В програмата „Руски отговор“ на телевизия „Царград“ директорът на РИСИ Леонид Решетников обяснява защо в Европа има толкова бежанци, откъде тръгват корените на Доналд Тръмп и с какво са опасни грантовете за учените.
Г-н Решетников, потресе ни последното изказване на госпожа Меркел, която не вижда връзка между миграционните потоци и терористичните атаки на територията на Германия. Може би да ѝ предпишем някакви капки?
Леонид Решетников: При нея положението е такова, че няма какво повече да каже. Цялата политика на Германия, както и на много европейски страни, беше направена така, че да създаде тази огромна диаспора от арабски бежанци. Сега, когато всичко това се провали – какво да прави, да признае, че тази политика, провеждана от нея и политиците преди нея, но най-вече от нея, е погрешна? Налага ѝ се да говори глупости, несериозни неща, налага се да се оправдава по този начин.
Тероризмът безусловно е глобален проблем. Но възниква един въпрос в конкретен план за Германия. Защо започнаха да пускат при себе си мигранти в такова количество? Защо го правят?
Л.Р.: Ако говорим от идейна гледна точка, то това е тяхната идеология – да създадат такъв свят, в който са размити границите, размити са нациите, размити са националните идеи. Ние често си мислим, че тук имат място само прагматични интереси. Да, и прагматизъм. Да, нужда от работна ръка в тази същата Германия. Това е едно. Но това е и идейна съставна. Не бива да забравяме, че страните от ЕС са със силна идеологическа догматика. За тях това, което издигнаха като свои лозунги – правата на човека, демократичното общество, новият свят, новият ред, свобода за всички, равенство, – са много сериозни неща. Те дори не разбират, че може и по друг начин.
Скоро разговарях с новия лидер на БСП в България Корнелия Нинова. Бившият шеф на същата партия, Сергей Станишев, който в момента оглавява Европейската социалистическа партия, я поканил в Брюксел на среща с депутати-социалисти. Тази жена, този нов лидер, била потресена. Не бих искал да ѝ давам оценки, но ще кажа една фраза. Тя каза „Тези хора са извън времето и пространството, идеологически те са консервирани“. Има няколко постулата. Знаете как във времената на болшевиките имаше няколко постулата, към които трябваше хората да се придържат. Ако не го правят, са ликвидирани или изхвърлени.
Маргинализираш се.
Л.Р.: Маргинализираш се. Същото е и там. Ние често забравяме за това, защото мислим постарому за Европа като за Европа от 1950-те и 1960-те години. Такива романтични са нашите представи за Европа. Европа е много догматична идейно. Европа е много твърда към проявите, които не съвпадат с тези идейни постановки. И на второ място има прагматични, материални цели.
Но те са вторични?
Л.Р.: Убеден съм, че са вторични.
А идеологията европейска ли е в строгото разбиране на тази дума? Присъща ли е на западната цивилизация? Или е привнесена отвън? Откъде се пренесе тази зараза, та немците престанаха да бъдат немци, италианците стремително престават да бъдат италианци, а за испанците и французите по-добре въобще да не говорим?
Л.Р.: Смятам, че не бива да забравяме Великата френска революция с нейните лозунги, които много приличат или са близки до днешните лозунги и цели. Също и Английската буржоазна революция, по-ранна. Разбира се, смятам, че голяма роля изиграха Съединените щати с насаждането на своята идеология. Те я създадоха едновременно със създаването на САЩ. Помните ли? Появиха се в Америка с идеята за изграждането на новия Израел…
Нямам предвид новата националност, а по библейски новия Израел. И от тази идеология те създадоха, както самите смятат, месианска държава. Съвсем друг месия – Съединените американски щати. И този нов месия много помогна на поддръжниците на тези идеи в европейските страни да разрушат всичко, за което говорите – традициите, националните особености, националните интереси, вероизповеданието, духа. Всичко това започна да се срутва с голяма сила, без помощта на тази голяма външна сила европейците нямаше да имат тези сили.
Тоест тази зараза отначало е избягала отвъд океана, а после се е върнала на тези, които са я прогонили?
Л.Р.: Да. Те там получиха територия, възможности, практически липса на врагове или опоненти… И ето, вече укрепнали, с тази месианска идея тръгнаха по целия свят. Но преди всичко се върнаха тук, откъдето тръгнаха… Но в друго качество. Не като преследвани, а като преследвачи.
Хайде да поговорим за предизборната кампания, която е в самия разгар в САЩ. Доналд Тръмп днес се срещна с агенти на ЦРУ. (Интервюто е направено на 22 август 2016 г. – бел. ред.) Това е задължителна процедура за кандидат-президентите в Щатите. Сътрудниците на ФБР са длъжни да ги въведат в час със случващото се по основните въпроси, касаещи националната сигурност. Тръмп отбеляза след срещата, че нищо ново не е чул и му било скучно. Защо се прави всичко това? Какво въобще се случва в момента в Америка? Кой е Тръмп?
Л.Р.: Това е уникално явление. То свидетелства за силна криза в Америка. Тръмп, според нас, е представител на янките. Представител на тази Америка, „едноетажната“, т.е. белите американци. Средно заможните, полу-средно-заможните или малко по-заможните. Този класически американец, който си представяхме в далечните 1950-те, 1960-те и 1970-те години. Това, че той е стигнал до позицията на кандидат за президент, е немислимо; такива хора не са стигали до тази позиция от десетилетия. Имаше един случай, в който излязоха от пределите на установеното – когато католикът, вярващият католик Джон Кенеди стана президент.
Как завърши живота си всички помним.
Л.Р.: Те просто не можаха да понесат подобно безобразие. Той изпадна от този строй на месианските американци.
Знаем, че НАТО за Америка е важен инструмент, а Тръмп говори, че няма особена нужда от такава организация?
Л.Р.: Това не са някакви гениални идеи. Но той говори като нормален човек, гражданин на своята страна, разбиращ политиката, която водеха управляващите кръгове в Америка през последните десетилетия, свързана с международните формации, корпорациите, финансовите структури, и за която често обвиняваме обикновените американци, а всъщност това са кръгове на надамериканско ниво. Тръмп говори като човек, който разбира, че Америка губи своето американско лице и се превръща или отдавна се е превърнала в страна, която си е присвоила задачата да управлява целия свят. А това на американците не им се нрави. Те не харесват това, че Америка се меси в ситуации в района на Югоизточна Азия или даже на територията на Русия. Защо се харчат такива средства? Защо се отвлича вниманието от същинските проблеми на Америка?
Правилно ли съм разбрал, че за Тръмп националните интереси са по-важни от идеологията? По-важни от либерализма, на чийто олтар в момента се хвърлят цели народи?
Л.Р.: Да. Спокойно можем да наречем Тръмп американски националист. И реалист.
Удивително е колко сложно функционира либералната система. Имат някаква уникална операционна система в главите.
Л.Р.: Това е духовното родство на тези хора. Често у нас казват – вербувани агенти. Има и такива, разбира се. Но в масовия случай това е духовно родство на черни, дяволски внушения. Те се предават много бързо. Те се усещат един друг, намират се един друг. Преди всичко това се отнася до тези, които живеят в Русия и застъпват такива позиции – те просто ненавиждат своята страна.
Г-н Решетников, има един доклад, който ми направи силно впечатление – за влиянието на западните структури върху нашите образователни организации. Избира се някакъв образователен институт или организация, който вашето дете завършва. И му се предлага грант, някакво финансиране. Но казват: „Имаме човек, той ще преподава при вас или ще чете лекции“. Така ли се случва?
Л.Р.: Разбира се. Аз бих казал, че ние понесохме съкрушително поражение в образованието. Ако погледнем хуманитарното образование, там пораженията са много сериозни. Нашият институт РИСИ има 11 центъра в страната. Когато ги създавахме през 2009-2010 г., пътувахме много по регионите, търсехме сътрудници за центъра. На какво се натъкнахме? Малко или много известен политолог или историк – вземаме резюмето му, разговаряме с него и изясняваме, че той е на грантове от западни държави, има и източни – японски, китайски. Той има десетки студенти, аспиранти, които също се хранят от тези грантове. Работейки уж по темите си, те работят за него. И това е повсеместно. Отиваш в някой град в Сибир, отдалечен от границите, и се натъкваш на същата система – грантове, грантове. Особено много в хуманитарната сфера.
Разбира се, ние не сме против и смятам, че никой не е против, ако някоя страна действително иска да направи някаква разработка и финансира тази разработка.
Текстът на интервюто на руски език на сайта http://riss.ru/smi/33246/
Източник: Руски дневник