Гилoтина за  „Бялата роза“

Гилoтина за „Бялата роза“

Публикувано от:

Началото на годината бе белязана от историческа сензация: намерена е гилотината, с която по време на Втората световна война в Германия са били екзекутирани повече от 2800 души. В това число участниците в студентското антифашистко движение „Бяла роза“. Един от лидерите на тази група на съпротивата на територията на Третия райх е бил роденият в Оренбург Александър Шморел. През юли 1943 година той е бил гилотиниран. А през 2012година Руската Православна Църква го канонизира за Руски Новомъченик.

Специалният кореспондент на в. „Култура“ е интервюирала в Бавария роднините на свети Александър Мюнхенски.

„Бяла роза“ е създадена през юни 1942 година от студенти-медици от Мюнхенския Университет- Александър Шморел, Ханс и Софи Шол  и    Кристоф Пробст. Тя е действала до февруари 1943година. ..Участниците в „Бяла роза“ разчитали преди всичко на интелигенцията….В първата листовка (те били всичко шест) изразявали това, което мислели за управляващия режим и войната, водена от фюрера.

IMG_5038

…Нелегалната им дейност се прекъсвала само по време на полевата им практика като бъдещи лекари на Източния фронт – в Смоленска област. Младежите успявали да контактуват с местното население, да посещават храма, да четат Достоевски. ..Засилила се и любовта им към Русия, която Александър Шморел успял да посее в сърцата на своите другари.

Русският немец

_IMG_5052

Странно и чуждо ми изглежда всичко тук, сега, след като съм бил в Русия. Никога повече няма да мога да свикна с местния европейски „култивиран“ живот, никога! По цели дни мисля само за вас и за Русия…, защото моята душа, моето сърце, моите мисли – всичко остана в Родината. Тук аз живея изцяло напълно в руска среда: самовар и руски чай, балалайка, руски книги и икони. Даже дрехите ми са руски- рубашка, моите руски ботуши – с една дума, всичко е руско. Моите познати са руснаци. Но засега трябва да остана в Германия…“

Това е било неговото първо и последно пътуване в Родината. Син на немец и рускиня той напуска Русия с родителите си, когато е бил на 4 години. Трагичните събития в Русия и преследването на немците принудили семейството да бяга от страната през 1921 година… Руската култура е била за тях на първо място. Всички са говорили на руски…

Провал и предателство

1943 год… Битката при Сталинград… Борбата започва да приема най-различни форми… Петата листовка е „Възвание към всички немци!“…  «Долу Хитлер!», «Свобода!» … Последната, шестата листовка, антифашистите съчинили заедно с преподавателя си — професор в Мюнхенския университет Курт Хубер… Гестапо е в ярост…

На 18 февруари 1943 година Ханс и Софи Шол са задържани от полицията при опит да разпространяват листовки в Университета… Разбирайки за провала, Шморел решава да бяга. Николай Гамасаспян, български гражданин, му дава своя паспорт… В това време гестапо обявява Шморел за издирване. Най-големият местен вестник излиза с портрет на Александър и заглавие “Възнаграждение 1000 марки за залавяне на престъпника”… След неуспешни опити за бягство, на 24 февруари Шморел се връща в Мюнхен. Спускайки се в скривалището при обявяване на въздушна тревога, той вижда своята позната Ана-Луиза… Тя започва да обсъжда с жените наоколо как да постъпи с „престъпника“…

Кристоф Пробст-на 23 години, Ханс Шол= на 24 години, Софи Шол – на 21 години… Тримата студенти, участници в движението «Бяла роза», четири дни след ареста на 22 февруари 1943 година били обезглавени. Александър чакал своята участ четири и половина месеца…

На 19 април роднините на Александър, в отговор на ходатайството за помилване, получили категорично „не“ от Химлер:

«…Недостойното деяние на Александър Шморел, което без всякакво съмнение, в голяма степен, е обусловено от присъствието в него на руска кръв, заслужава справедливо наказание…». 

Били арестувани родителите и братът Ерих. Попаднала зад стените на Гестапо и сестрата Наташа. Лежал в затвора и Николай Гамасаспян… Няколко часа преди екзекуцията Александър се изповядал при православен свещеник…

Мои мили татко и мама!

Нищо не може да се направи. Днес по Божията воля ми е съдено да завърша земния си път…

Ваш Шурик.

С мен е проф. Хубер, от който ви предавам сърдечен привет!“

В 17:20 часа военният прокурор на Мюнхен телеграфирал в Берлин : «мероприятието е проведено днес без никакви произшествия“… На следващия ден Александър е погребан в гробището Ам Перлахер Форст…

IMG_5252

Татяна УЛАНОВА, Мюнхен

http://portal-kultura.ru/articles/history/28463-gilotina-dlya-svyatogo/