Два свята

Нито един представител на властта в България не обели дума за Деня на Победата завчера. От сутринта президентът Плевнелиев сбра шефката на парламента, вицето си, кмета на държавната столица, главни дейци в ЕК-България, гвардейци, да възвестят трепетно на народа величието на Деня на Европа. Премиерът Борисов пусна в мрежата специално послание да честити на всички европейските ценности. Откак властта ни стана марионетка на САЩ, въпросният Ден на Европа служи главно за параван на гузните съвести. Хем празнуваме, хем не е Оня празник, дето не бива да се споменава дори.

А хората в това време бяха по улиците. Хиляди, маса народ. Шествията на „Безсмъртния полк“, които заляха завчера 50 страни в света, преминаха през 26 града на България, водени от падналите в неистовия огън на битките срещу фашизма. Тук минута в някое телевизионно предаване, там снимка, сгъчкана някъде по вестникарските страници вчера – това отразиха присъдружните медии. Защото техните господари искат хората да знаят не това, което е станало, а това, което те искат да е станало. Защото ги е страх от пробуждащия се порив на човечеството „ведно да се бият живи и умрели“ – за паметта си, за истината на 27 милиона загинали руснаци и срещу военния ботуш днес, разорал земята навсякъде по света. 50-те звезди на канта му не го превръщат в бял гълъб.

В течение на три дни преди празника ястребите от НАТО сугестираха света със „заплахата от агресивна Русия“ и стигнаха до абсурда да плашат Варшава с ядрен удар от Москва, а придружаващите ги врабци Плевнелиев и Ненчев се кокошинеха, че България винаги предано ще пощи и лъска перата на Алианса. В това време кръвожадна Русия… свиреше Бах и Прокофиев с един от знаменитите си оркестри насред руините на древна Палмира, която преди това руските солдати прочистиха метър по метър от мините. Два свята. Ястребите нямат сетива за песента на славея.

В смъртта няма лицемерие и лъжа. Когато тръгне заедно с живота, стават Сила. От това ги е страх политическите лакеи, криещи се зад Деня на Европа.

Автор: Велиана Христова, в. „Дума“