Изявлението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, според което федерацията укрепва военните си бази в Таджикистан и Киргизстан заради активни терористични действия на базирани в Афганистан бойци, навява доста тежки размисли. Най-вероятно Русия не се презастрахова, а разполага с достоверни данни, че терористите се канят да пробият границите на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) откъм Таджикистан, да стигнат до киргизстанската граница, а после „плавно“ да обкръжат и Южна Русия, пише руската агенция Росбалт, цитирана от БТА.
Тежкото положение по афганистанско-таджикистанската граница бе очевидно и преди съобщението на Шойгу, тъй като неотдавна в 201-а руска военна база в Таджикистан бе предислоциран един дивизион 220-милиметрови реактивни системи за залпов огън „Ураган“. Тази база е сред най-големите военни обекти на Русия в чужбина. Личният състав – близо 7500 души, е разположен в Душанбе и Курган-Тюбе. „Ураган“ поразява цели в обсег до 35 км, и то при сложен планински релеф. Освен това в базата бяха прехвърлени оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“, използвани в антитерористично учение досами таджикистанско-афганистанската граница. Явно не става дума за планови маневри – те бяха твърде мащабни и по брой на участниците (4500 души), и по количество и „асортимент“ на военната техника (300 единици). Имаше авиация, включително хеликоптери „Терминатор“ и бомбардировачи Ту-22М3, имаше танкове, да не забравяме за споменатите вече „Урагани“ и „Искандери-М“, и т. н. Учението бе наблюдавано от представители на ОДКС, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), ОССЕ и Китай. Изобщо през май противникът неведнъж – с преднамерено подчертана демонстрация на военни възможности – бе предупреден да не прави опити за дестабилизация на обстановката по границата. Предупреждението обаче май не е подействало, щом Шойгу заяви открито, че се подсилват руските бази в две държави от Централна Азия. Основно ще се акцентира най-вероятно върху военните обекти в Таджикистан, чиято граница с Афганистан е дълга почти 1300 километра. Сиреч опитат ли се терористични организации да нахлуят в Централна Азия, основният удар ще бъде насочен срещу Таджикистан, чиято армия е крайно слаба. И ако бандитите си проправят път до Киргизстан, той също не би успял да отрази удара без помощ от Русия и (или) ОДКС.
В Киргизстан са разположени четири руски военни обекта: авиобазата в Кант, военноморската изпитателна база в Каракол, свързочният възел в долината Чалдовар и автономно-сеизмичният пункт в град Майлуу-Суу. Силите никак не са малки, но и противникът е сериозен: по данни от различни източници забранената в Русия групировка „Ислямска държава“ преговаря с други за обединяване, което умножава заплахите за страните от Близкия изток, Централна Азия и за Южна Русия.
В тези региони и в земите от постсъветското пространство са формирани вече нелегални клетки, очакващи „своя час“. Той може да бъде приближен от социални вълнения – на фона им бунтовниците по-лесно ще излязат от нелегалност и ще започнат дейност. Шойгу впрочем предупреди, че войските са развили вече практически умения за огнево поразяване и унищожаване на бандитски формирования. Положението е сериозно.
В Афганистан само джихадистите от ИД по различни оценки са от 3000 до 4000 души. С оглед данните, че се стремят към сливане с други „сродни“ организации, които също разполагат с „клетки“ в постсъветските държави – особено в централноазиатския регион и Русия, подемът на радикалния ислямизъм е реална заплаха, включително за властта на днешните лидери на уязвимите страни.
Както е известно, Русия не съчувства на „цветните“ преврати, също като ръководствата на държавите от ОДКС. Не ги обича и Китай. Това изглежда ще е допълнителен стимул за максимални усилия с цел предотвратяване на терористична дейност в Централна Азия. Какво да правим обаче с Туркменистан и Узбекистан, които се позиционират като неутрални държави? Те не членуват в ОДКС и ШОС, но имат „късмета“ да граничат с Афганистан – в първия случай общата граница е 744, във втория – 137 километра. Туркменистанските въоръжени сили са хилави до немай-къде и няма как да защитят страната. А според медиите по границата с Туркменистан са събрани от 2000 до 3000 бойци, положили клетва пред ИД. Проврат ли се през дупките в афганистанско-туркменистанската граница, бандитите могат като нищо да стигнат до западните райони на Казахстан, оттам на територията на Русия и по-нататък – къде ли не.
Какъв е изходът? Изглежда, щом ножът все пак опре до кокала, Ашхабад „ще забрави“ за своя „постоянен неутралитет“, който му пречи да участва в съвместни военни действия с други страни и организации, и ще се примоли за подслон под чадъра за сигурност на Русия, ОДКС, а по възможност и на ШОС.
Ще отбележим, че Шанхайската организация е крайно заинтересована терористите да не плъзнат навсякъде – почти всички нейни членки граничат с Афганистан. С Узбекистан нещата са по-лесни. Дори армията му да не е в състояние, адекватно на заплахите, то поне не е дотам потискащо, както в Туркменистан – Ташкент харчи за отбрана доста солидни суми. По границата на Узбекистан с Афганистан е изградена разделителна бариера и я контролират узбекистански военни. Впрочем и там има слабо място – мостът Хайратон през р. Амударя. Уместно е да припомним тук, че Узбекистан малко се отклони от изолационистката си политика, щом президент стана Шавкат Мирзийоев, който пристигна през април на първо държавно посещение в Русия. И после нарече „безпрецедентни“ резултатите от своите преговори в Кремъл. Не става дума за договорените тогава най-разнообразни проекти на стойност над 15 милиарда долара – по-важно е, че по повод визитата Държавната дума ратифицира договор за военно сътрудничество с Узбекистан. Официално актът предвижда „благоприятен режим“ за взаимодействие по линия на отбранително-промишления комплекс и продажби на руски оръжия и военна техника за Узбекистан на същата цена, каквато плаща и армията на Русия. Москва естествено далеч не мисли за благотворителност – първо-напърво, тя разширява своя пазар за износ на оръжия и създава работни места на руска земя. Но главното е, че укрепва отбранителната способност на узбекистанската армия в интерес на собствената си сигурност, ако я застраши дестабилизация, идеща от Афганистан. С една дума, Москва успява някой път да удари с един куршум няколко заека – „сръчност“, усвоена бързо и от Мирзийоев. По време на посещението му в Русия, съпроводено впрочем с най-пищни церемонии, страните твърде предвидливо и навременно се разбраха да водят съвместна борба с тероризма. Узбекистанският президент увери руския си колега, че страната му всякак ще подкрепя Русия по всички въпроси, засягащи Афганистан. Ясно е защо: при все че Узбекистан е „неутрална“ страна, няма начин да мине без Русия и без подкрепа от съседките си в региона. И ако дойде черен ден, нищо чудно Узбекистан пак да влезе в ОДКС, която вече два пъти е напускал.
Източник Новини.бг