Преди 210 години се ражда един от най-големите руски философи на XIX век – Алексей Степанович Хомяков. Той има огромен, даже решаващ принос за развитието на богословските и философските основи на най-забележителното течение на тази епоха – славянофилството.
„ На кого ли това сега е интересно?“, – може би ще каже детето на днешния век, увлеченото от компютрите и „комиксните“ възприятия на реалността. Но това е изключително актуално.
За съжаление, през миналото столетие самото понятие беше крайно изкривено и опетнено и от комунистите, и от либералите.
Славянофилите на XIX век, един от лидерите, на които е бил Хомяков, са били членове на своего рода интелектуален клуб, съставен от близки по възгледи хора…
Посочвайки пороците на западната цивилизация, Хомяков и неговите съмишленици не са я отхвърляли като такава. За разлика, например, от Константин Аксаков, за когото по отзиви на съвременници, ненавистта към Европа е била толкова силна, колкото и любовта към Русия, Хомяков е смятал за възможно и полезно да се заимстват постиженията на европейското просвещение…
Консерватизмът на Хомяков е еднакво противоположен и на застоя, и на откъсването от културно-историческото минало. Както е писал по-късно Бердяев: «Консервативното начало само по себе не е противоположно на развитието, то само изисква развитието да бъде органично, бъдещето не трябва да унищожава миналото, а да продължи да го развива“.
Именно Хомяков за първи път въвежда във философското учение за славянофилите, понятието «соборность» (сборност) на обществото, основано на общото разбиране за света, което се корени в Православието. Хомяков обосновано е смятал Православието за основа на руската духовност, тъй като при Католицизма има единство, но няма свобода, а в Протестанството, обратно, свободата не се подкрепя с единство“ ( «в Католицизме есть единство, но нет свободы, в Протестантизме, напротив, свобода не подкрепляется единством»). За Православието е характерна сборност ( соборность), или общинност, съчетаване на единството и свободата…
В качеството на идеален модел на общественото устройство Хомяков, както и другите славянофили, са разглеждали общината като единствена за съхранение на нравствеността както на отделния човек, така и на обществото като цяло. В нея еднакво се зачитат интересите както на индивида, така и на обществото…
http://portal-kultura.ru/articles/obozrevatel/42145-vremya-slavyanofilov/