Пари в Гърция почти не останаха, а поредният транш на кредита се бави. Защо Меркел и колегите й допускат сближаване на гръцките власти с руските, когато с неголеми финансови отстъпки за Гърция биха осигурили пълната лоялност на нейното правителство?
Гърция неочаквано се оказа на ръба на катастрофата. Страната е застрашена от технически дефолт, а виновни за това не са нейните министри. Правителството на партията СИРИЗА и „Независими гърци“ беше готово да отиде на сделка с Брюксел. И отиде. Подписа всичко. Изрази готовност /въпреки предизборните обещания на „радикално левите“ от СИРИЗА/ да продължи политиката на „строги икономии“, както изискват МВФ, ЕЦБ и ЕС. Само че Ангела Меркел и другите лидери в Европа не искат да предоставят на Гърция „помощ“, т.е. да дават пари назаем.
Поради което гръцките представители молят за парична помощ Москва. По-рано те не се осмеляваха да искат отмяна на европейските санкции срещу Русия, а само подчертаваха техния несправедлив характер и отказваха да одобрят нови санкции.
Внимателността на гръцкото правителство беше предизвикана от желанието за оставане в еврозоната и ЕС, да бъде запазен – не опростен, дългът и да извършва плащания по него. Всичко това СИРИЗА наричаше витиевато политика на надеждата, помнейки, че през 2012 г. избирателите гласуваха за десните партии с надеждата да се избегне влошаване на ситуацията.
Нищо не се получи. Положението в гръцката икономика в периода 2012-2015 г. непрекъснато се влошаваше, а социалната криза се засили. Изтощеният от кризата народ избра СИРИЗА, която подложи на рязка критика политиката, довела страната до предел, но беше умна да не е радикална.
Радикали се оказаха фрау Меркел и компанията от еврочиновници. Те, с поощряваща усмивка, приеха уверенията на Алексис Ципрас и неговите колеги, че тяхното правителство /ако такова бъде сформирано/ няма да прескочи дълговете., задълженията и изискванията на структурите на ЕС.
И всичко това беше направено веднага, след като СИРИЗА дойде на власт. Само че партньорите проявиха неотстъпчивост. Беше им безразлично, че новото гръцко правителство има широката поддръжка на народа. Те виждаха слаби места и оказваха натиск.
Сега положението на Гърция не е за завиждане. Пари в Гърция почти не останаха, а поредният транш на кредита се бави. Управниците на страната заплашват, че на 9 април може да обявят неплатежоспособност, т.е. в деня, определен за плащане на МВФ на 450 млн. долара. Появи се и информация, че Елада ще се върне към драхмата. Тя ще върви в оборот заедно с европейската валута. Гръцките министри говорят за своята неумишлена готовност за неплатежоспособност. Намекват, че биха искали да видят от ЕС истински диалог, а не шантаж и презрение от страна на развития Север.
Не е изключено възникналото напрежение да е необходимо на финансовите кръгове в ЕС за дресировка на гръцките власти. Този номер е проиграван и по-рано, година след година, карайки светът да изтръпва в очакване на гръцкия дефолт. Но след изявленията на Меркел се създава усещане на обезумяване.
Какво би станало ако Германия е решила „да почисти“ Европа от различни слаби играчи или да даде урок на Юга? Какво ако финансовите кръгове в ЕС не разбират, че в случай на дефолт на Гърция ще последва втора вълна на кризата в други части на ЕС? Елитът на ЕС знае, че новата драхма ще направи трудещите се гърци такива просяци, каквито сега са гражданите на Украйна.
Защо Меркел и съмишленици допускат сближаването на гръцките власти с Русия, когато неголеми финансови отстъпки към Гърция биха осигурили пълна лоялност на правителството й? Може би те са уверени, че страната ни няма да може да предложи на гръцките партньори нищо друго, освен пари в замяна на съмнителна дружба и поддръжка в ЕС?
Може би те не смятат за невъзможно очистването на вътрешния си пазар от испанската и италианската контрабанда с цел допускане на легални стоки от приятелска Елада? Защо така жестоко унижават новото гръцко правителство пред очите на умореното от кризата население?
Още през януари Меркел заяви, че е съгласна с излизането на Гърция от еврозоната. Това изявление много неща обяснява днес. Германия и чиновниците от ЕС са убедени, че Гърция няма да избяга далеко, дори и ако Русия направи щедро предложение за сътрудничество. Европейските елити знаят, че гръцкият елит финансово се е сраснал с банките на Севера. Поради което финансовата помощ на Москва ще спести малко пари на ЕЦБ, но нищо няма да се промени. На повече не разчитат и самите гръцки власти. Те даже и при дефолт ще се постараят да причинят най-малките загуби за Севера.
Впрочем никакъв дефолт не може да има. А пък връщането на драхмата може да стане предмет на преговори в рамките на ЕС. Излизането от еврозоната може да бъде оформено като временна мярка /че то има ли нещо постоянно/.
Ако елитите на ЕС са взели решение за понижаване статута на Гърция в съюза, то това решение ще се прилага. Това ще стане възможно, ако се отчете един детайл – падане на курса на еврото. За ЕС като неолиберален проект остават два варианта: по-нататъшна девалвация на еврото или борба за опазване на високия курс /важен за финансистите на Севера/, което изисква ограничаване на емитирането, т.е. стесняване на еврозоната.
Към реализирането на първия сценарий косвено се стреми Гърция. Тя иска ЕЦБ да изкупи дълговите й книжа. Парите за това, естествено, трябва да се емитират. ЕС не разполага с много голям резерв. Подобно желание има и в други страни от еврозоната, стоящи на опашка за дефолт след Атина. Но ФРГ не иска да прави отстъпки на всеки, а ако реши да направи отстъпки на Гърция, това значи след нея да бъдат направени подобни отстъпки и на други измамници от еврозоната.
Всичко това създава съвсем не проста ситуация в ЕС. Елада е само първата проява на кризата на Съюза и неговия модел за стабилизиране на финансовата система. Само че именно Гърция може да изиграе ролята на детонатор за разрушаването на ЕС. Може би за това е още рано да се говори, а, може би, е съвсем навреме. Яснота ще настъпи в близките дни. /БГНЕС
–––-
Василий Колташов, „Взгляд“.
Москва / Русия