В Коломенское – приказният дворец на руския цар

В Коломенское – приказният дворец на руския цар

Публикувано от:

При пътуването ми в Москва през декември 2013 г. мога да посетя почти недостъпните императорски покои в Кремъл, които днес са резиденция на президента Путин. След като минават деловите срещи, ми остава ден, в който ще видя още едно чудо на руската столица – двореца на царете в Коломенское.

ХVII в. е преломен за Русия. Той започва с т. нар. “смутно време”, когато на два пъти поляците влизат в Москва. Завършва с управлението на Петър I Велики, превърнал държавата в мощна империя. А точно по средата е царуването на баща му Алексей Михайлович. В знак на нарасналата мощ на Русия той издига нов блестящ дворец в близкото до столицата село Коломенское край Москва река.

Всъщност първите строежи са още от времето на великия княз Василий III, а цар Иван Грозни (1533-1584) празнува тук именните си дни. Но именно Алексей Михайлович замисля проект на ансамбъл, който със своя екзотичен вид ще възхищава чуждите пратеници. Той се увлича от лов и гъстите вековни гори до Коломенское са негово любимо място. Дворецът е изграден изцяло от дърво и представлява сложна система от отделни помещения, свързани чрез лабиринт от проходи. Главни изпълнители са майсторът Сенка Петров и стрелецът дърводелец Ивашка Михайлов. В 1667 г. е завършена грубата работа, а през зимата на 1668 г. украсяват всички стаи с изящна дърворезба. През май 1669 г. от далечни страни са докарани специални бои и златен варак, с които са покрити орнаментите. Пак тогава е боядисан в зелено оригиналният люспест покрив и през юни се заемат с изписването на стените отвътре. Работата е водена от най-известни за времето си иконописци като Симон Ушаков и Богдан Салтанов. По този начин се създава неповторим дворец,

наричан от пътешествениците осмо чудо на света

Неговата съдба обаче е доста нерадостна. Още след смъртта на цар Алексей Михайлович започват преустройства, но с преместването на столицата в Санкт Петербург посещенията на царствени особи намаляват. В първата половина на ХVIII в. те фактически престават и дворецът Коломенское е изоставен. Настина императрица Анна Йоановна държи той да бъде държан “в добър вид”, но ремонти не са извършени. На 4 октомври 1762 г. тук идва императрица Екатерина Велика и оглежда състоянието на сградите. Поправката се оказва много скъпа и на 16 юли 1767 г.

е издадена заповед приказният дворец да бъде изцяло унищожен

Сега той е възстановен, но не на предишното място, а на около 2 км при с. Дяково в зоната на грандиозния Коломенски парк. За основа служат подробните описания от епохата. В северната част се намирала огромната трапезария, покрита с кубически покрив. Отгоре бил поставен глобус с изображения на лъв и еднорог. Друг от покривите пък имал форма на бъчва и шатра, завършвайки с царствения двуглав орел. Небето пробивали множество островърхи кули с височина от 7 до 15 сажена. Всички покриви били с типичните руски люспести покрития.

Отдолу се помещавали многобройните помещения за слугите, стопански служби, складове. В няколко части се разполагали спалните на царя, царицата, царските синове и принцесите. Караулът пък се намирал непосредствено под трапезарията. Дворецът имал шест врати, на които висели иконите Възнесение Христово, Св. Богородица Смоленска, Св. Богородица Казанска, Спас Неръкотворни, на св. Йоан Предтеча и на Светите Московски Чудотворци.

Аз се интересувам най-вече от оцелелите оригинали от ХVII в. и тръгвам към старото място на двореца. В миналото там има цяло селище, оградено с висок каменен зид. Минавам през Спаската (Задната) порта и се движа край разкритите от археолозите казарми и складове. Тук били и любимите на руските царе градини от ябълки и круши, но и от екзотични за Русия дървета като кедри и орех. В тях някога Алексей Михайлович почивал, но и приемал чужди посланици.

Ето че пред мен се издига църквата на Казанската икона на Божията майка. В 1649 г. царят нарежда съществуващия стар дървен храм да бъде премахнат и строи тухлена сграда с красива камбанария във форма на шатра. Това е Дворцовата църква, която се съединявала с дървените палати чрез несъществуващ сега таен проход, описан от полските пратеници през 1671 г. Опитвам се да си представя цялостния ансамбъл заедно с пресъздадения на 2 км дървен дворец.

Излизам от Господарския двор през Дворцовата, или Предната порта, водеща към Москва река. Вдясно от вътрешната страна се намират най-важните складове, сред които са Фряжкият погреб за френски и италиански вина и т. нар. Ситовой двор за традиционни руски напитки като квас и медовина. Аз обаче съм изумен от уникалната сграда, чийто силует се очертава на фона на реката. Това е прочутата църква и паметник на ЮНЕСКО “Възнесение Господне”.

Това е най-старата и красива сграда на дворцовия комплекс, чиито основи са положени вероятно от италиански архитекти още през 1532 г. Композицията е центрична с кръстообразен план. Отгоре се извисява 63-метров шатровиден купол, правещ сградата най-високото архитектурно съоръжение за времето си в Русия. Храмът е украсен необикновено богато и изкусно, но без никакви излишества. С него е свързана Георгиевската камбанария от ХVI в., посветена на победата на княз Дмитрий Донски над татарите на 8 септември 1380 г.

Разходката в Коломенское завършва с един забележителен паметник. Дървената къща на цар Петър I е построена през 1702 г. край далечния Архангелск. В скромния дом с три топли стаи императорът живее два месеца, наблюдавайки строежа на крепост, която трябва да защити Русия от шведския флот. Разглобена на части, тя е пренесена в Москва и е единствен паметник там на великия владетел.

Разкопките в Коломенское

През 2009 г. в подземията на църквата “Възнесение Господне” са извършени археологически проучвания. Те дават важни сведения за историята на това място. Сред тях са каменни надгробни плочи от ХIV-ХV в., монетно съкровище от ХVI в. и стотици фрагменти от първоначалната украса на храма.

Възстановяването на двореца

Идеята за пресъздаването на дървения дворец на цар Алексей Михайлович възниква през 1990 г. Строителството става по чертежите, направени по нареждане на Екатерина Велика преди събарянето на сградата. Възстановеният ансамбъл е открит на 4 септември 2010 г. от московския кмет Юрий Лужков.

 .