Автор: Сиера Райън.
През февруари 1952 г., когато Турция стана член на НАТО, Алиансът имаше полза от това. НАТО получи достъп до голяма, традиционно ислямска територия. Подкрепящите членството на Турция в НАТО твърдяха, че Западът се нуждае от това, за да има съюзник в противопоставянето на съветската експанзия в региона. Но, това се оказа сделка с дявола. Страхът пред съветската агресия по това време беше напълно разбираем, но той не трябваше да бъде причина за приемане на Турция в Атлантическия алианс.
НАТО разполагаше и с други възможности да отговори на предполагаемата съветска експанзия. Западът можеше да се ограничи до временна военна и икономическа подкрепа на Турция и да увеличи ядрения си потенциал в Западна Европа. А този трескав стремеж, бързо да бъде включена Турция в състава на Алианса, беше недалновиден и необясним. В крайна сметка това създаде на Запада много повече проблеми, отколкото трябваше да реши. През изминалите години на членство, Турция се превърна в трудното дете на НАТО. Окупацията на Кипър от нейна страна през 1974 г. доведе до разрив с Гърция и тя след няколко години окончателно напусна командните структури на НАТО. През 2012 г. в Сирия бе свален турски самолет, който съвсем очевидно и крайно демонстративно беше навлязъл навътре в сирийското въздушно пространство. Същата година Турция откри артилерийски огън по граждански обекти в Сирия, под претекст, че това е ответна мярка на някаква сирийска артилерийска атака към Турция.
Незапознатите могат да кажат, че Турция се намира в сложен район от геополитическа гледна точка и затова проблемите там са неизбежни. Или пък може да се твърди, че Анкара е просто невинна жертва на враждебното обкръжение. Обаче, безпристрастният реалист, запознат със създаваните от тази държава проблеми, ще подчертае, че Турция просто се възползва от членството си в НАТО, за да постигне собствените си политически цели, които изцяло не съвпадат с интересите на Алианса. Може би наивното доверие в Турция, можеше да бъде простено на НАТО през ХХ век.
Но в началото на новото хилядолетие, когато сигналите за промяна в курса на страната към ислямизма станаха вече явни, това трябва да послужи като алармен сигнал за НАТО. Тези хора, които знаят дългата и сложна история на Турция, нямат намерение да си слагат розови очила и виждат Турция такава, каквато е в действителност. Те никога не поставят под съмнение нейната предразположеност към ислямизация. А, ислямистите винаги са били и си остават много по-сериозна заплаха за цивилизацията, отколкото тогавашната политика на Съветска Русия. Ислямистите успяха да подведат Запада и да го използват за своите цели. През целия период на Студената война и следващия четвърт век, ние бяхме за тях „полезните идиоти”. Време е да коригираме траекторията на движение и да се съюзим с Русия против ислямистите, в чиито редици всъщност се намира и „Ислямска държава Турция”. Русия на Путин от много години отправя тревожни сигнали за надигащата се ислямска заплаха. Но, Западът не искаше да ги чуе и днес също не ги чува.
Сега френският президент Франсоа Оланд моли Обама да остави настрана разногласията и споровете си с Русия и да „започнат борба с тази терористична армия („Ислямска държава”) в състава на една широка коалиция. Както много точно отбеляза Путин, Турция вече е в Алианса на „Ислямска държава”, подкрепяйки я икономически с покупката на нефт. Пакистан също води двойна игра със Запада, давайки си вид, че е приятел, но на практика е готов да му забие нож в гърба. Слава Богу, че Пакистан не е член на НАТО. Макар, че отчитайки дефицита на лидерство и последователност в западните държави, може би по-правилно е да използваме израза „все още”.
През последните две години много неща се промениха.Трябва да се направи преоценка на старите врагове, както и на старите „съюзници”, които никога нямаше да ни бъдат такива, ако нещата не бяха тръгнали в тази посока.Много хора на Запад се възхищават на Путин, и то не без основание.Геостратегическата му концепция е ясна и разбираема, а неговата сила и твърдост са очебийни. Успехите, които той постигна в преустройството на руската икономика, обществото и въоръжените сили са очевидни за всички, които могат да ги оценят обективно. Вече настъпи времето Турция да бъде изключена от НАТО, а на нейно място да бъде поканена Русия. Тя е свързана със Запада с много повече общи неща, отколкото с ислямския свят.
Източник: American Thinker, 25 ноември 2015 г. / a-specto.bg.