Гербовете на България

Гербовете на България

Публикувано от:

Вместо конска опашка в гербовете на почти всички български градове днес гордо се вее и надига цар Лъв, винаги на фона на щит.

Няма данни подобен звяр да е живял у нас. Но как се стигна до днешните ни гербове, пълни с лъвове? Отговорът е назад в историята.

Лъвът присъства във византийската хералдика като символ на власт. Ханските – и по-късно царските ни хералдически символи – се базират върху идеята за господството “над българи и ромеи”, което включва и приобщаването на символите на победените. По-късно се появява и орелът – като родов знак на цар Иван-Александър.

“А защо не погледнем и към Мадарския конник? Там е изобразен Хан Тервел, който пронизва лъв с копието си. Приемам тезата, че това е

византийски символ за власт, надмощие и сила

потвърди за “Стандарт” шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.

В актуалния си стилизиран вид лъвът като символ на свободата, благородството и битката до край заема място в гербовете на родните градове през Възраждането – тогава, когато България започва да се събужда за нов живот.

Христо Дерменджиев, най-големият български хералдик, пише, че първият ни герб е от ХIV век. “Той е от времето на цар Иван Шишман – с трите лъва, които са неговият владетелски символ. Гербът на нашата държава продължава да съществува през всичките векове на турско владичество”.

Хералдиката, науката за гербовете, се заражда вероятно през ХI-ХII век, когато към кралските дворове се назначават церемониалмайстори – херолди. Те се занимават с произхода, създаването и ползването на гербовете и други символични знаци.

Във време на всеобща неграмотност личният печат е имал значението на идентификация на съответния човек в тогавашния социален живот. С лични гербове се идентифицират и тамплиерите. Но това с орлите и лъвовете не важи за Изтока. Нито в герба на Япония, нито на Китай, има от царете на джунглата.

Да се върнем на конската опашка – тя е нито знаме, нито герб, а част от древни ирански предания, събрани от Заратустра в VII в. пр. Хр. Използването й е свързано с почитта към божеството конник.

Знамето има две функции, символна и чисто военна – да събира бойците на определено място в боя, но и да им указва посоката. Вдигната високо горе, конската опашка е била и като ориентир за посоката на вятъра. При атака конницата на българите винаги е гледала да бъде именно със стихията, а противникът да бъде изтикан.

Има обаче много интересни детайли, които винаги вървят с гербовете – това са техните девизи.

– “Non Nobis, Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam!” – “Не нам Господи, а на Твоето име дай слава!” – на Ордена на Тамплиерите.

– “Съ нами Богъ” – на Руската империя.

– “Dieu protege la France” – “Боже, пази Франция” – на кралство Франция.

– “Viribus unitis” – “С общи сили” – на Австро-Унгария.

– “L’union fait la force” “Обединението прави силата” – девиз на Белгия. Оттук идва и този на българския парламент, който обаче е променян два пъти..

Comments are closed.