Денят на Победата и Денят на Европа на 9 май са генетично свързани, защото са резултат от края на едно гигантско световно стълкновение на идеологическа и геостратегическа основа. Затова тези празници са толкова значими и в нашето съзнание. В последните години сме свидетели на много спекулации, че победата на СССР във Втората световна война е довела до едни тоталитарни режими, и мисля, че причината е подобна на тази, поради която в последната реч на Хитлер през април 1945 г. също се говори за спасението на Европа от болшевишката чума. Тогава обаче никой в Англия и в Америка не изтъква тоталитарния характер на Съветския съюз. Нека да напомним, че по това време нямаше ни един блудкав филм за Чичо Джо, както наричаха Сталин, произведен в Холивуд. Тогава няма споменаване на Гулаг и не се говори за репресии, защото Червената армия вършеше велика освободителна мисия, която всички признаваха.
Днес твърдим, че има антируски настроения в Прибалтика, в Полша и къде ли не, но да кажеш кой е изгонил немците от тези страни, не означава комунизъм. Както и не означава непременно русофилство, ако кажеш у нас кой е изгонил турците от България. В края на войната имаше преклонение пред освободителите и понеже сега често се цитира Чърчил, да си спомним, че той е първият значим политически деец в чужбина, който нарича Сталин велик. Така че тогава както французите не са имали против да са американци в Париж, така и виенчани приемаха руснаците, а и днес имат паметник на Съветската армия.
Когато говорим за Втората световна война, не става дума само за 20-те милиона жертви, дадени от руснаците. Става дума за реалности. Първият концентрационен лагер, освободен в края на Втората световна война, е освободен от Съветската армия и много от кадрите, които бяха предоставени на Нюрнбергския процес, са правени там. Така че тогава изобщо не се говореше за „окупационната Съветска армия“. Тези определения са продукт от Студената война, както са неин продукт и насажданите страхове от т.нар. просъветски системи на управление в резултат от тази победа.
Факт е, че в момента съществува нова Студена война. Има страховита медийна война, която е най-сериозната индикация за наличието на Студена война. Виждаме силни деформации на основни събитийни явления в Европа и света, виждаме целенасочена враждебност. Странното е, че няма идеологически условия и предпоставки за такова разграничение. Преди това бяха две идеологии, различни политически режими. Днес никой не може да каже, че Русия е социалистическа държава. Значи става дума за нещо много по-различно от идеите, става дума за ресурси, които са все по на изчерпване в света и към които има апетити.
Ето затова е нагнетяването на обръча от военни съоръжения около границите на Русия. В същото време виждаме очевидните инсинуации, че Русия била агресивна и едва ли не скоро ще марширува по улиците на Париж. И напротив – една дефанзивна позиция на Русия, която търпи вече толкова време Западът да крие черната кутия на малайзийския самолет, свален над Украйна. Това мълчание и гузност на Запада около случая обозначава преднамерено провокационна враждебност. Колко време трябва да мине, та да научим резултата от т.нар. разследване? А ако има съветски и руски експанзионизъм, основата за него винаги е в страховете на Русия от уязвими граници. Ако направим елементарна статистика, виждаме, че в почти всички случаи на военни конфликти, в които Русия участва, тя е нападната, не тя е нападател. Фактически само във войните с Турция, насочени към освобождаване на балканските християни, само тогава Русия е вземала инициативата за военна акция. Никой не обяснява в статистиката на цялата военна история на Европа кога Русия е нападала и кога е била нападана.
Затова, когато в България политици мълчат за Деня на Победата, когато хулят Русия и празнуват Ден на Европа, става дума за жалка подражателска и раболепна имитация. Това прибързано угодничество и раболепие пред САЩ – не само на Плевнелиев, е непотребно, те ни презират за него, макар да ни потупват по рамото. И то дава обратните резултати. Виждаме как тази година хората ще излязат на 9 май не само на шествия и митинги, но се зароди и тази трогателна инициатива „Безсмъртният полк“. Русофилията в България генерира от тази брутална русофобия, при която докарвачеството е в повече. Нека да не забравяме, че светът ни гледаше като най-угодническата страна за Съветския съюз. Бжежински ни даваше като пример за доброволно съветизиране. Преди това същото беше с фашистка Германия. Имаше в София булеварди „Мусолини“ и „Адолф Хитлер“ – в Атина и в Белград нямаше такива булеварди. Това прибързано хамелеонско раболепие често пъти ни върши лоша услуга – никой не иска да постигне траен съюз с нас, защото знае, че много лесно се отмятаме от него.
Автор: Андрей Пантев, в. „Дума“