Дворцовият преврат на Ердоган?

През 80-те години на миналия век, след поредната „военна намеса”, сиреч преврат, заимствайки от прочутите „Писма до Таранта Бабу” на Назъм Хикмет, един турски журналист възкликна: „Каква чудна страна, Таранта Бабу! Тук превратаджиите вместо да отидат в затвора, стават президенти!”

Дошъл на власт с избори през 2002 г., яхвайки недоволството срещу военните „намеси” в политиката и корупцията на „традиционните” партии, ислямистът Реджеп Ердоган обогати „традицията”, вместо да я прекъсне. На практика той свали от всички постове автора на „Стратегическа дълбочина” професор Ахмет Давутоглу и пое еднолично управлението на Турция. В политиката, включително турската, няма вечни приятелства, само вечни интереси. Освен това, при авторитарни режими, като този в Анкара, не може да светят две слънца едновременно. Силен президент и силен премиер се оказаха несъвместими за демокрацията в Турция. „Няма място за умерени. Давутоглу беше пречка и трябваше да си ходи. Ердоган издърпа чергата под краката му”, написа английското списание „The Economist”. А шведският в. „Blick” отбеляза: „Давутоглу изгуби своята трудна борба”. Последните думи на Ердоган към Давутоглу във връзка с насрочения извънреден конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са били: „Постъпете, както е правилно. Свикайте конгреса и сдайте поста!”.

На това у нас му казват „освобождаване с благодарност”. Да видим кога Турция ще „благодари” по този начин и на Ердоган.

На „историческия ден”

4-ти май 2016 г., в който Европейската комисия препоръча на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (СЕС) да одобрят премахването от 1 юли на шенгенските визи за 79 милиона турски граждани, в кулоарите на Анкара говорeха за предстояща оставка на премиера.

На 5-и май новината за оставката на Давутоглу от поста председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), а значи и от поста министър-председател, обиколи световните медии. Тя беше потвърдена и от президента Реджеп Тайип Ердоган, и от премиера Ахмет Давутоглу. На среща с премиера, проведена вечерта на 4-ти май, Ердоган е бил уведомен за решението на Централното оперативно бюро на ПСР (MYK, Merkez Yurutme Kurumu) за свикването на 22 май на извънреден партиен конгрес.

На поста министър-председател Давутоглу „танцува” 20 месеца, а за председател на ПСР беше избран на извънредния партиен конгрес на 27 август 2014 г., след като Ердоган стана първия турски президент, избран с общонародно гласуване, а не от Меджлиса. Вместо да пожъне лаври за „историческия успех” на Турция по въпроса за визите, Давутоглу си отива от политиката смазан и унизен.

Ердоган пое „отговорността за успеха” и вече не се нуждае от бившия си съратник и приятел, посочен от него за външен министър, председател на ПСР и премиер. Най-напред отхвърли твърденията, че Давутоглу е „архитектът на успеха” с визите. После, според сп. „The Economist”, го обвинил, че се мъчи да привлече върху себе си цялото внимание: “Когато аз бях министър-председател, разбра се, че безвизовото пътуване в Шенгенската зона ще влезе в сила през октомври 2016 г. Не мога да разбера защо изтеглянето на това с 4 месеца напред се представя като придобивка!”.

Дворцовият преврат

В днешна Турция успехът няма много бащи, както е в останалия свят, а само един – Ердоган! И когато ЕС поиска от Анкара да съгласува с европейските стандарти своето законодателство и практиките в областта на борбата с тероризма, да стесни дефиницията на тероризма и да използва пропорционални мерки за борба с него, падишахът буквално изригна: “ЕС иска от нас да променим антитерористичния закон, за да отмени визите. Казва това в момент, когато Турция от всички страни е подложена на нападения от терористични организации и техни съмишленици. Вие ни поставяте условия, а разрешавате на терористи да разпъват палатките си до сградата на Европейския парламент. Вие вървете по вашия път, ние ще вървим по своя. Договаряйте се с когото искате”.

При този подход не само членството на Турция в ЕС се отдалечава, но и въпросът за безвизовите пътувания в Шенгенското пространство се поставя под съмнение. Още повече, че преди отмяната на шенгенските визи за турските граждани да стане факт, ще трябва да се премине през една дълга и мъчителна процедура. Ето какво предстои:

1. При процедурата, предвидена да започне в началото на текущата седмица, въпросът за вдигането на визите ще се разгледа първо в Комисията по граждански свободи и вътрешни работи на ЕП.

2. След обсъжданията на ниво комисия в Еврпарламента, в действие ще влезе Общото събрание на ЕП. Гласуването в този орган ще се основава на обикновено мнозинство. Фактът, че в ЕП антитурските настроения са на едно от най-високите равнища, увеличава риска гласуването в този орган да бъде трудно. Положителното решение в ЕП ще зависи до голяма степен от поведението, което ще възприемат политическите групи.

3. Ако от ЕП излезе положително решение, ще започне процедурата за визовото облекчение в Съвета на Европа. Що се отнася до гласуването в този орган, вместо абсолютно, ще се прилага квалифицирано мнозинство. С други думи, страни като Кипър, Холандия или пък Франция няма да имат правото едностранно да налагат вето върху решенията. А за вземането на положително решение ще се изискват 55 % от участвалите в гласуването страни да са гласували „за” и общата численост на тяхното население да се равнява на 65 % от тази на населението във всички участвали в гласуването страни. Което означава, че положителното или отрицателното решение ще зависи от блоковете, които ще образуват страните.

4. При положение, че се одобри и от Съвета на ЕС, визовото облекчение ще бъде въведено от 1 юли 2016 г. Но за тази цел Турция трябва да въведе и биометрични данни в паспортите. Има още две условия: престоят на турските граждани в страните от Шенген да бъде до 90 дни и те да нямат право да работят там.

Контраударът на Ердоган

Така че обявяването на 4 май 2016 г. за „исторически ден за Турция” беше доста прибързано. А за Давутоглу, с чиято принудителна оставка турците обясняват провала с визите, той ще остане един от най-мрачните в живота му. „Ходжата (учителят) си отиде, визите свършиха!”, писа „Джумхуриет” на 12 май.

И ето, председателят на ЕП Мартин Шулц сложи точка на визовото облекчение за турците, като каза: „До изпълнението от Турция на условията за визовото облекчение, то няма да се разглежда”. Отложена беше и планираната за 13 май среща на високо равнище ЕС-Турция в Брюксел. Понеже Турция не е изпълнила 5 от 72-те условия на ЕС, включително да промени Закона за борба с терора и да въведе биометрични данни в паспортите на турските граждани, вместо през юни, въпросът за визите ще се разгледа най-рано през октомври.

“Дворцовият преврат на 4 май” показа кой всъщност държи юздите на властта в Турция. Премиерът определено не е този човек. Давутоглу се беше малко „главозамаял от успехите” и приземяването му беше твърде болезнено. Той буквално потъна в собствената си „стратегическа дълбочина”! Въобрази си, че някой ще му позволи да противоречи на Ердоган и да си приписва успехите на управлението, но не позна. Контраударът на злата памет и отмъстителността не закъсня. Докато на 4 май Давутоглу председателстваше заседанието на Централното оперативно бюро на партията (MYK), Ердоган разговаряше в „Бештепе” с петима кандидати за премиерския пост. (За сведение, централното оперативно бюро на ПСР се състои от посочени от председателя имена измежду 50-те членове на Висшия изпълнителен и ръководен партиен съвет (MKYK). И по-точно, от заместник-председателите на ПСР и на парламентарната й група, главния секретар и председателите на женските и младежките клонове).

На заседанието на оперативното бюро на ПСР бе решено да се свика извънреден партиен конгрес на 22 май 2016 г. Вероятно Давутоглу е уведомил присъстващите, че няма повече да се кандидатира за председател на партията и министър-председател на Турция. Сякаш предварително е бил информиран за това му намерение, президентът Ердоган „преслушал” потенциалните му заместници. Според някои наблюдатели изборът бил между пет имена: министъра на транспорта, корабоплаването и съобщенията Бинали Йълдъръм; министъра на правосъдието Бекир Боздаг; министъра на енергетиката Берат Албайрак (той и зет на президента); вицепремиера Нуман Куртулмуш и заместник-председателя на ПСР Мехмет Али Шахин. Напоследък в кулоарите на Анкара за наследник на Давутоглу се спряга и името на министъра на отбраната Исмет Йълмаз.

Във връзка с решението за свикване на извънреден конгрес на ПСР Ердоган казал: „Да е хаирлия! Това е решение на самия премиер”. Вечерта на 4 май президентът прие Давутоглу в „Сарая”, след което съобщи, че са се „разбрали” за неговата оставка. По този повод съденият за „събиране и разгласяване на секретни сведения и документи на държавата за целите на военния и политически шпионаж”, за „подкрепа на терора” и „опит за сваляне на правителството” главен редактор на вестник „Джумхуриет” Джан Дюндар направи следния коментар: “Този, който нареди да ме съдят за „опит за сваляне на правителството”, сам го свали. Президентът се самоназначи за министър-председател!”.

Въпреки липсата на доказателства по отправените им обвинения, Дюндар и Гюл бяха осъдени на затвор от 5 години и 10 месеца за първия и съответно 5 години за втория. На излизане от съда Дюндар бе нападнат с пистолет, като според думите му нападателят крещял: ”Ти си изменник на родината!”. Съпругата на Дюндар, Дилек Дюндар, отклонила ръката на убиеца, но изстреляният от него куршум ранил в крака кореспондента на NTV Ягъз Шенкал.

Щом някой може да бъде застрелян посред бял ден пред съда, за каква сигурност и ценности говорят в Турция? Дори депутатският имунитет не гарантира сигурност на народните представители. А предстои и той да бъде отнет на кюрдските и на други опозиционни представители. След поредния депутатски бой във Великото национално събрание на Турция, виждайки нарастващия брой на депутатите от управляващата ПСР, които се насочват застрашително към редиците на неговите съпартийци, заместник-председателят на ПГ на Народнорепубликанската партия Енгин Алтай извика: „Къде сте тръгнали, къде?! Тук сме само 10 души. Кълна се, вече ще идвам въоръжен в Меджлиса!” („Миллиет”, 7 май).

Върхът на сладоледа

Очевидно Ердоган е имал и икономически мотиви, за да натири премиера.

Твърди се, че въпреки нареждането на президента за 100 % държавна гаранция за големите инвестиционни проекти, Давутоглу се опитал да я намали на 80 %. А след възобновяването на „антитерористичните операции” в Югоизтока, Давутоглу, според съпругата му Саре, не мигнал цяла нощ. Дори плакал заради края на „процеса на решаване” (на кюрдския въпрос) и за съдбата на децата в Турски Кюрдистан.

На извънредния конгрес на ПСР Давутоглу няма да се кандидатира за председател на управляващата партия, което означава, че ще напусне и поста на министър-председател. А на предложението да се върне в Меджлиса като депутат от Коня, той отказал с думите: „Няма да приема пост въз основа на пазарлък!”

Въпреки това Давутоглу направи прощална визита като министър-председател в родния си град Коня. След това на дясната му ръка се появи превръзка. Преди премиерът в оставка да отлети за Босна и Херцеговина (БиХ), медиите разгадаха „тайната” на тази превръзка: Давутоглу си навехнал ръката от ръкостискания с гражданите на Коня!

Но с това приключенията му не свършват. Уж „случайно”, председателят на Турския парламент Исмаил Кахраман беше ангажирал правителствения самолет TC ANA за разходката си до Далечния изток, та Давутоглу трябваше да се качи на самолет на Турските авиолинии. Придружаваха го съпругата му Саре Давутоглу, тримата вицепремиери (Ялчън Акдоган, Тугрул Тюркеш и Лютфю Елван), президентът на TIKA (Турската агенция за сътрудничество и координация) и председателят на турското Управление на религиозните дела (Диянет). Според в. „Миллиет” (08.05.2016) първите двама вицепремиери на Давутоглу Акдоган и Тюркеш оставили офисите си без заместници. При това Тугрул Тюркеш, бивш активист на Партията на националистическото действие, научил това преди пресконференцията на премиера на анкарското летище „Есенбоа” и се объркал…

„Върхът на сладоледа” беше обявата на „Сарая”, че президентът Ердоган ще посочи на 18 май името на кандидата за наследник на Давутоглу. Демокрация „Made in Turkey”!

Въпреки кризата в отношенията им, по въпроса за премахването на европейските визи за турските граждани Давутоглу и Ердоган си останаха единомишленици. И двамата плашеха, че ако ЕС не изпълни своята част от сделката, ако не преведе на Анкара обещаните 3 + 3 милиарда евро за бежанците и не вдигне визите от 1 юли 2016 г., Турция може да се оттегли от споразумението за реадмисия. Само че Давутоглу беше по-умерен в претенциите и критиките си към Еврокомисията. За срам на Европа, турският шантаж успя! ЕК направи такива отстъпки от собствените си критерии, каквито не е правила за никоя от страните членки или кандидат членки на ЕС.

Кой е следващият?

А дали Ердоган не е провокирал конфликта с Давутоглу, за да подскаже на евробюрократите, че положението с бежанците и нелегалните имигранти винаги може да стане по-зле за Европа? Подобна пиеса вървеше и вътре в Турция, където на Давутоглу бе поверена ролята на добрия „садразам” (велик везир), докато Ердоган съдеше и вкарваше в затвора учени, журналисти и политици, които го критикуват. Започна да посяга и на чужди журналисти: едни арестува, други екстрадира от летище „Ататюрк”, трети даде под съд „за обида” в собствената им страна. Броят на съдебните дела „за оскърбление на държавния глава” наближава цифрата 2000. Да не говорим за забраните на „туитър-муитър”, фейсбук и ютюб, или за „одържавяването” на частни медии като медийната група „Заман”.

След поредната си победа над Европа Ердоган се разправи безцеремонно и с Давутоглу, боейки се, че той може да му изземе от ръцете властта над държавата, МВР и МИТ. Диктатор като Ердоган власт и слава не дели! Дългогодишният му приятел и спътник Давутоглу изпита на гърба си президентското коварство и си отива, изпратен „с благодарност”. Ако незабавно си беше подал оставката от партийния пост, щяха да „изберат”, сиреч да назначат и. д. председател на ПСР, който да я отведе до конгреса. Сега това ще направи, уж по свое желание, Ахмет Давутоглу. А след 22 май 2016 г. вече ще е „Господин Никой” в политиката. Казва, че ще се засели във вилата си в Истанбул и ще наблюдава отдалеч политическите събития. Единствената неизвестна е кой ще го наследи на партийния и държавния пост. Тоест, дали това ще е министърът на енергетиката и зет на президента Берат Албайрак, министърът на транспорта, корабоплаването и съобщенията Бинали Йълдъръм, министърът на правосъдието Бекир Боздаг, вицепремиерът Нуман Куртулмуш или някой друг. Впрочем, синът на министър Бинали Йълдъръм бе заснет да залага в едно казино в Сингапур и този компромат обиколи турските медии. Понеже ислямът забранява хазарта, познайте чия поръчка е било „активното мероприятие” и кому то е изгодно. Някои твърдят, че поръчителят бил Давутоглу. Но изхождайки от вечния въпрос „кому е изгодно?”, ние смятаме, че „кучето е заровено” в Сарая на Ердоган. Защото елиминирането на Бинали Йълдъръм ще разчисти пътя на президентския зет Берат Албайрак…

Дали напускането на Давутоглу ще промени турската външна и вътрешна политика? Със сигурност да! Тя ще стане още по-войнствена, агресивна и интервенционистка спрямо съседните държави, като България например. Авторитарният Ердоган ще поеме вътрешните и външните работи на пряк отчет, щом се освободи от един съперник като Давутоглу. И няма да е трудно да го замени с премиер с „по-нисък профил”. Разбирай, с безлична и послушна мижитурка…

Останал без конкурент, Ердоган ще продължи безпрепятствено курса към своето обожествяване. А това предполага развенчаване на култа към Мустафа Кемал Ататюрк, спасителя на нацията, насочил Република Турция към модернизация по западен образец. Както вече сме писали, Ердоган не смята, че историята на Турция започва от 1919 г.; сиреч с началото на национално-освободителната борба, оглавена от Ататюрк. Затова предпочита да припомня за победи на османската армия като тази, извоювана на 29 април 1916 г. над англичаните в района на Кут (в Месопотамия). Тя е известна като „Забравената победа, Кут’юл Амаре”. За сведение, в сражението при Кут’юл Амаре (в Ирак) османците пленили 13 300 английски войници, 13 генерали и 481 офицери и убили над 40 000 британски войници. Понеже премиерът на Нейно Величество Елизабет Втора, Дейвид Камерън, е против имигрантите от Изтока, в това число от Турция, Ердоган му припомня пораженията, нанесени от Османската на Британската империя…

Автор: Петко Петков

Източник: Нова Зора бр. 20 / 2016 г.