Генерал разбулва тайни от историята

Генерал разбулва тайни от историята

Публикувано от:

На 23 февруари от 17.00 часа в Концертната зала на Централния военен клуб в София ще бъде представена новата книга на генерал Тодор Бояджиев „Тайните операции, които промениха света”. Това не е първата (вероятно няма и да е последната) книга на един от най-добрите наши специалисти по въпросите на сигурността с впечатляваща биография: завършил е радиоинженерство в МЕИ, но съдбата и желанието му да стане разузнавач, му отреждат кариера в системата на МВР. На любимата работа генерал Бояджиев посвещава 26 от общо 30-​годишния си трудов стаж. 13 години е в научно-техническото разузнаване и 13  — във външнополитическото. За тези години там е изминал цялата йерархична стълбица от разузнавач до заместник-началник на Първо главно управление на ДС. Бил е дипломат в САЩ и посланик на добра воля на американския щат Оклахома. През 1990 г. е произведен в чин генерал. Депутат е във Великото народно събрание. Става главен секретар на МВР през 1991 г., но напуска по собствено желание този пост през май 1992 г. През 1993 година генерал Бояджиев създава обществената асоциация „Български евроатлантически разузнавателен форум”.

Богатата му биография, талантът му на анализатор, натрупаният през годините опит и емблематичните му срещи с известни разузнавачи и личности от различни среди на обществото у нас и в чужбина, както и безспорното му умение на разказвач, му позволяват да споделя мислите, впечатленията и прогнозите си в книги.

Най-новата разказва за три активни тайни операции — английска, американо-английска и руска. Краткият текст от книгата на генерал Бояджиев, която се превежда и на руски език, подсказва, че става дума за увлекателно четиво.

Лятото на 1912 г. няколко месеца след като във Фес е подписан договорът, с който Мароко се превръща във френски протекторат, а Рабат е обявен за столица.

Командващият френските сили маршал Луи Юбел Лиоте решава да отиде на първата си официална аудиенция в двореца на султан Абд ал-Хафид, който проформа продължава да е „държавен глава”.

От щаб-квартирата до двореца маршал Лиоте и свитата му се движат под палещите лъчи на африканското слънце. Жегата е непоносима.

В един момент Лиоте се обръща към адютанта си:

– Искам тази алея да се засади с палми от щаба на двореца.

– Но… маршале, те ще дадат сянка едва след 50 години.

– Затова започвате да ги засаждате още днес!

С тази заповед маршалът остава в историята.

Четвърт век по-късно, на 29 октомври 1939 г. в щаб-квартирата на английското разузнаване МИ-6 утвърждават нормативния документ, сложил началото на една от най-секретните и най-продължителните тайни операции в световната история. Кодовото й наименование е „Лиоте”, а основната цел — разпада на СССР в рамките на 50 години. На заглавната страница на документа британският министър-председател е написал: „Не подлежи на огласяване преди 2015 г.”

Френският маршал си отива от белия свят през 1934 г. и то като почетен френски академик, член на Сорбоната. Очевидно неговите палми все още не са дали плътна сянка, както той е пожелал. Операцията с неговото име, без да има и грам френско участие, дава своите плодове през декември 1991 г. — със „закъснение” само две години от първоначално планирания срок. Държавата, която съществува 73 години като Съюз на съветските социалистически републики — СССР, изчезва от политическата карта на света.

Девет години след англичаните, през 1948 г., в главата на бащата на модерното американско разузнаване Алън Дълес се ражда идеята за нова подобна дълготрайна операция — „Разцепващ фактор”. Тя трябва за 40 години, без да започва нова унищожителна война, да доведе до разпада на СССР и на цялата „социалистическа общност”. И при нея закъснението е само с една-две години.

Остава да видим колко години ще са необходими на руската операция „Голгота” (ако наистина има такава, а не е художествена измислица) — чрез „перестройка” да унищожи изродилия се комунизъм, да докара „дивия капитализъм” и да изпрати социализма в миналото… или в бъдещето. Според писанията операцията също е разчетена на 50 години.

Половината от тях изминаха и две трети от „целите” вече са част от ежедневието…”