– Дойдохте за откриването на изложба в чест на 300 г. от установяването на дипломатически отношения между Франция и Русия. От 1717 г. досега тази френско-руска връзка е имала възходи и падения. Къде сме днес?
– Президентът Макрон ме покани да открия с него изложбата в чест на тази годишнина, но имайте предвид, че отношенията между Русия и Франция са много по-стари. Те имат още по-дълбоки корени. В ХI век най-малката дъщеря на един от най-великите руски князе, Ярослав Мъдри – принцеса Анна – пристига във Франция, за да стане съпруга на крал Анри I. Така я наричат Анна Руска, кралица на Франция. Заедно със съпруга си, или по-скоро сина си Филип I, тя става основател на две европейски династии: Бурбоните и Валоа. Първите все още са държавни глави в Испания…
Вярно е, че нашите отношения бяха особено плодотворни през последните три века. Надявам се, че изложбата, която открихме във Версай, и срещите, които имахме с президента Макрон, ще им дадат нов тласък.
– Какво представлява за вас фигурата на Петър Велики, пристигнал във Версай през 1717 г. и прекарал няколко месеца във Франция по този повод?
– Казах го на моя френски колега: Петър I, Петър Велики, е преди всичко цар реформатор. Това е човекът, въвел в Русия най-хубавото и най-новаторското от света по онова време. Той винаги се е борел Русия да има достойно място в международните отношения. Той винаги е искал да направи своята империя по-модерна, ориентирана към бъдещето, и е успял. Той е бил човек с универсална култура. Интересувал се е от науките, от военното изкуство, от корабостроенето. Оставя след себе си изключително наследство, на което Русия и днес се радва.. Освен това е основател на Санкт Петербург (моят роден град), красивият град, който векове наред е бил столица на руската империя.
– Как премина първата ви среща с Еманюел Макрон? Преминахте ли етапа на взаимното недоверие?
– По време на всяка среща на такова ниво, особено ако е първа, винаги има очаквания. Ако нямаше, самото провеждане на такава среща не би имало смисъл. Разбира се, имаше очаквания и надежди и двамата се върнахме още в началото към позициите на френския президент по въпросите от международния дневен ред и развитието на нашите двустранни отношения. Мога да ви кажа, че новият президент на Френската република има собствена визия за нещата в международната сфера. Като цяло, това е една прагматична визия. И е сигурно, че имаме точки на сближаване, които ще ни позволят да работим заедно.
– Прилагането на Минските споразумения за Украйна изглежда блокирано. Поехте ли с президента Макрон по пътя на решаване на конфликта?
– Напредъкът в решаването на всеки конфликт, включително този в Югоизточна Украйна, зависи преди всичко от страните в него. Това е вътрешен конфликт в Украйна. Това е преди всичко конфликт между самите украинци, който възникна с противоконституционното превземане на властта на 22 февруари 2014 г. в Киев (където парламентът уволни проруския президент Янукович – б.а.). Там е източникът на всички проблеми. Най-важното сега е страните в конфликта да успеят да намерят силата да преговарят с другия. Топката е в полето на властите в Киев. Те трябва да направят първата стъпка, за да се върви към реализиране на Минските споразумения, т.е. към предоставянето на законна автономия на регионите, разбунтували се срещу Киев.
– Какво може да позволи напредване на преговорите? Може ли Русия да поеме инициативата, за да се върви към помирение с Украйна?
– Ние всеки път предприемаме инициативи и смятаме, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се изтеглят въоръжените сили от линията на прекратяване на огъня. Оттам трябва да се започне. Украинските сили все още не са изтеглили всичките си тежки оръжия зад тази линия, както предвижда протоколът от Минск.
Второто нещо, което трябва да се направи, е политическо. Трябва да се въведе вече приетият от украинския парламент закон за специалния статут на тези територии (районите на Луганск и Донецк – б.а.). Той беше приет, но не е влязъл в сила. Със закона за амнистията е същото. Приет е, но не е подписан от президента и, следователно, не е влязъл в сила. Трябва да се извърши социално и икономическо възстановяване на непризнатите републики (сепаратистките републики Луганск и Донецк – б.а.): вместо да направят това, украинците им налагат икономическа блокада. В това е проблемът. Впрочем радикалите наложиха икономическа блокада, затваряйки железопътните линии между двете части на страната. Президентът Порошенко разкритикува това действие. Той обеща да възстанови жп линиите. Опита се, но не успя, така че се присъедини към идеята за блокада. При тези условия е невъзможно да се говори за правилна посока за решаване на конфликта.
– След военната ви намеса в Сирия през септември 2015 г., какво решение ще препоръчате на тази опустошена от шестгодишната война страна?
– Преди всичко държа да подчертая конструктивния подход на Турция и на Иран. И, разбира се, трябва да споменем сирийското правителство, с което успяхме да обявим прекратяване на огъня. Разбира се, това би било невъзможно без участието на въоръжената сирийска опозиция. Това беше първата стъпка, която направихме. Една много важна стъпка. Втората е не по-малко важна. Става дума за споразумението за зони на деескалация. Засега става дума за четири такива зони. Повтарям, че това е важна стъпка към мира, защото без прекратяване на огъня, не може да се говори за политическо решение. Пред нас стои нова задача. Трябва технически да завършим този процес по създаване на зони на деескалация. Да довършим техните географски граници, да се разберем за функционирането на техните децентрализирани институции. Да осигурим връзките им с външния свят. Впрочем, ние говорихме за това с президента Макрон. Той повдигна въпроса за хуманитарните конвои. Той е прав за това, аз съм съгласен с него. Това е една от точките на сближаване, по която можем да работим заедно. Но, след като тези зони на деескалация бъдат формализирани, аз се надявам, че сътрудничеството между правителството и хората, които контролират тези зони, ще може да започне. И бих искал да се избегне тези зони да станат прототип на териториално разделение на сирийската държава. Точно обратното, надявам се, че управителите на тези територии ще могат да взаимодействат с официалните власти на сирийската държава. Това ще бъдат предпоставките за сътрудничество. След това политическият процес трябва да продължи: политическо помирение, ако успеят да изработят конституция и да проведат избори.
– Башар ал Асад бе обвинен от Запада за химически бомбардировки срещу населението си. Представяте ли си политическо бъдеще на Сирия без него?
– Не мисля, че мога да решавам политическото бъдеще на сирийската държава, със или без Башар ал Асад. Това е въпрос, който стои пред сирийския народ. Никой не може да си присвоява правата, които принадлежат на една страна.
– Вие казвате “не непременно с него, не непременно без него”?
– Още веднъж, сирийският народ трябва да реши. Вие споменахте обвиненията срещу правителството на Асад за употреба на химически оръжия. Ден след тази атака ние предложихме на американските си партньори и на всички заинтересувани страни да се организира инспекция на летището, откъдето са излетели самолетите, пренасящи химически ракети. Ако това беше така, щяха да бъдат намерени химически следи на това летище. Но всички отказаха такива проверки. Ние предложихме и проверки там, където са били извършени ударите, но тук също ни отказаха мисия на инспекция, под претекст, че това би било опасно. Според мен това бе направено с една-единствена цел. Да се оправдаят и поддържат репресиите, включително военни, на международната общност срещу Башар ал Асад. Според нашите информации, няма никакво доказателство за използването на химически оръжия от Асад. Ние сме убедени, че той не го е направил.
– Бихте ли използвали термина “червена линия”, който използва президентът Макрон, за да обозначи употребата на химически оръжия?
– Да, съгласен съм. Нещо повече, мисля, че този въпрос трябва да се постави в по-широк контекст. Президентът Макрон е съгласен. Срещу всяка сила, която използва химически оръжия, международната общност трябва да установи обща политика и да даде отговор, който просто да направи невъзможна употребата на химически оръжия.
– С избирането на Доналд Тръмп в САЩ, се спекулираше много за нова американско-руска връзка. Тази връзка изглежда, че не се е успокоила. Президентът Тръмп дори спомена “руската заплаха” на форума на НАТО миналата седмица. Разочарован ли сте?
– Не. Не очаквах нищо добро от президента на САЩ. Разбира се, чухме по време на кампанията намеренията му за нормализиране на руско-американските отношения, тъй като те са на най-ниското си ниво. Но ние добре разбираме, че вътрешната ситуация в САЩ е такава, че хората, загубили президентските избори, трудно приемат своето поражение и продължават да се месят много активно във вътрешната политика, играейки с антируската карта и споменавайки една напълно въображаема руска заплаха. Така че ние не бързаме и се надяваме, че един ден нашите отношения ще се подобрят.
– В един идеален свят, какво бихте очаквали от САЩ, за да подобрите отношенията си?
– Идеалният свят не съществува и политиката не познава условното наклонение. Но защо Америка не намали военните си разходи? Съединените щати използват за отбраната си повече, отколкото военните бюджети на всички останали страни по света, взети заедно. Така че аз добре разбирам американския президент, когато той иска да си върне част от разходите от своите съюзници в НАТО. Това е естествено. Но това, което особено ме заинтересува на последната среща на върха в Брюксел, е, че беше казано, че НАТО иска да установи добри отношения с Русия. Тогава защо се увеличават военните разходи? Виждам противоречие в това; но не е наша работа, а на НАТО да решава кой какви суми трябва да плаща и за какви цели. Това не ни тревожи. Ние гарантираме нашата собствена сигурност. Развиваме отбранителните си индустрии и сме сигурни за себе си.
– Известен брой ваши съседи търсят гаранция за сигурността си от НАТО. Според вас има ли нещо скандално в това?
– За нас това е знак, че нашите партньори в Европа и САЩ имат късогледа политика. Те не искат да видят. Не искат да гледат две стъпки по-напред. Загубиха този навик. Когато Съветският съюз изчезна, западните политици ни казаха – това не беше записано в международен договор, но беше казано, повярвайте ми – че НАТО няма да се движи на изток. Германците предлагаха да се създаде нова система за сигурност в Европа с участието на САЩ и Русия. Ако това бе направено по онова време, днес нямаше да имаме тези проблеми, каквито са разширяването на НАТО на изток, до нашите граници, приближаването на военната инфраструктура на блока до нашите граници. Може би нямаше да има и едностранно излизане на САЩ от Договора за противоракетна отбрана, който беше крайъгълен камък на днешната сигурност и може би на тази в бъдеще. Може би днес нямаше да го има тази американски антиракетен щит в Европа, в Полша, в Румъния. Той неминуемо създава заплаха за нашите сили и нарушава стратегическото равновесие, което е крайно опасно за международната сигурност.
Но не можем да се върнем назад. Това не е фантастичен филм, който можем да върнем назад, по свое желание. Но ако искаме да се реши този проблем, трябва да си поставим въпроса какво искаме за бъдещето. Всички ние търсим сигурност, спокойствие и сътрудничество. Спрете да си измисляте въображаеми заплахи, идващи от Русия! “Хибридни” войни или друг призрак от този род. Вие самите си ги измислихте. Вие сами се плашите. Опирате се на въображаеми данни. Единствената перспектива е сътрудничеството във всички области. Включително в сигурността. Кой е проблем номер една за сигурността днес? Това е ислямисткият тероризъм. В Европа гърми. В Европа гърми. В Белгия гърми. Войната в Близкия изток е това, за което трябва да говорим.
– Именно ислямисткият тероризъм. Защо Русия и Западът не успяват да работят повече заедно?
– Трябва да поставите този въпрос на Европа. Ние искаме това сътрудничество и сме готови за него. Говорих за това от трибуната на ООН по време на 70-ата годишнина на организацията. Призовах да се обединят усилията на всички страни по света в борбата срещу тероризма, но това не е прост процес.
Вижте, след един отвратителен и кървав атентат в Париж, президентът Оланд дойде при мен. Споразумяхме се за съвместни действия срещу тероризма. Самолетоносачът “Шарл дьо Гол” се приближи към сирийските брегове, но операцията продължи в рамките на коалиция, оглавявана от САЩ. Вижте кой е шефът на тази коалиция и кой за какво претендира. Ние сме отворени за тази коалиция, но не е лесно, включително с американците. Въпреки това, в последно време, забелязахме подобрения; има истински резултати. Говорих по телефона с президента Тръмп, който подкрепи идеята за зони на деескалация. Днес заедно обмисляме как да гарантираме интересите на всички страни в региона, в южната част на Сирия. Под това разбирам всички страни, които имат проблеми: Йордания, Ирак, самата Сирия. И, разбира се, ние сме готови да чуем мнението на американците и това на нашите европейски партньори, но трябва да се води конкретен диалог, а не да се обсъждат въображаеми теми.
– Подозренията за руска намеса в предизборната кампания в САЩ предизвика политическа буря във Вашингтон. Във Франция също бяха изразени подобни подозрения. Каква е вашата реакция?
– Западната преса говори за руски хакери. Но на какво се базира тя? Когато президентът Тръмп заговори за това, той каза нещата съвсем правилно. Може би това не идва от Русия, а някой е поставил USB стик с името на руски гражданин. В този виртуален свят днес може да се направи какво ли не. Русия никога не е извършвала хакерство. Нямаме нужда от него. Никакъв интерес. Защо да го правим? Говорил съм с няколко американски президенти, нали знаете. Президентите идват и си отиват, но политиката не се променя. И знаете ли защо? Защото бюрокрацията в Америка е много силна. Човекът, който е избран, има свое мнение, идеали, визия за нещата, но ден след изборите хора с куфарчета, с костюми с вратовръзки и бели ризи, идват при него, за да му обяснят как трябва да действа като добър президент. И е много трудно да се промени нещо в тази ситуация. Казвам го без ирония.
– Значи тази буря във Вашингтон се основава на абсолютна измислица?
– Да, на фантастика. На желанието на онези, които загубиха изборите, да подобрят положението си, обвинявайки Русия в намеса. Те загубиха, защото победителят беше по-близо до народа и разбра по-добре стремежите на избирателите. Трудно е това да се признае. По-скоро искат да обяснят и да докажат пред другите, че политиката, следвана от демократите, е била добра, но някой отвън е измамил американския народ. Че някой е нагласил изборите. Но това не е така. Те просто загубиха: трябва да умееш да признаеш поражението си и да имаш силата за това. След като това бъде направено, ще бъде по-лесно да работят заедно. Но днес във Вашингтон се използва антируската карта и това вреди на международните отношения. Разбира се, те биха могли да се карат помежду си кой е по-добрият. Кой е по-умният? Защо да се водят чужди актьори? Но и това ще мине…
– 2018-а ще бъде годината на избори в Русия, парламентарни и президентски. Опозицията, която се оплаква, че не може да говори, ще може ли да го направи демократично? Ще бъдете ли кандидат за свой наследник?
– Всички последни предизборни кампани протекоха в рамките на действащото законодателство в Русия. Аз ще направя всичко, за да осигуря провеждането на кампанията през 2018 г. при най-добрите услвия, в рамките на руското изборно законодателство и на Конституцията. Всички хора, които използват законни средства, ще могат да участват в изборите на всички нива. Що се отнася до моята кандидатура, прекалено рано е да говоря за нея.
Превод от френски : Галя Дачкова
Източник: Гласове