Интервю на в. 24 часа с Георги Първанов, Президент на Република България в периода 2002 – 2012 г.
– Г-н Първанов, темата “Южен поток” продължава да е актуална, газът е в центъра на разговорите на премиера Бойко Борисов с канцлера Ангела Меркел. Може ли тя да стане камъчето, което да обърне колата на коалицията и АБВ да се оттегли?
– Този проблем не произтича от състава на коалицията. За провала на българския “Южен поток” вина носят 6 правителства, най-малко сегашното. От тройната коалиция, която забави и не направи необратим този и проекта “Белене”, през предишното правителство на ГЕРБ, и особено кабинета “Орешарски”, който дори формално затвори работата по “Южен поток”.
Въпросът обаче не е само и не толкова в “Южен поток”. Серията от изявления на руски държавници от последните дни по адрес на България показва срив на доверието. Такъв срив между двете страни не се помни. Дори по времето на Костов беше малко по-поносимо.
– Съветвали ли сте с Борисов за това, че не трябва да загърбва Русия, за да се хареса на ЕС?
– Не. Още през 2009 г., преди Борисов формално да бъде избран за премиер, имахме разговор за съдбата на двата енергийни проекта и на междусистемните връзки. Предоставил съм му цялата информация и всички възможни контакти, защото, когато става въпрос за национален интерес, трябва да сме единни.
Продължавам да твърдя, че България печели от това, че би имала и големи енергийни проекти с руско участие, и американски военни полигони. Т.е. да съчетава и балансира добре интереса, а не просто да си заравя главата в пясъка и да позволява
глобалният интерес да ни заобикаля
– 5 г. след този ви разговор с Борисов е ясно, че нито един от проектите от наречения от вас Голям шлем в енергетиката няма да се осъществи. Защо се стигна дотук?
– Остана една малка надежда. Най-работещото предложение е да имаме 2 в 1 – “Южен поток”, стъпвайки на територията на Турция, да продължи по трасето на “Набуко”, което е разработено. И тук е голямата вина на европейските институции, които с лека ръка се отказаха от “Набуко” и преместиха трасето по на юг, в рамките на трансадриатическия газопровод. Сега всичко онова, което виждам в Брюксел и около европейските институции, е просто една имитация. Там
не забелязвам сериозна загриженост за България
и за другите малки страни от трасето на “Южен поток”, които са големите губещи. Трябва да осъзнаем, че спасението е в наши ръце, и да водим външна политика и енергийна дипломация с характер. Т.е. да започнем да водим разговорите си сами, защото моделът “Стойнев” – да предоставим на европейски комисар да ни води преговорите, се провали.
– Това ли ще посъветвате Борисов? Вие чувате ли се редовно с него?
– Съветвам Борисов да продължава да води активен диалог на Запад, както прави досега успешно, но и да вдигне телефона и да си изясни отношенията с Москва. Както направиха колегите му в Австрия, Унгария, Сърбия. Само ние търсим контакта по околовръстното – министър ще кани руския посланик… Това в драматична ситуация като настоящата не е работещо.
– Вие ли сте лобистът на Русия в този кабинет?
– Аз съм лобист на България. Едва ли има сериозен човек, който да не осъзнава, че българският интерес, интересът на 8 държави от Европа изисква да се случи “Южен поток”. Обратното означава ние от страна с добри възможности за печалба и с възлово значение в енергийния сектор да станем периферия във всякакъв смисъл на думата.
– ГЕРБ не мисли така. Дори имаше театър в парламента, когато трябваше да гласува позиция по темата, чак Росица Янакиева предупреди, че може АБВ да преосмисли участието си в коалицията.
– АБВ би преосмислила участието си в управлението при натрупване на голям брой несъответствия между поетите от ГЕРБ ангажименти и реалната политика. Нямам обяснение за поведението на ГЕРБ – то е твърде противоречиво, особено в този случай. Но като цяло изявленията, които чувам и от Борисов, и от Томислав Дончев, показват осъзнаване на важността на този голям енергиен проект за България.
– Как гледате на последната идея на Борисов, която той лансира пред Меркел – да има газов хъб във Варна, от който ЕС да разпределя руския газ?
– Преди изявленията на Путин и Ердоган от Анкара тази идея можеше и да ме впечатли. Сега съм, меко казано, скептик.
Те не ни пускат в селото, а ние питаме за къщата на попа
Пред нас стои реално въпросът откъде ще се снабдяваме с газ, от какъвто нашата просперираща, надявам се, икономика ще има нужда. Тъй като ни подминава руският газ, а азербайджанският, ако изобщо стигне до Европа и не го запушат в Турция, също минава на юг от нас. А ние ще правим хъб за преразпределение… На какво? На нашите залежи?
– Според Борисов можем дори да изнасяме газ, толкова много има?
– Дай боже. Но това е по-скоро мехлем за дълбоката рана, която ни се отваря с този удар. Трябва да погледнем истината в очите, тази новина е много драматична. Тя показва тотално неглижиране на България в международен план – и от Изток, и от Запад. Уви, стоим твърде зле за разлика отпреди 10 г.
– След като не е “Южен поток”, на който толкова държите, какво може да ви накара да преосмислите участието в коалицията?
– Не бих коментирал негативен сценарий на този етап. Голяма част от предизборната ни платформа, особено в социалната проблематика, се реализира. В резултат на активната и аргументирана позиция на Калфин се случиха доста неща – коледни добавки за немалко от пенсионерите, увеличение на МРЗ въпреки съпротивата на финансовия министър.
С твърдата си позиция допринесохме за отмяна на модела “Дянков”
при възрастта за пенсиониране. Т.е. чрез Калфин и депутатите ние постигаме част от ангажиментите ни към избирателите.
– Това не води ли до обезличаването на АБВ? Как след участие в дясно управление избирателите ви ще ви припознават като лява партия?
– Има подобни закачки от “Позитано” по наш адрес, затова ще разпишем в една графа постигнатото от АБВ чрез участието ни в управлението като негов социален коректив. Нека БСП в съседна графа напише онова, което е постигнала. Засега там виждам една нула, само декларации и патетика, ретро лява политика.
Модерното ляво означава да направиш, макар и по-малко, но нещо реално
– БСП обаче остава автентичната лява партия?
– Няма равенство между опозиционност и автентичност. Знам, че трудно се прави лява политика без барикади, но вярвам, че хората ще оценят реално стореното повече, отколкото голите приказки.
– С участието си в управлението не подхранвате ли слуховете, че АБВ е проект на Борисов, че той ви е помогнал да влезете в парламента, за да сте патерица на ГЕРБ?
– Това са нелепи неща. АБВ се създаде, защото на “Позитано” нямаше диалог. И нито една идея на нашия отбор не бе приета. А когато седнахме на масата с ГЕРБ, успяхме да запишем в програмната декларация 40 наши идеи, част от които вече се реализират. Най-лесно е да стоим на последните банки и да се надвикваме с “Атака” и БСП. Но какво печелят хората от това? България има нужда от стабилност и АБВ е един от факторите на такава. И социален коректив.
– Колко ще издържи това правителство, като гледате и ситуацията в парламента, и сложните отношения и претенции на партньорите ви?
– Работим за пълен мандат. Като, разбира се, съзнаваме, че животът на кабинета зависи от реалната политика и това какво ще направим за хората. Но зависи и от тази много сложна конфигурация в парламента. От тези безкрайни скандали между част от коалиционните партньори, които в по-голямата си част са необясними за мен. Не са дебат за политика, а за постове и други теми, които не прилягат на една амбициозна коалиция. Затова АБВ стои встрани. Ако надигаме глас понякога, е заради политики.