Акад. Евгений Примаков*
В Посланието си към Федералното събрание президентът Путин обрисува обективната картина в днешна Русия. Той сложи ударение върху създалата се не особено розова ситуация и предложи мерки за излизане от нея. Изключително важен бе неговият извод, че икономическият спад в Русия през 2013 г. се дължи на вътрешни, а не на външни причини. В този смисъл особено остро възниква въпросът за необходимостта от противодействие на политиката на неолибералите.
Преди всичко трябва да отбележим огромната разлика между неолибералната политика — особено в икономиката, и истинските либерални изисквания за независимост на съда, ограничаване властта на чиновническия апарат, за борба с корупцията, с изборните фалшификации, за задължително равенство пред закона. Тези либерални идеи в нашата страна се подкрепят от широката общественост и политическите партии с различни възгледи. Без ясно определение обаче на границата между либералните идеи и принципите на неолибералите, без противодействие на неолибералната политика, за Русия възниква опасност от сериозни негативни последици.
Основната теза на руските неолиберали е оттеглянето на държавата от икономиката. Те се базират на универсалността на западните икономически теории, без да отчитат не само тяхната еволюция, но и особености. Можем ли да приемем, че в съвременна Русия пазарният механизъм без държавно участие е в състояние сам да осигури ръст и равновесие в икономиката, а ниското равнище на конкуренцията е достатъчно за постигане на технологичен прогрес? Еднозначно — не. Разбира се, това не означава вечно доминиране на държавата в икономиката. Но нейното участие е необходимо в определени исторически периоди и мисля, че днес преживяваме именно такъв период. Нашите неолиберали въобще не отчитат и уроците от кризата 2008 – 2009 г. Известно е, че тогава и в САЩ, и страните от ЕС влиянието на държавата в икономиката бе усилено. Тази тенденция се запазва. Възловият въпрос, около който се развиват противоречията в икономическата политика, е изборът: върху какво да се акцентира — върху стимулирането на икономически растеж, или върху финансовата дисциплина.
Друг принцип на неолиберализма утвърждава, че свободната игра на икономическите сили, а не държавното планиране, осигурява социална справедливост. Но тази теза не издържа в сблъсъка с действителността дори в капиталистическите страни, където държавата въведе прогресивно облагане, способстващо за преразпределението на доходите в полза на по-бедните. А за Русия без държавно индикативно планиране на икономическия ръст въобще е невъзможно да бъде преодоляно изоставането на жизненото равнище на населението. А такова изоставане, както и огромно неравенство в доходите, несъмнено има. По данни в изследването Global Wealth Report 2013, публикувано от международната финансова корпорация Credit Suisse Group, 110 руски милиардери притежават 35% от всички активи. Изводът на експертите в тази корпорация е: „По време на прехода имаше надежда, че Руската икономика ще се превърне във високодоходна с висококвалифицирани кадри и силни програми за социална защита, наследени от съветско време. На практика се получи почти пародия“.
Нашите неолиберали не се изказват против повишаване не жизненото равнище, но не са съгласни, че е нужна голяма маневра в икономическата политика за решаване на социалните задачи. За постигането на тази цел не работи и широкото разпространяване на частнособственическия принцип в сферата на здравеопазването, образованието и науката. На раздържавяването във всички тези области неолибералите гледат като на магистрално направление за развитието на Русия.
Като настояват за рязко и незабавно съкращаване на ролята на държавата в икономиката, нашите неолиберали си поставиха задачата да извършат нова мощна приватизация на държавната собственост, която в максимална степен да обхване най-важните за страната държавни предприятия. Мотивът им е не само попълването на доходната част на бюджета, но недостатъците в работата на държавните компании. Нека си го кажем откровено: вместо да се съсредоточат върху действителната необходимост от отстраняване на недостатъците в дейността на държавните предприятия и тя да стане по-открита, неолибералите предприемат курс към тотална и бърза приватизация.
През 2013 г. противоборството с неолибералите по въпросите на неограничената приватизация може да бъде илюстрирано със следния факт. Първоначално правителството планираше до 2016 г. да приватизира на 100% такива държавни компании като „Роснефт“, „РусГидно“, „Зарубежнефт“, „Совкомфлот“, ВТБ (Външнотърговската банка), „Росагролизинг“, „Росселхозбанк“, а „Обединени зърнени компании“ ги чакаше същата участ още през 2014 г. Наложи се на 27юни 2013 г. приемането на друго правителствено решение, което не само коригира, но всъщност ликвидира приватизационните апетити. Трябва да отбележим, че това решение не беше инициирано от самото правителство.
В кризисните години неолибералите още повече ожесточиха своите позиции по въпросите на инвестициите, особено когато става дума за средствата, натрупани от високите цени на петрола и газа. Дори когато цените надхвърлиха 100долара за барел, те настояваха всички държавни свръхдоходи да се държат в резерва, или по-точно — чуждестранни ценни книжа, и да не се влагат в икономиката. По този въпрос обаче за неолибералите вече настъпва предел. Владимир Путин предложи част от средствата от Фонда за националното благосъстояние да се инвестират в реализацията на големи инфраструктурни проекти — реконструкцията на Транссибирската и Байкало-Амурската железопътна магистрала, а така също в строителството на Централната околовръстна автомагистрала в Московска област. И още нещо, което е особено важно — да се влага в многостранното развитие на Далечния изток и Източен Сибир.
Може да бъде направен общият извод: през 2013 г. правителството не се съсредоточи върху системата от мерки, необходими за постигане на икономически растеж. Бих цитирал изявлението на помощника на президента Андрей Белоусов от 17 декември 2013 г.: „Приет бе цял комплект от мерки за ускоряване на икономическия растеж. Засега обаче такъв растеж не се забелязва. Възвикна въпросът: какво се случва?“ По думите му един от центровете, където може да бъдат обсъждани въпросите, свързани с неефективността на предприеманите по-рано мерки за стимулиране на икономически растеж, е президиумът на Икономическия съвет към президента на Русия..