началото на XVII век богатствата на Сторожевския манастир са разграбени от поляците.
Новият разцвет на манастира се дължи на първия цар от династията Романови — Михаил Фьодорович, както и на сина му Алексей Михайлович.
По време на управлението на първия са възстановени вече съществуващите постройки, а вторият разширява манастира и го превръща в своя резиденция. На територията се появяват царски палати, пълноценен дворец, надвратна църква, както и нови постройки за братята.
Светите врати – главният вход в Савино-Сторожевския манастир
Главният вход се намира под Червената кула. Кулата е построена по всички правила на фортификационното изкуство, има няколко реда врати и спускаща се метална решетка.
Съборът Рождество Богородично от началото на 15 век.
Съборът Рождество Богородично е уникален паметник на монументалната живопис от XV–XX век. Съхранилите се фрагменти принадлежат на живописците от кръга на Андрей Рубльов.
Църквата Света троица, построена между 1651 и 1652.
Спасо-Преображенската църква, построена през 1693г.
До наши дни са се запазили и древните крепостни стени с кули, дворецът на цар Алексей Михайлович и палатите на неговата съпруга – царица Мария Милославска.
Светините на Сторожевския мъжки манастир
Явяване на свети Сава на генерал Евгений Богарне
Едно от чудесата на Сава Сторожевски се свързва със събитията от 1812 г. Френският генерал Евгений Богарне – доведен син на Наполеон с двадесетхиляден отряд превзел Звенигород и се настанил в Сторожевския манастир. Френските войски се държали като варвари – грабели и палели всичко наоколо. Още през първата нощ на Евгений Богарне, който нощувал в една от килиите, се явил старец и го помолил да не опустошава манастира. В замяна той обещал на французина, че „…Бог ще те помилва и ще се върнеш в родината си жив и невредим“.
На следващата сутрин в собора Богарне видял икона, на която разпознал стареца от съня си. Това бил преподобният Сава. Поразен, Богарне веднага заповядал на войниците си да напуснат манастира и да поставят стража пред вратите на Събора, за да не допуснат вандализъм. Случаят станал известен, благодарение на записките в дневника на самия Богарне. Сава спазил обещанието си: Евгений Богарне се върнал във Франция, без да бъде ранен нито веднъж.
През 1837 г., за да отпразнува годишнината от 1812 г., в Русия пристигнал синът на Евгений Богарне – херцог Максимилиан Лейхтенбергски. По молба на баща си, той пожелал да посети Савино-Сторожевския манастир, за да се поклони на мощите на преподобния Сава. Нещо повече, Максимилиан скоро се оженил за дъщерята на император Николай I и завинаги останал в Русия. Потомците на Богарне почитат Св. Сава Сторожевски и до днес.
Прекъснатата любов
В района на Звенигород има не само свети места, но и мистични. Това е мястото на прекъснатата любов, което се намира между селата Рязан и Троицкое. Една от легендите разказва, че през XIX век двама млади се влюбили, но съсловното различие (момичето било от по-нисш знатен род) не им позволявало да бъдат заедно -родителите на момчето не разрешавали брак. Влюбените се решили на отчаяна постъпка – да се хвърлят в реката. Момчето, водено от чувствата си се хвърлило в реката, а момичето останало на брега и се върнало вкъщи. В наши дни младоженците след бракосъчетанието идват на мястото на прекъснатата любов.
Прекрасното местоположение, богатството на природния край, чистият въздух способствали за превръщането на Звенигород в курортна зона. Не случайно го наричали «Руската Швейцария». Пейзажите в околностите на Звенигород привлекли много известни художници. Тук работели Исак Левитан, Иля Репин и др. В Звенигород живял известният руски писател, философ и публицист Александър Херцен, посещавал го е светоизвестният руски оперен певец Фьодор Шаляпин.
Най-известният лекар в града
През лятото на 1884 година, веднага след завършване на Московския университет, в Звенигород пристигнал Антон Павлович Чехов. Той бил лекар в малката местна болница. Близо до Малиновото дере се намира домът, в който Чехов е живял – «домик Чехова».
Самият Чехов споделил в едно от писмата си, че в Звенигород е намерил маса „ белетристичен материал“. Чехов започнал да пише своите разкази и тук е била замислена знаменитата «Палата № 6».
В Звенигород е родена известната съветска актриса Любов Орлова.
Легендата на съветското кино произхожда от древен аристократичен род. Нейният прадядо Григорий Орлов е бил фаворит на Екатерина II.
Мемориален комплекс на загиналите при отбраната на Звенигород воини от 5 Армия и жители на Звенигород.
Източници:
http://www.mochaloff.ru/zvenigorod/
https://bg.salvemusic.com.ua/lyubov-orlova-biografiya-peviczy/
https://www.pravmladeji.org/node/1221
https://kudago.com/msk/place/zvenigorod/
https://kudago.com/msk/place/zvenigorod/
https://galik-123.livejournal.com/757274.html