В СССР тайно се разработвали военни „къртици“, способни да разрушават подземните комуникации на врага, да унищожават неговите заровени и добре защитени точки на управление, да рушат арсенали, скрити дълбоко в скалите. Те можели и незабелязано да се промъкват в буквалния смисъл на думата в дълбокия тил на врага, да изпълзяват на повърхността и да стоварват войниците на места, където никой не ги очаквал. Такива подземни лодки в началото на XX в. представлявали едва ли не свръхоръжия.
Смята се, че първият проект за подземен военен самоходен апарат е разработен от московчанина Пьотър Рассказов още през 1904 година. В началото на Първата световна война неговите чертежи изчезнали, а след това изплували в Германия. В началото на 1930-те години в СССР се завърнали към тази идея. Със създаването на „военна къртица“ се заема инженер Требелев. Той искал да конструира машина, която да имитира истинска къртица. Дори успял да построи и да изпробва опитен образец, но така и не стигнал по-далеч.
Създаването на „военната къртица“ било още по-строга тайна, отколкото съветският атомен проект. Сведенията за нея са приблизителни. Известно е, че проектът е бил поддържан активно и от Хрушчов.
По-специално е известно, че в Украйна бил построен секретен завод за производство на подземни лодки. А през 1964 г. била пусната първата съветска подземна лодка с ядрен реактор, която била наречена „Военна къртица“. За тази разработка е известно малко. Подземната лодка имала издължен цилиндричен корпус със заострен връх и мощен свредел. Според някои данни размерите й били от 3 до почти 4 метра в диаметър и от 25 до 35 метра на дължина. Скоростта й на движение под земята била от 7 до 15 км/ч.
Има сведения, че в създаването на апарата участвал и академик Сахаров. Била разработена специална технология за раздробяване на почвата и двигателна система. Около тялото на „къртицата“ се създавал кавитационен поток, който намалявал силата на триене и позволявал да се пробива дори гранит и базалт.
Екипажът на „Военната къртица“ се състоял от петима души. Освен тях, машината можела да превозва до 15 войници и около един тон товар – взривни материали или въоръжение. Така бойната машина трябвало да унищожава укрепителни съоръжения, подземни бункери, командни пунктове и ракетни установки, разположени в шахти. „Военната къртица“ била подготвяна и за специални мисии.
Според замисала на военното командване на СССР, в случай на изостряне на отношенията в САЩ, подземната лодка трябвало да се използва за подземен удар срещу Америка. С помощта на подводници се планирало „Военните къртици“ да се транспортират до крайбрежните води на сеизмично нестабилния район на Калифорния, а след това да си пробият път на територията на САЩ и да поставят подземни ядрени заряди в районите, където се намират американски стратегически обекти. В случай на привеждане в действие на атомните мини, в района щели да възникнат мощни земетресения и цунамита, които можело да се обяснят като обикновени природни катаклизми.
Според някои данни изпитанията на съветските атомни подземни съоръжения се провеждали в различни видове почви – в Подмосковска област, Ростовска област и в Урал. Най-силно свидетелите били впечатлени от възможностите, демонстрирани от подземната лодка в уралските планини. „Военната къртица“ с лекота се врязала в твърдите скали и унищожила подземната цел. Само че при второто изпитание се случила трагедия: по неизвестни причини машината се взривила в уралските недра. Екипажът загинал. Скоро след това проектът бил прекратен.
По материали на „Российская газета“
Източник: Руски дневник