Две години след трагичните събития в дома на профсъюзите в Одеса, при които загинаха 48 души, няма осъдени, отбелязват в деня на тъжната годишнина всички руски медии. На 2 май 2014 г. в Одеса след ожесточени сблъсъци с радикалите от „Десен сектор”, привърженици на федерализацията бяха принудени да се укрият в Дома на профсъюзите. След което украинските радикали запалиха сградата, а тези, които се опитаха да се спасят от огъня, бяха застреляни или доубити с палки и камъни.
Одеса е единственото събитие в Украйна, което не предизвиква и най-малък интерес от страна на Запада, пише в анализ по темата Вести.ру. Изданието припомня, че в Съвета за сигурност на ООН представителите на САЩ, Франция и Великобритания отхвърлиха проектодекларация по темата, предложена от Русия.
Документът съдържаше две прости и разбираеми тези: че е необходимо да се спазват минските споразумения и да се ускори процеса за събитията в одеския Дом на профсъюзите, за да не се повторят утре.
„В навечерието на втората годишнина в града бе разположен нацисткият батальон „Азов”, а до мястото на трагедията местните власти допуснаха не само роднините и майките на загиналите, а и техните убийци”, пише Вести ру.
От репортаж, излъчен по телевизия „Россия 24” става ясно, че властта в Киев поощрява действията на неонацистите от батальона „Азов”.
Едва пристигнали в Одеса, силоваците започнали да налагат своите порядки, опитали се да съборят паметника на Ленин в село Лиманское. Първоначално Одеският съд на своя глава разреши масовите шествия на 2 май, когато се навършват две години от трагедията, и бойците от „Десен сектор” и ултрасите веднага се стекоха към мястото на някогашния им погром.
Впоследствие бе произнесено друго съдебно решение, с което бяха забранени всички акции по случай 2 май и 9 май. Но хиляди граждани вероятно ще пожелаят да почетат паметта на тези, които загинаха в огъня, пише изданието.
„Ще се поднасят цветя, ще дойдат хора. Има опасност от повторение на кървавите събития”, предупреждава комендантът на противниците на майдана Алексей Фоминов.
Александър Маевский, очевидец на събитията от 2 май 2014 година, смята, че просто му е провървяло, затова е останал жив тогава. „Най-голямата заплаха за хората, които бяха в зданието не беше огънят, а онези отвън. Те доубиваха живите, всичко беше в кръв”, спомня си той.
Кой изгорял жив, кой застрелян, кой отровен с хлор, кой пребит до смърт с бухалки – общият им брой е 48. Поне според официалната статистика. Одеската журналистка Ирина Лашкевич предполага, че числото е два пъти по-голямо. Това показва собственото й разследване, базирано на информация получена от източници, близки до следствието, както и от тайните й срещи с очевидци на тогавашните събития. Успяла да изучи внимателно и следите в Дома на профсъюзите, когато достъпът до сградата все още бил разрешен.
„Прекарах вътре близо три часа. Събрах разни вещи. Там са убили маса невинни хора”, твърди Лашкевич.
Сред загиналите има и много случайни хора, които нямат отношение към протестите. Така например студентът петокурсник Игор Лукас влязъл в горящото здание сам, за да помогне на хората вътре.
„Не можах да позная сина си – целият беше обгорял”, разказва майката на Игор, Ирина Лукас.
„Не мога да повярвам, че това се случи с мен и с моите приятели, които никога няма да се върнат. Че това се случи в любимия ми град, който престана да се смее”, казва Яна Айзенкович. Като лекар, тя също оказвала помощ на пострадалите в онзи ден, за което е лежала две години в одеския затвор – по обвинение в сепаратизъм.
„Всички терористични прояви на майдановците-патриоти се третират като „хулиганство”. А всеки, които има по- различно мнение за днешната политическа система, бива съден за „тероризъм”. Това е страшно. Това са разрушени семейства, прекършени съдби”, продължава Айзенкович.
Осъдените заради политически убеждения в Одеса са над 70 души. Но нито един от тези, които хвърляха коктейли „Молотов” и разстрелваха хора по прозорците не е арестуван. А имената на повечето от тях са известни. Андрей Гончаревский, който доубивал хората с бухалка, впоследствие сложил пагон и се разтворил в редиците на украинската армия. Андрей Парубий, пратен от Киев да командва тълпата радикали, стана говорител на Върховната рада.
„Някога в Одеса висяха билбордове „Одеса е усмивката на Бога”. Да, Одеса е град на хумора. Днес обаче Одеса живее като под фашистка окупация. Колкото и да се опитват да оспорят този факт, ние имаме доказателства. По улиците на града-герой се провеждат фашистки маршове – с факелни шествия и призиви към насилие”, разказва Олег Музико, друг очевидец на събитията от 2 май 2014.
Губернаторът Михаил Саакашвили няма нищо против факелните шествия. Но е против отези, които настояват за честно разследване на трагедията или пък настояват за федерализация, пише изданието.
Във връзка с информациите за подготвяни погроми в Одеса послучай годишнината от 2 май 2014, Саакашвили поиска от Петро Порошенко да изпрати на място националната гвардия. На място пристигнали само проверени кадри. Сред тях и участници в масовото убийство, които по-късно слагат пагони с есесовски нашивки и днес маршируват по Куликово поле в редиците на украинските спецчасти, пише изданието.
Източник: „Руски дневник“