Грузия, православието и САЩ

Автор:  Николай Малинов

На 20 юни председателят на Международната асамблея на православието Сергей Гаврилов, депутат в руската Дума, открива заседанието на форума от мястото на председателя на грузинския парламент. Мястото е посочено от страната домакин, от грузинците. Това е израз на уважителното отношение, което имат към православието държавите, чиито депутати образуват Асамблеята. Става дума за парламентарен диалог на 25 държави. А поведението на Гаврилов е в рамките на утвърдената традиция.

Този факт обаче се интерпретира като намеса на Русия във вътрешните работи на Грузия. Разбира се, никой не пита  дали предишният председател – грък, се е намесвал в нечии вътрешни работи, сядайки в шефските кресла в парламентите на предишните държави домакини?

Като вземат повод от своята преднамерена и нелогична интерпретация, събралите се пред парламента грузинци, ръководени от опозицията, се опитват с насилие да влязат в парламента, искайки оставките на грузински ръководители. Демонстрантите издигат плакати „Русия – агресор“, „Русия – окупатор“. А журналистическите камери са разположени около множеството преди сблъсъка с полицията, което ясно говори за „организирана спонтанност“. В сблъсъка със силите на реда според грузинските власти са задържани 305 човека, 240 са пострадали, от тях над 80 полицаи и 31 журналисти.

Всичко, което се случи, е ясна демонстрация срещу православието и парламентарния диалог. А парламентаризмът днес е една от малкото площадки, на които народите могат да търсят мир и сътрудничество.

Защо за поредния удар срещу Русия беше използвана Междупарламентарната асамблея на православието?

САЩ подчиняват близките в миналото до Русия народи със стратегии, които имат много общи елементи. Особено когато тези народи са православни.

В Грузия това започна по времето на първия президент на страната – Звияд Хамсахурдия, с налагането на силни националистически нагласи. Продължи при бившия президент Михаил Саакашвили с ясната геополитическа ориентация към САЩ и задължителния в случая стремеж към членство в НАТО. Сега идва ред на удара срещу православието – останалата общо взето единствена солидна връзка между Грузия и Русия. Всичко друго в либералното обезобразяване на Грузия е съпътстващо – гей паради и всякакви други възможни удари срещу традиционните ценности. Задължителен елемент е реформата на църквата (1).

Забелязахте ли, че на демонстрациите пред грузинския парламент антируските плакати бяха написани главно на английски? Защо? Защо не на грузински или на руски? Когато човек избира на какъв език да пише, той мисли на кого иска да каже нещо. Грузинските протестиращи на грузинците ли говореха? Или искаха да кажат нещо на руснаците? Не, разбира се. Английските текстове бяха предназначени за CNN, за американците. „Господарите на света“ трябваше да получат уверения, че активната част от грузинското гражданско общество мрази Русия и най обича Пътя, който ѝ сочат САЩ.

Та стана дума за православието. Може би това е последният бастион срещу евроатлантическото абсорбиране. Последният бастион, който брани авторитета, влиянието и духовната сила на Русия пред украинци, грузинци, молдовци, беларуси, арменци, българи… Ударът срещу Междупарламентарната асамблея на православието е добре премислен и разработен.

 

(1) Вж Валерий Коровин, „В Грузии начался очередной этап силового отрыва от России“, https://izborsk-club.ru