Поп Георги Полуганов е имал привилегията да посрещне в селото и да благослови лично Главнокомандващия на Действащата руска армия на Балканския полуостров княз Николай Николаевич и част от генералите от Главната квартира.
Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 г. (ст. ст.) в Поликраище. През 1844 г. Георги Полуганов е ръкоположен за свещеник от търновския гръцки владика Неофит Византиос в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище. От деня на приемане на духовния сан през 1844 г. до кончината си на 25 октомври 1888 г. (ст. ст.) в продължение на 44 години свещеник Георги Полуганов извършва богослуженията в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище само на български (черковен български – църковнославянски) език. В службите използва български книги на църковнославянски и новобългарски (преведени от църковнославянски), издавани в Турция и Сърбия, на които той е спомоществовател или с които се снабдява от Цариград, Русе и Белград. Служи си и с руски книги на църковнославянски, които изписва от Русия. Непрекъснато чете, разширява своя кръгозор и се самообразова. Ревностно бди за православната вяра, християнския морал и за съхраняване на българското име в своята енория и в селото. Свещеник Георги Полуганов организира и ръководи тържественото посрещане в Поликраище на първия великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия – Иларион Макариополски.
Повече от 30 години той работи без възнаграждение на труда си като учител с ясното съзнание, че върши нещо изключително важно, което не може да се измери с пари.
Забележителен факт е, че започвайки от преди 1850 г., около 30 години в църквата свещеник Георги Полуганов моли Бога за спасението на двама руски императори: Николай I и Александър II, за здравето на руското императорско семейство, за руското христолюбиво войнство и за Освобождението на България с руска помощ. Запазен е руският миней, съдържащ молитвите, които е отправял.
Свещеник Георги Полуганов е организатор и главно действащо лице в най-величавото обществено-политическо събитие в цялата история на Поликраище – посрещането на руските освободителни войски, станало на 24 юни 1877 г. (ст.ст.). Той е начело на грандиозно шествие на цялото население. В най-празничното облекло, с кръстове и хоругви, с цветя и погачи с хляб и сол, руските освободители са срещнати при река Росица, която тече на няколко километра на север. Тук свещеник Георги Полуганов отслужва тържествен благодарствен молебен за Освобождението. Той провъзгласява многолетие за Царя Освободител – Руския император Александър II, за наследника на престола, за Главнокомандващия на Действащата руска армия – Великия княз Николай Николаевич и за цялото руско войнство. Благославя освободителите, бойното знаме, прекръства ги и ги поръсва със светена вода. Офицерите и нисшите чинове минават край него, целуват кръста и ръката му, и получават благословията му.
На 29 юни (ст.ст.) 1877 г. свещеник Георги Полуганов организира и второто по значимост събитие, свързано с Освобождението – посрещането в Поликраище на Главнокомандващия – великият княз Николай Николаевич и на Главната квартира на Главнокомандващия. Той отново отслужва тържествен благодарствен молебен. Завършва го с молитва за здравето на Императора, на Главнокомандващия и на руската войска. След молебена поръсва със светена вода княз Николай Николаевич и присъстващите генерали, офицери и войници и ги благославя. Главнокомандващият се прекръства и целува кръста и ръката на свещеник Георги Полуганов и получава лично от него благословията му. Същото правят и офицерите от Главната квартира на Главнокомандващия на Действащата армия. След молебена свещеник Георги Полуганов получава от Главнокомандващия – великия княз Николай Николаевич – специално изработен поднос като подарък.
Гръмва военната музика. Строят се разпуска и освободени и освободители се смесват. Започва всенародно веселие. По раменете на казаците се премятат кърпи като на сватбари. Дава им се хляб и каквото „Дал Бог“. Хиляди гърла викат „Ура!“. Конете се окичват с китки цветя. Всички се прегръщат и се целуват. Това е най-великото събитие в живота на свещеник Георги Полуганов и неговата най-голяма обществена изява. Свещеник Георги Полуганов кани цялото командване в дома си.
Полковник Чернозубов заедно с висшите офицери гостуват и нощуват в къщата на свещеник Георги Полуганов. На другия ден бригадата участва в завземането на Търново. Впоследствие, през август, когато Предният отряд на генерал Гурко се връща обратно на север от Балкана след жестоките битки, Чернозубов, вече генерал-майор, полковниците Курнаков и Краснов и още много други висши офицери през целия месец многократно са гости на свещеник Георги Полуганов и съпругата му презвитера Гергина Полуганова в къщата им, а казаците – в домовете на поликрайщани.
По време на руско-турската война поп Георги Полуганов подпомага с всички възможни средства руските войски като съдейства населението да ги снабдява с храни и фураж за конете. През 1877 г. той взема участие в опелото на руските военни лекари – братя Громови и на милосърдната сестра Мизерницкая, които са погребани в двора на църквата „Св. Марина” в Поликраище.
Източници:
https://bulgarianhistory.org/georgi-poluganov/
https://darik.bg/144g-ot-osvobozdenieto-na-polikraiste-ot-osmansko-robstvo
Остави коментар