Водата на Луната е донесена от астероиди, а не от комети, съобщиха група руски учени от Московския физико-технически институт (МФТИ) и от Института за динамика на геосферата към Руската академия на науките, публикували резултатите от изследванията си в сп. “Пленетъри енд спейс сайънс” (Planetary and Space Science), публикува РИА “Новости”.
С помощта на компютърно моделиране учените са установили, че един голям астероид може да достави на лунната повърхност повече вода, отколкото всички паднали комети за един милиард години. Освен това изследването е показало, че водата на Луната може да се задържа не само в т.нар. студени капани, а и на осветени от Слънцето места. А това може значително да облекчи изследването на естествения спътник на Земята, тъй като изграждането на лунни бази на осветените точки е много по-лесна задача, отколкото в сенчестите райони.
Сътрудниците на катедрата по теоретична и експериментална физика на геосистемите на МФТИ Владимир Светцов и Валерий Шувалов, които от години изследват падането на астероиди и комети, са решили да открият най-вероятния механизъм за това как е попаднала водата на Луната и какви са приблизителните є “обеми”. За целта с помощта на създадения от тях алгоритъм SOVA са извършили компютърно моделиране на падането върху Луната на различни космически тела с различна скорост и под различен ъгъл. Благодарение на модела се вижда също динамиката на удара и до каква температура се нагрява веществото на падащото тяло по време на удара в естествения спътник на Земята.
На първо място учените решили да проверят могат ли кометите да играят ролята на главен доставчик на вода. Знаейки скоростта на падане на ледените комети – от 20 до 50 километра в секунда, те изчислили, че при нея от 95% до 99,9% от кометната вода се изпарява в космоса. Нещо повече, дори и при ниска скорост на падане на мястото остава по-малко от 1% от водата.Тогава учените решили да изследват астероидите: те се състоят от първоначално неидентифициран строителен материал на Слънчевата система и делът на водата в тях е голям. Например въглеродните хондрити – най-разпространеният тип астероиди и метеорити, могат да съдържат до 10% вода.
Компютърното моделиране е показало, че при скорост на падане от 14 километра в секунда и с ъгъл на падане около 45 градуса приблизително половината от масата на астероида не достига дори температурата на топене и остава в твърдо състояние. Една трета от астероидите, падащи на Луната, преди удара се движат със скорост под 14 километра в секунда. При това голяма част от веществото на падащото тяло остава в кратера – от 30%-40% при кос удар и до 60-70% при вертикален.Изчисленията са показали, че от 2% до 4,5% от лунните кратери могат да съдържат съществени запаси вода под формата на хидратирани минерали, достатъчно устойчиви, за да задържат водата дори на осветените от Слънцето места.
Източник: politika.bg.