Генерал-майор Александър Александров: Давайки на Полша за ремонт нашите двигатели, ние ги бракуваме

Ексклузивно за rusofili.bg –интервю с летеца-космонавт Александър Александров, генерал-майор, герой на България и герой на СССР.

– Кой и защо съсипа българската авиация?

– Българската авиация беше съсипана в течение на годините. Най-краткият отговор е: от всички правителства от началото на демокрацията до сега. В послушанието си се престараха, без да отчитат интересите на България.

Първо бяха безпричинно нарязани нови самолети, като „„МиГ-21“, МиГ-23“ и „МиГ-23БН“. Тези самолети бяха едни от основните за защита на нашите граници. Също така бяха унищожени „СУ-22М4“. Много от „СУ-25“ също бяха изкарани от строя и продадени на други държави. А „СУ-25“ са едни от най-добрите самолети за поддържане на сухопътните войски. За информация: в България имаше около 701 летателни единици, от тях – 225 бойни самолета и 165 броя в т.нар. „горещ резерв“.

Като продължение след унищожаването на тези самолети не се даваха пари за поддръжка на авиационната техника, докато авиацията реално скоро ще остане на земята.

През 2006 година беше сключен и през 2009 година финализиран договор с РСК „МИГ“ за възстановяване летателната годност на 16 самолета „МИГ-29“ с удължаване на ресурса до 4000 часа или 40 години. Това означава, че всеки от тези 16 самолета (вече 15 по грешка на пилота) може да летят, както следва: 7 броя до 2029 г. и 9 броя до 2030 г. или до налет от 4000 часа на самолет. Те са в изключително добро състояние, което е гарантирано с подписа на завода-производител и главния конструктор. За изпълнение на договора РСК“МиГ“ привлече български специалисти. МиГ-29 е първият военен самолет, при който понятието основен ремонт не съществува, а ремонт се прави по техническо състояние. Бяха ремонтирани 22 двигателя и 10 КСА, блокове и агрегати, някой ремонтирани в Русия, други – в завод „ТЕРЕМ“ („Георги Бенковски“) в Пловдив, който беше продаден.

Оттук си задайте въпроса кой и защо допусна продажбата през 1998 г. на стратегически важни за страната обекти, какъвто беше завода в Пловдив с уникални авиационни специалисти – 2700 души, за да стигнем до днешната сделка с Полша. В момента в този завод работят 300 души, а реално до сега в него са ремонтирани 26 двигателя на „МиГ-29“, за периода 1995 до 2009 г..

Уникалното е, че завода притежава абсолютно законно пълен комплект документация и „стендово” оборудване за ремонта на двигателите, с изключение на най-новите бюлетини. Мога да дам и кратка статистика за работата на завода до 2012 г.: ремонтирани са 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 двигателя на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Сигурен съм, че такава е историята и на другите продадени стратегически заводи. Дори ми е болно да говоря за това.

След това, правителствата, които идваха на власт в продължение на дълги години, не даваха средства за закупуване на резервни части и за ремонт на двигателите. След приключване на договора в началото на 2009г. българската страна за първи път през 2013 г. се обърна към РСК“МиГ“ за ремонт на 8 двигателя, получени обратно през 2014 г. Така, с течение на годините, не отделяйки достатъчно средства за авиацията, се целеше свалянето на руските самолети на земята и заменянето им със стари други.

По жалкото е, че на нашите пилоти се отнемаше възможността да правят адекватен на съвременните условия „налет“ и така те летят опасно малко, застрашавайки не по тяхна вина своя живот и живота на другите. След спиране на подписаните договори за ремонта на двигателите в началото на тази година поддръжката се осъществява с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който трябва да поддържа в летателна годност тези самолети с подписа и отговорността на главния инженер.

Тук възниква и въпроса за гаранцията на направения ремонт на двигателите в Полша. Стандартно тя се дава от завода-производител с подписа на главния конструктор. Това е аксиома във военната авиация. Поради това, че България, като страна членка на ЕС спазва всички правила, бяхме подписали договор за ремонт на още два двигателя с ресурс 350 часа, с възможност за удължаване с по 50 часа, до 500часа плюс удължаване на ресурса с още 50 часа на други два двигателя. През октомври щяха да бъдат готови. Можехме вече да имаме два изправни самолета, но министър Ненчев спря тези два договора.

Възниква и въпроса: защо при наличието на завод с такъв богат опит в България даваме работа на чужд такъв в Полша?

Ще кажа и още един факт: РСК“МиГ“ е 100% държавна фирма и никога не е давала комисионни, няма и как да го направи. Полските заводи са 100% частни акционерни дружества. С това приключвам.

– Според вас имаше ли друго решение за ремонт на МИГовете, освен полския вариант, който се предлага?

– Единствения вариант, който е възможен, това е ремонт в завода-производител в Русия. Има международни принципи във военната авиация, които трябва да се спазват и най-вече – в Европа.

Тревожното е, че поляците нямат лиценз от РСК „МиГ“ за ремонт на двигателите. Нямат и най-новите бюлетини, които се разработват в конструкторското бюро. Бих искал да уточня, че бюлетините са резултат от постоянната работа и нововъведения на конструкторското бюро на база натрупан опит от експлоатацията на дадения вид двигател. Това, че Полша в момента си ремонтира своите самолети, е един жест от страна на РСК „МиГ“, имайки предвид това, че поляците разполагат с 32 броя. По този начин се дава възможност на авиоремонтните им заводи да работят.

РСК „МиГ“, доставяйки резервните части, е разрешил на поляците да изпълняват ремонта на собствените им двигатели, но не и на трети страни, каквато в случая е България. Освен това, съгласно законите при търговия с оръжие и стоки с двойна употреба, получаващата страна издава сертификат за крайния ползвател. Съгласно него получените в Полша резервни части (групови комплекти) не могат да се влагат в двигатели на трети страни. По този въпрос бе уведомено ръководството на старата ни, преди подписване на договора с Полша. Разбира се, международните правила за министър Ненчев и българското правителство не важат и никой не обърна внимание на най-важния момент как именно и с какви части ще бъде изпълнен ремонта на двигателите ни. Има и друг момент, който не знам как ще бъде решен. КСА(кутията на самолетните агрегати) – най-важната част на един двигател никога не е ремонтирана в България, не я ремонтират и в Полша, а само в Русия.

Да не говорим за гаранциите и отговорността. До сега отговора е: полският главен инженер на ВВС. Да, но той може да го прави за своите ВВС, а за нашите?

– Значи руската страна няма да признае този ремонт?

– Категорично не! Давайки тези двигатели в ръцете на Полша, ние фактически ги бракуваме. Тоест след време ако се обърнем към РСК „МиГ“ за помощ и ремонт на тези двигатели, те ще ни откажат, тъй като вече е имало друга неоторизирана намеса.

Още повече, че РСК МИГ ни предупреди, че ако се подпише такъв договор, те ще спрат доставките на резервни части за Полша. Тогава, за да изпълни договора си с нас (дано от министерството са помислили за сериозни неустойки в случай на неизпълнение на договора), на Полша ще й остане единствената алтернатива да сваля резервни части от стари двигатели и да ги поставя на нашите, за да изпълни договорните си отношения с България.

Пред журналистите беше казано, че този договор е изключително изгоден за България, но като се говори за „изгодност”, тогава поне цената трябваше да е значително по-ниска. РСК „МиГ“ предлага да ремонтира двигателите ни за 1милион и 50 хиляди евро за двигател, в която цена е включен транспорт, мито и ДДС. Полша дава цена 1 милион и 23хиляди евро, но без ДДС. Да, ДДС няма да се начислява, но поне знаейки руската цена да бяха договорили по ниска основна такава.

– Можеше ли да се мисли за по-смело решение за ремонта на МИГовете: връщане на старите самолети, прихващане на тяхната стойност и получаване на новите 29-М на разсрочено плащане?

– Преди време РСК „МиГ“ предложи на българската страна новият многоцелеви изтребител МиГ-29М/М2, който реално е „МиГ-35“ от поколение 4++ при изгодна цена, като се ангажира да изкупи нашите стари самолети.

Тогава генералният директор на РСК „МиГ“ каза, че ако българите купят 10 бройки, той ще подари още два отгоре…

Освен това като „офсетна програма“ предложиха авиоремонтният завод „Г.Бенковски“ в Пловдив да стане регионален център за Европа, Африка и Близкия изток за ремонт на двигатели и самолети. Но резултатът беше, че при изискване на оферти за нов многоцелеви изтребител РСК „МиГ“ не беше поканен, а изискване от ЕС за НАТО-вски самолети няма и никога не е имало, както твърдяха някои „отговорни фактори“ в държавата.

– Кой по вашето мнение е най-добрия самолет в света по следните показатели: цена на самолет, цена на поддръжка и цена на обучение на пилота?

– Това е „МиГ-29М/М2“. Ние имаме подготвен летателен състав, необходима наземна инфраструктура, обучен технически персонал. За всички останали самолети България трябва да даде огромни средства за построяване на инфраструктура, наземно оборудване и наземна техника, обучение на летателен и технически състав, освен това ще трябва да бъде закупено и въоръжение, което струва много пари. Това са огромни допълнителни разходи за страната ни.

– Дали сте виждали как излита нов МИГ-29? Дали сте го карали?

– Да, МИГ-29 излита и вертикално. Последно летях на „МиГ-29СМТ“.