Да се върнем към нашите овни

Да се върнем към нашите овни

Публикувано от:

Нарочно правим опит да преведем от руски, при това тромаво-буквално, старата руска поговорка „вернемся к нашим баранам“, което е по-правилно да прозвучи: „по-добре е да обърнем внимание на нашите си работи и проблеми“. В случая, посредством неправилния превод на заглавието се търси и един друг, иносказателен  смисъл-оценка на действията на нашите политици в оста на събитията изток-запад.

“Не вземаме мерки, за да се измъкнем от проекта” Южен поток. Напротив, ние заявяваме готовността си за размера на евентуалните ни инвестиции в проекта“, това са думите на външният министър на Италия, Паоло Джентилони. Италия е страна, която отдавна и резултатно сътрудничи с България в редица съвместни икономически начинания. Като цяло, много страни в ЕС в момента се застъпват за Русия и за вдигане на наложените санкции. “Ние знаем, че в ЕС съществуват различни гледни точки, заяви Лавров наскоро. На този етап, когато около половината от страните-членки вече започват все по- агресивно да искат отмяна на санкциите е  показателно, че когато нещо се приема в ЕС на базата на колективно  решение, отговорността, която идва  по-късно, също трябва да бъде колективна, а това е отговорност на политиците пред собствените си народи и национални интереси. Приоритетите на Русия са съвсем ясни. Според Лавров, тя не отказва диалог с европейските страни, но това може да се възобнови само въз основа на равенството. “Ако Европейският съюз реши, че липсата на нормален диалог по секторните въпроси – енергетиката, селското стопанство и в други области , не е наред, няма да спорим, а ще се договаряме. Но ако ЕС иска да запази своите санкции и да ни убеди да се направят някои изключения от нашите мерки за защита на нашите земеделски производители, особено от гледна точка на своето собствено  кредитиране от руски банки,  ние футболен мач само с една врата няма да играем“, каза той.

Москва ще осигури необходимата подкрепа на своите фирми в Украйна, където те са изправени пред сериозни проблеми. “Ние на държавно ниво ще осигури пълна подкрепа на руските компании в Украйна, както в която и да е друга страна. Но специално в Украйна, те  сега са изправени пред много трудна ситуация”, каза ръководителят на руското външно министерство.

И нима някой  е  очаквал, че Русия ще  предаде своите? Да предаваш своите граждани, предприемачите, контрагентите, съюзниците  е не само неморално, това е безперспективно… Това е неразумно и безсмислено.

А какво прави България? Май отплаваме с пълна пара към Киевския фарватер …то не бе бази, то не бе съвместни учения на територията на Украйна. Къде точно? Може би край Донецк и Луганск? И кому е нужно това, можем да си отговорим веднага- не нам! Нима бихме подкрепили документ, съдържащ призив към Организацията на обединените нации относно необходимостта от процедурата за изключване на Русия от организацията, както и искане към парламентите на света, за  предоставяне военна и техническа помощ на Украйна?

Върховната Рада на Украйна реши да обяви Руската Федерация за”агресор“, но май идва времето  на реалистичните европейски лидери. И то независимо от конкретните партийни програми. Във Франция всички водещи политици  се състезават в реализъм спрямо Русия. Тя е в крак с Италия по контакти с Москва и не само на ниво министър на външните работи, а и по-високи. Президентът Франсоа Оланд, се срещна с руския президент Владимир Путин във Внуково, потвърди значението на диалога в т.н. “Нормандски формат”. По-активна в работата си с руския държавен лидер е дясната  Марин Льо Пен (наследствен “сребърен медалист” в  президентските състезания). Наскоро мадам свърза името на  Путин като защитник на християнското наследство на европейската цивилизация, освен това назова своя  съперник, Оланд “американски пудел”.

Отишла е  твърде далеч. Оланд има достатъчно общи гледни точки и споразумения с Путин. И обикновено се  позиционира като “гълъб” в отношенията с Москва.

Това е напълно разбираемо, подобни позиции имат и лидерите на Чехия и Гърция, Австрия, Унгария, Индия …, може да се каже, почти навсякъде….Без България, ние пак сме по-католици и от папата и нашите политици смело анатемосват Москва от ниската си трибуна.

С какво са опасни  нашите крайности?

Например, в същата черна серия на „Южен поток“ сега поставихме модернизацията на руските МиГ-29.

Министърът на отбраната Николай Ненчев в интервю  за БНТ1  разгледа варианта за ремонт на МиГ-29 в полския завод в Бидгошч. Това уж е по-добре, отколкото да се ремонтира в Русия, а и Полша е страна-членка на НАТО. Той  припомни, че настоящият договор за поддръжка на въздухоплавателни средства МиГ-29, който е подписан с руските компании изтича през септември 2015. Ние  планираме да закупим нови многоцелеви изтребители и да заменим руските самолети. Обаче, според наличната информация,  страната ни не  може да осигури достатъчно финансиране.

Разбира се, че поляците имат опит от развитието на руските проекти: същото WZL-2 в Бидгошч работи, за да се гарантира експлоатацията на МиГ-29  от полските ВВС. Но наскоро завършилата програма на модернизация на завода не придоби необходимата сертификация за този тип въздухоплавателни средстви и те си „почиват“, разположени в авиобазата Мазовецки, в Минск. (Предполагам, създателите на  МиГ: Микоян  и  Гуревич се преобръщат в гроба от полските “грижи” към България).

И защо Полша, а не Чешката република, която има същия опит, сертифицирана от Русия,  с която доскоро нашето технологично сътрудничество бе безпогрешно. Защо сегментът от нашата защита е задължение на Варшава?

И защо никой не послуша експертите? Нашия космонавт Александър Александров изнесе факти за румънския лош опит за подмяна на МиГ 29 с фантоми втора ръка, внесени от Португалия. Освен че дадоха повече, отколкото за нов МиГ, освен че разбраха  впоследствие за наложителен скъп ремонт на всеки самолет, сега тези самолети не летят заради допълнително налагащо се обучение на пилоти на баснословни цени.

На брашното евтини, на триците скъпи, но иначе верни съюзници, нищо че сме голи и боси, важно е да припяваме на „хубавката“ Джен Псаки. Или ако се ръководим от заглавието на статията- да блеем в хор.

 

Автор: Марин Тенев 

гр. София